Решение № 1310 от 05.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10943/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - София чрез юрк. Николова против Решение №31258/24.09.2025 г. на Административен съд – София – град (АССГ) по адм. д. №1571/2025 г., с което е отменен Ревизионен акт (РА) №Р-22221424001669-091-001/14.10.2024 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – София, потвърден с негово Решение №1650/19.12.2024 г. С твърдения за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение, потвърждаване на РА и присъждане на разноски. В открито съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юрк. Теофанова. Страната представя списък на разноските. Ответникът – „СПАЙЧ 64“ ЕООД, ЕИК 131332350 със седалище и адрес на управление: с. Казичене, област София, община Столична, ул. „Никола Петков“ №15, (съдебен адрес: гр. София, бул. „Васил Левски“ №82, вх. А, етаж първи надпартерен) - оспорва касационната жалба като неоснователна чрез пълномощника си адв. Георгиев по съображения, изложени в писмен отговор. Иска да бъде оставено в сила решението на АССГ и да му се присъдят сторените разноски. В открито съдебно заседание страната се представлява от адв. Димитров. Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на жалбата. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. С оспорения пред АССГ РА №Р-22221424001669-091-001/14.10.2024 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – София, са установени на „СПАЙЧ 64“ ЕООД задължения за: 1) ДДС за внасяне в размер на 8 057.94 лв. и лихви – 4 789.22 лв. в резултат на непризнато право на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС по фактури от „СКС 17“ ЕООД и „ШАЙН 555“ ЕООД в данъчния период м. май 2019 г. и 2) корпоративен данък за 2019 г. в размер на 4 028.97 лв. и лихви – 1 967.06 лв. в резултат на непризнати разходи по фактурите от двамата доставчици в размер на 40 631.66 лв. на основание чл. 26, т. 2 във вр. с чл. 10 ЗКПО. Общият размер на задълженията (главници и лихви) е 18 843.19 лв. За да отмени РА като материално незаконосъобразен относно отказаното право на данъчен кредит, АССГ приема, че всяка една от процесните фактури е придружена с приемо – предавателен протокол, доказващ предаване и приемане на стоките, предаване и приемане на извършените услуги. Според съда в протоколите стоките и услугите са индивидуализирани в достатъчна степен. Използването им в икономическата дейност на жалбоподателя не се оспорва от органите по приходите и се потвърждава от приетата съдебно – счетоводна експертиза (ССЕ). С оглед извода за наличието на осъществени доставки АССГ приема, че необосновано приходните органи отказват да признаят за данъчни цели разходите по тези фактури с мотива, че не документират реално осъществени доставки на стоки и услуги. Така постановеното решение е валидно и допустимо. Относно задълженията за ДДС в резултат на непризнато право на данъчен кредит: Неправилно приходните органи обосновават изводи за липсата на доставки на стоки и услуги чрез изложените в Ревизионния доклад (РД) мотиви. Тези мотиви се свеждат до това, че доставчиците не са представили поисканите им при насрещните проверки документи, поради което остава неизяснен въпросът кой е извършил ремонтните дейности и дали доставчиците са разполагали с авточастите без обективни данни за извършена данъчна измама от самото данъчнозадължено лице или за данъчна измама, извършена от доставчиците, за която то е знаело или е трябвало да знае (виж т. 32 от Решение на СЕС от 13.02.2014 г. по дело С-18/13, Макс Пен относно кадровата и материална обезпеченост на доставчика на услуги и т. 51 от Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела Mahagеben и Dаvid относно разполагаемостта със стоките, предмет на доставките). Обстоятелството, че доставчиците са дерегистрирани по ЗДДС в по-късни периоди след процесните доставки, че са в списъка на НАП с рискови лица и че декларират покупки на стоки и услуги от доставчици в тези списъци, не са такива обективни данни, а липсата на търговска кореспонденция с оглед вида на доставките не обосновава недобросъвестност на техния получател. Както правилно посочва АССГ, в хода на ревизията данъчната администрация констатира, че ревизираното дружество осъществява транспортна дейност и притежава лиценз №2325 от 30.01.2019 г. със срок на валидност от 28.01.2019 г. до 27.01.2029 г. за осъществяване на международен автомобилен превоз на товари. Установени са получателите на предоставените от него транспортни услуги (стр. 6 от РД), а на стр. 7 от същия е посочено, че основно транспортните услуги са предоставяни на КОКА КОЛА ХЕЛЕНИК БОТЪЛИНГ КЪМПАНИ БЪЛГАРИЯ АД в изпълнение на сключения договор, който е представен от жалбоподателя, и се съдържа в административната преписка. Установено е, че „СКС 17“ ЕООД има регистрирано ФУ в обект Автосервиз, находящ се в гр. София, район Подуяне на ул. „Градинарска“, а „ШАЙН 555“ ЕООД има регистрирани две ФУ в с. Казичене на ул. „Никола Петков“ №1А за обект магазин и сервиз. В РД липсват мотиви за това, че фактурите са непълни и не са изисквани от ревизираното данъчно задължено лице писмени обяснения и доказателства за това, че ремонтните дейности и резервните части са вложени в транспортните средства, използвани от него за осъществяването на дейността му. В решението си решаващият орган