Определение № 92 от 15.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 999/2017 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Делото е образувано по молба за отмяна от 21.12.2016г. на А. И. Б. на влязлото в сила решение от 22.05.2015г. по гр.д.№54533/2014г. на РС София на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307, ал.1 ГПК, приема за установено следното: Молбата за отмяна не следва да бъде допусната за разглеждане по същество. С атакуваното решение са уважени предявените на основание чл.422 ГПК и чл.86 ЗЗД искове като е признато за установено, че Б. А. Б. дължи на [фирма] сумата 1 817,06 лева, доставена и незаплатена топлинна енергия, както и сумата 293,47 лева лихви за забава за времето от 30.04.2011г. до 18.06.2014г. Решението е влязло в сила на 03.08.2015г. На 05.02.2016г. Б. А. Б. е починал и молителят като негов наследник- баща, е подал настоящата молба, с искане влязлото в сила решение да бъде отменено, тъй като е било нарушено правото на участие на сина му в производството.Поддържа, че е узнал за решението от изпратена до него, след смъртта на сина му, призовка за доброволно изпълнение. При тези данни касационният съд приема, че молителят не е легитимиран да предяви молбата. Отмяната е извънредно средство за извънинстанционен контрол за законосъобразност на влезли в сила съдебни актове. Легитимирана да подаде молбата за отмяна е заинтересованата страна, която е обвързана от неизгодно за нея решение, което е неправилно, поради някоя от изчерпателно изброените хипотези в чл. 303 и чл. 304 ГПК. Молителят не е бил страна в производството по делото. Поддържаната от него хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК урежда случаите на незаконосъобразност на решението поради това, че правото на участие в производството е било нарушено, което предполага конституиране на страната в производството. Предвид изложеното, съдебният състав не излага съображения дали посоченото в молбата за отмяна обстоятелство има съществено значение за делото. Не може да се сподели и тезата, че атакуваното решение има сила спрямо молителя, независимо, че той не е бил страна по делото. Чрез отмяната по чл. 304 ГПК се защитава правото на иск и правото на участие на третите лица по дела, касаещи правоотношения, по които тези трети лица са страни. Нормата препраща към чл. 216, ал. 2 ГПК, с което се регламентира приложимост на отмяната по чл. 304 ГПК по отношение на хипотезите на необходимо другарство в двете му проявни форми - задължително и факултативно. По тази причина, легитимирани да искат отмяна по този текст се явяват не всички трети спрямо приключилото производство лица, а само тези от тях, които са участници в неделимо спорно правоотношение. От това им качество от една страна произтича правото им на участие в съдебния спор като главна страна (ищец или ответник), която е следвало да бъде конституирана в процеса, а от друга - разпростирането на силата на пресъдено нещо и по отношение на тях, независимо от това дали са участвали като такава страна в производството, по което е постановено решението, чиято отмяна се търси. В случая молителят не е бил участник с коя да е от страните в неделимо спорно правоотношение. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение