Определение № 2734 от 26.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2004/2026 г.

Производство е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Т. Д. А. като представител на детето А. А. Д., действаща чрез адвокат П. П., вписан в САК, против определение № 899/25.02.2026 г. по гр. д. № 519 по описа за 2026 г. на IV г. о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане молба с вх. № 277207 от 25.11.2025 г. на Т. Д. А., в качеството й на родител и законен представител на малолетната А. А. Д., за отмяна на влязлото в сила решение № 3376 от 05.06.2020 г. по гр. д. № 12512/2019 г. на Софийски градски съд, в частта, в която след като при условията на чл. 101 СК е допуснато пълно осиновяване на детето от Т. Д. А. съдът е постановил съставянето на нов акт за раждане. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно. Излагат се съображения, че влязлото в сила решение по раздел II „Допускане на осиновяване“ има своите абсолютно непреодолими последици, които да тежат по отношение на всички лица и които засягат правната им сфера до края на живота им; че молителката не е знаела, че след като е допуснато пълно осиновяване на детето в новия акт за раждане няма да фигурира биологичният баща. Акцентира се на интересите на детето, които следва да са приоритет във всяко едно производство. Счита, че след като е допуснато пълно осиновяване на детето, това следва да се осъществи без да бъде прекратен произхода от бащата, което е изцяло в интерес на детето А., като това ще и осигури една по-сигурна среда, в която да се идентифицира и да израсне като пълноправен член на обществото. Според частния жалбоподател със заличаването на бащата от акта за раждане на детето и с прекратяване на родствената връзка по произход по никакъв начин не се постига справедлив баланс между правата на детето и на обществото като цяло. Последиците от влязлото в сила решение и противопоставимостта на тези последици на страните по делото дават основание, според жалбоподателя, да се застъпи тезата, че решение № 3376/05.06.2020 г. по гр. дело № 12512/2019 г., Гражданско отделение, V-ти брачен състав в частта, в която е постановено да се състави от Столична община-район М. нов акт за раждане на детето А. А. Д. подлежи на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Моли за отмяна на обжалваното определение като подадената молба за отмяна бъде допусната на разглеждане. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното - частната жалба е подадена в срок срещу преграждащо определение, което подлежи на обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да остави без разглеждане молбата за отмяна на влязлото в сила решение № 3376/05.06.2020 г. по гр. дело № 12512/2019 г., решаващият състав на ВКС е приел, че в т. 2 от ППВС № 2 от 29.09.1977 г. по тълк. д. № 1/1977 г. е разяснено, че на отмяна подлежат само актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, т.е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани; както и че не подлежат на отмяна актовете по охранителните производства. Съдът е посочил, че съгласно тълкувателните постановки на т. 3 и 4 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС целта на производството по Глава 24 ГПК - да бъде преустановено действието на силата на пресъдено нещо на съдебното решение като краен правен резултат и да се възстанови висящността на производството по спора, с който е сезиран съдът, определя и приложното поле на отмяната като процесуален способ за защита, допустим по отношение на определен кръг съдебни постановления - влезли в сила решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо в трите й основни проявления - правоустановяващо действие, правопотвърждаващо или правоотричащо спорното право, което трансформира спорното правоотношение в безспорно, регулиращо действие, произтичащо от установеното с решението правно положение, задължаващо страните да съобразяват поведението си за в бъдеще със съдебно установеното правно положение (чл. 298, ал. 1 ГПК) и непререшаемост на спора - чл. 299 ГПК. Решаващият състав на ВКС е изложил съображения, че отмяната по Глава 24 ГПК не е способ за отстраняване необжалваемостта на съдебните актове, а способ за преодоляване на силата на пресъдено нещо по предмета на решението, която нейна цел определя и приложното й поле на производство за отмяна на влезли в сила съдебни решения, формиращи сила на пресъдено нещо по правния спор. Съдът е отбелязал, че в случая е поискана отмяна на решение, постановено в производство по раздел II „Допускане на осиновяването“ от глава осма „Осиновяване“ на СК като по молба на Т. А. е допуснато, при условията на чл. 101 СК, пълно осиновяване от нея на малолетното дете А. А. Д., чиито биологични родители са Д. К. К. и А. Л. Д.. Посочено е, че със същото решение, на основание чл. 101, ал. 2 СК, е постановено да се състави нов акт за раждане на детето, в който осиновителят да се впише като негов родител, а името на детето да остане непроменено. Съдът се е мотивирал, че съгласно константната практика на ВКС производството по допускане на осиновяването носи белезите на охранително производство, тъй като е безспорно и едностранно; съдът не разрешава правен спор за защита на лични и имуществени права, а проверява налице ли е еднопосочна воля на участващите лица за исканото осиновяване; актът за допускане на осиновяването е охранителен - той не отрича и не признава съществуването на материални субективни права и не се ползва със сила на пресъдено нещо. Посочено е, че съгласно общата разпоредба на чл. 540 