потвърждава РА с допълнителни мотиви за това, че във фактурите и приемо-предавателните протоколи не са вписани продуктовите номера и каталожните номера на съответните части, липсват данни за модел и година на производство на МПС, за които се отнасят. Това според него е индиция за липсата на доставки. Следователно, той приема, че правото на данъчен кредит следва да се откаже, тъй като „СПАЙЧ 64“ ЕООД притежава непълни фактури за доставките на стоки, в които стоките не са индивидуализирани в достатъчна степен, за да се установи използването им в неговата независима икономическа дейност. Съгласно чл. 97, ал. 1, изр. второ АПК, приложимо с оглед § 2 ДР ДОПК, така изложените мотиви се считат за мотиви на акта. Чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС, транспониращ чл. 226, т. 6 от Директивата ДДС, изисква фактурата задължително да съдържа данни за количеството и естеството на доставените стоки и описание на вида на услугата, което да е достатъчно, за да могат данъчните органи да контролират плащането на дължимия данък и наличието на право на приспадане на ДДС (Решение на СЕС от 15.09.2016 г. по дело С-516/14, Barlis 06, т. 27). Ако фактурите не съдържат подробно описание с оглед посочената цел, то приложенията към тях би следвало да дават такова (т. 34 от цитираното решение). В посочения смисъл е и чл. 6, ал. 5 от Закона за счетоводството, според който документална обоснованост е налице, когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ал. 1 и 3, но за нея има документи, които я удостоверяват. Относно доставките на стоки: Две от фактурите, издадени от „СКС 17“ ЕООД, са за доставки на тежкотоварни гуми, които в протоколите за предаване и приемане са със следните данни – 315/70 R 22.5. Предмет на фактурите от „ШАЙН 555“ ЕООД са лафет (седло за седлови влекач), масло 10W40 – 200 л., комплект филтри (1 бр. горивен филтър, 1 брой въздушен филтър и 1 брой филтър купе), вакуум помпа (използва се за обезвъздушаване на спирачки) и комплект съединител. Разходите са осчетоводени по сметка 601 „Разходи за материали“. Относно доставките на услуги: Една от фактурите от „СКС 17“ ЕООД е за ремонт на двигател на МАН ТГХ 18.440 с рама WMA05XZZX8M509595. Четвъртата и петата фактури от този доставчик са за ремонт на полуремарке Шварцмюлер с рег. №[рег. номер] и на полуремарке Шварцмюлер с рег. №[рег. номер] (подмяна на ел. инсталация, подмяна на дървен под, заварки и укрепване на странични метални колони и задни врати). Ремонтните услуги на влекача МАН и на двете полуремаркета са описани в достатъчна степен. Няма пречка да се установи използването им в дейността на дружеството, при това не е необходимо те да са негова собственост. На 19.08.2019 г. по сметката за ДМА е заведен влекач МАН с рама WMA05XZZX8M509595 и рег. №[рег. номер], придобит от „ДАНИЕЛ ТРАНС 86“ ЕООД с фактура 14/19.08.2019 г. Придобиването на влекача през м. август не изключва необходимостта от ремонт на двигателя му през м. май преди закупуването му, както и използването му за дейността заедно с полуремаркетата Шварцмюлер по силата на сключени договори за наем. Всъщност приходните органи, в т. ч. и директорът на Дирекция ОДОП, не оспорват, че тези ремонтни услуги са описани в достатъчна степен, нито връзката им с икономическата дейност на „СПАЙЧ 64“ ЕООД. На 25.02.2019 г. „СПАЙЧ 64“ ЕООД закупува влекач марка Скания, модел Р 500, рег. №[рег. номер] от „АЛФА ЛОГИСТИКА“ ЕООД с представения по делото договор и притежава Свидетелство за регистрация, част I, също представено по делото. Влекачът е заведен като ДМА, както и два леки автомобила. Гумите по фактурите, издадени от „СКС 17“ ЕООД, са описани в достатъчна степен и безспорно тези с размер 315/70 R22.5 са предназначени за тежкотоварни автомобили. Както гумите, така и маслото, седлото за седлови влекач, вакуум помпата и филтрите, са предназначени за използваните от „СПАЙЧ 64“ ЕООД в дейността му МПС и са разходи за дейността според приетата по делото ССЕ. Решаващият орган не оспорва посоченото обстоятелство, но приема, че липсата на достатъчно описание на стоките е индиция за липса на доставки. При тези факти правилно АССГ приема, че жалбоподателят е доказал получаването на стоките и услугите по процесните фактури и използването им за осъществяването на дейността му. Тъй като разходите по фактурите от двамата доставчици не са признати от приходните органи с мотива, че не отразяват вярно стопанските операции, за които са издадени, правилно АССГ приема, че при наличието на доказателства за получаването на стоките и услугите от жалбоподателя, РА в частта му по ЗКПО е незаконосъобразен. По така изложените съображения решението на АССГ следва да бъде оставено в сила. Разноски: Ответникът претендира разноски в размер на 1 881.55 евро. На основание чл. 161, ал. 2 ДОПК на същия следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 072 евро, съответни на вида, количеството и сложността на конкретно извършената от пълномощника работа във връзка с предоставената от него правна защита в настоящото съдебно производство, при договорено и заплатено възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 2 000 лева. Безспорно в производството пред АССГ са извършени различни процесуални действия, свързани със събиране на доказателства и ангажиране на доказателствени средства, за разлика от касационното производство.