Определение № 3812 от 25.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2119/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 3715/23.05.2025 г. на Л. М. Д. и Р. О. К., действащи като законни представители на малолетния Р. Р. К., чрез адвокат С. Х., срещу разпореждане № 208/24.04.2025 г. по в. гр. д. № 465/2024 г. на Окръжен съд – Ловеч. С него е върната като недопустима частна жалба вх. № 2354/31.03.2025 г. против разпореждане №76/04.02.2025 г. по в. гр. д. № 465/2024 г. на ОС-Ловеч. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност поради нарушение съдопроизводствените правила. Изложени са твърдения, че препис от разпореждане № 76 от 04.02.2025 г. е връчен на жалбоподателите на 05.03.2025 г. На 11.03.2025 г. е подадена молба за възстановяване на пропуснат срок, която с резолюция на съдията-докладчик от 12.03.2025 г., съобщена на молителите на 24.03.2025 г., е оставена без разглеждане. Сочи се, че частната жалба е подадена против разпореждане №76/04.02.2025 г., с което е върната подадена касационната жалба, тъй като по молбата по чл. 64 ГПК няма постановен акт, подлежащ на обжалване. Направено е искане за отмяна на обжалваното разпореждане и за уточняване на правната характеристика на резолюцията на съдията-докладчик, с която е отказано разглеждането на молбата за възстановяване на срок. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното определение e прието, че разпореждане № 76/04.02.2025 г. по в. гр. д. №465/2024 г. на Окръжен съд – Ловеч, с което е върната касационната жалба, е съобщено на жалбоподателите на 05.03.2025 г., видно от отбелязването в съобщението до тях. Документът се ползва с материална доказателствена сила относно факта на връчване на съдебния акт. Срокът за обжалване на разпореждането е изтекъл на 12.03.2025 г., а частната жалба е постъпила по електронната поща на съда на 31.03.2025 г. – две седмици след изтичане на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. При тези съображения съдът е счел, че частната жалба следва да бъде върната като просрочена. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че обжалваното разпореждане е правилно. Л. Д. и Р. К., действащи като законни представители на Р. К., са подали частна жалба вх. № 2354/31.03.2025 г. срещу разпореждане № 76/04.02.2025 г. по в. гр. д. № 465/2024 г. на Окръжен съд – Ловеч. Препис от разпореждането им е връчен на 05.03.2025 г., видно от върнатото съобщение /лист 11 от настоящото дело/. При това положение частната жалба срещу него е подадена след изтичането на едноседмичния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. Неотносими са разясненията на жалбоподателите по отношение на подадена молба за възстановяване на срок за изпълнение на указания за отстраняване на нередовности по касационна жалба вх. № 8144/06.12.2024 г., върната с разпореждане № 76 от 04.02.2025 г. Съгласно диспозитивното начало в процеса съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице и предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Процесуалният закон въвежда и формални реквизити на частна жалба, един от които е посочване на акта, предмет на обжалването /чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260, т. 2 ГПК/. В случая в частна жалба вх. № 2354/31.03.2025 г. е изрично отбелязано, че е подадена срещу разпореждане № 76/04.02.2025 г. по в.гр.д. № 465/2024 г. на Окръжен съд – Ловеч. Производството по чл.64 – чл.66 ГПК е допустимо след изтичане на установения законов срок, чието възстановяване се иска, не и преди това. Това производство е различно от процедурата за продължаване на срока по чл.63 ГПК. Настоящото производство касае връщането на частната жалба срещу определението за връщане на касационната жалба и в него не могат да се разглеждат доводи защо е пропуснат срокът за отстраняване недостатъците на касационната жалба. След като срокът за обжалване на разпореждане № 76/04.02.2025 г. по в.гр.д. № 465/2024 на ОС-Ловеч е изтекъл преди подаването на частна жалба вх. № 2354/31.03.2025г., последната е процесуално недопустима и правилно е върната от въззивния съд с определението от 24.04.2025 г. С оглед изложеното, частната жалба като неоснователна, следва да се остави без уважение, а обжалваното разпореждане да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.