ГПК, приложима и спрямо производството по допускане на осиновяването, за охранителните производства се прилагат съответно и правилата на исковото производство, с изключение на чл. 207 - 266 и чл. 303-388 ГПК – т. е. законодателят изрично е изключил отмяната като извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, постановени в охранителни производства Изводите на състава на ВКС, ГК, ІV г. о. относно недопустимостта на подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение се споделят от настоящия съдебен състав. Не е спорно в правната теория и съдебната практика, че съдебното производство по допускане на осиновяването носи белезите на едно охранително производство, тъй като то е безспорно и едностранно. Съдът не разрешава правен спор за защита на лични и имуществени права на лицето, поискало образуване на производството, а следва да провери налице ли е еднопосочна воля на участващите лица за исканото осиновяване. Актът за допускане на осиновяването е охранителен, тъй като не отрича и не признава съществуването на материални субективни права. Във всички случаи съдът събира доказателства по реда на ГПК за наличие на законните условия за допускане на осиновяването, както и за това, дали исканото осиновяване е в интерес на детето. Допустимостта на осиновяването е обусловена от спазване на изчерпателно изброените в СК материалноправни предпоставки, чието формално наличие е условие за законосъобразността на осиновителния акт, наред с абсолютното изискване - интересът на осиновявания. Действащото законодателство урежда в първи, втори и трети раздел на глава осма на СК два вида осиновителни правоотношения – на пълно и на непълно осиновяване. Тези правоотношения възникват като резултат от нарочни производства, които имат общи, но и на специфични за двата вида правоотношения моменти, и при наличието на общи и за двете правоотношения материалноправни предпоставки, но и при специфични за всяко едно от двете правоотношения изисквания на закона. Двата вида осиновяване имат и общи последици, но и различни специфични, само за единия вид, последици. Пълното осиновяване приравнява детето към рождените деца – заличава връзката с биологичните родители и създава нови права и задължения спрямо осиновителите. Непълното осиновяване запазва връзката с биологичното семейство, но създава роднински права само между осиновителя и осиновения. Разпоредбите на чл. 18, чл. 50 и чл. 78 от Закона за гражданската регистрация определят правилата за имената на осиновеното лице и процедурата относно съставяне на нов акт за раждане при пълно осиновяване и за отбелязване на непълното осиновяване. Изложените в частната жалба съображения са житейски и емоционални. Видно от материалите по делото детето А. е било осиновено от молителката през 2017 година при условията на непълно осиновяване. В последващ момент, по нейна преценка, тя е подала молба за пълно осиновяване на детето, която е била уважена с решението, чиято отмяна се претендира в настоящото производство - решение № 3376 от 05.06.2020 г. по гр. д. № 12512/2019 г. на Софийски градски съд. Правните последици от пълното осиновяване, включително относно съставянето на нов акт за раждане, са законово уредени. От правна гледна точка настоящият съдебен състав приема, както е приел и решаващият състав на ВКС, че молбата за отмяна на посоченото по-горе решение, се явява недопустима, тъй като производството по молба за отмяна на влязло в сила решение е самостоятелно извънинстанционно производство, което е допустимо при строго определени в закона предпоставки. Съгласно т. 3 от ТР № 7/2014 от 31.07.2017 год., постановено по тълкувателно дело № 7 по описа за 2014 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС, целта на производството по Глава 24 ГПК е да бъде преустановено действието на силата на пресъдено нещо на съдебното решение като краен правен резултат и да се възстанови висящността на производството по спора, с който е сезиран съдът. Именно тази цел определя и приложното поле на отмяната като процесуален способ за защита, допустим по отношение на определен кръг съдебни постановления - влезли в сила решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо. Съгласно приетото с посоченото тълкувателно решение на отмяна по реда на чл. 303, ал. 1 ГПК подлежат влезли в сила съдебни решения, които разрешават правен спор със сила на пресъдено нещо. Решението, чиято отмяна претендира молителката, не подлежи на отмяна по реда на глава 24 ГПК предвид посочените постановки на ТР № 7/2014 от 31.07.2017 год., постановено по тълкувателно дело № 7 по описа за 2014 г. на ОСГТК. Случаите, в които производството по отмяна е приложимо, са конкретизирани в т. 1 и т. 2 от ППВС № 2/29.09.1977 година, което е запазило действието си и след влизането в сила на настоящия ГПК. Съгласно тези задължителни указания на отмяна подлежат влезлите в сила решения на съдилищата и на особените юрисдикции, освен ако за последните не е предвиден друг ред за изменянето или отменянето им. Освен това, за да подлежат на отмяна, тези актове трябва да се ползват със сила на пресъдено нещо, поради което разрешените с тях спорни въпроси да не могат да бъдат пререшавани. Не подлежат на отмяна съдебните актове, за които е предвиден друг ред за защита. Изводът в обжалваното определение за недопустимост на подадената по реда на чл. 303 от ГПК молба за отмяна е съобразен с процесуалния закон и се явява правилен, а подадената срещу определението жалба е неоснователна. С оглед изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,