Определение № 74 от 12.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 2774/2024 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на адвокат А. вх. № 15 215/15.08.2025 г. за изменение /допълване/ на определение № 2506/11.08.2025 г. по т. д. № 2774/2024 г. в частта за разноските. В молбата е изразено становище, че при постановяване на определението си съдът не е взел предвид формулираното в отговора на касационната жалба искане за присъждане на разноски и представения по делото договор за правна защита и съдействие, сключен с адвокатско съдружие „Ю., А. и партньори“, както и доказателства за плащане на възнаграждение в размер 51 698, 88 лв. с ДДС в полза на същото съдружие, което чрез адвокат А. е предоставило правно съдействие на ответника по касация Държавен фонд „Земеделие“. Копие от молбата е изпратено на насрещната страна, която не е ангажирала становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, след като обсъди доводите на молителя и прецени данните по делото, приема следното: Молбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК след постановяване на определение № 2506/11.08.2025 г. и е допустима. Разгледана по същество е основателна. С подадения отговор на касационна жалба процесуалният представител на ответника по касация Държавен фонд „Земеделие“ адвокат А. е формулирал искане за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 51 698, 88 лв., и е представил договор за правна защита и съдействие, фактура № 42380/07.11.2024 г. за сума в размер 51 698, 88 лв. – адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор по касационна жалба на „К.“ ЕООД, преводно нареждане от 18.11.2024 г., както и списък на разноските по смисъла на чл. 80 ГПК. Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция /въззивното решение не е допуснато до касационен контрол/, търсеното възнаграждение следва да бъде присъдено в доказания по делото размер. С тези мотиви съставът на първо търговско отделение на ВКС