Определение № 497 от 28.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 277/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на „М 6” АД, представлявано от изпълнителния директор А. Х., срещу разпореждане № 2070 от 20.12.2022г. по в.ч.т. № 448/2022г. на Пловдивски апелативен съд, с което е върната подадената от дружеството частна жалба вх. № 8879/15.11.2022г. срещу разпореждане № 1790 от 25.10.2022г. по същото дело. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което моли да бъде отменено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.2 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. С частна жалба вх. № 8879/15.11.2022г. „М 6” АД е обжалвало разпореждане № 1790 от 25.10.2022г. по в.ч.т.д. № 448/2022г. на Пловдивски апелативен съд. С разпореждане № 1890 от 16.11.2022г. съдът е констатирал, че частната жалба не отговаря на изискванията на закона, тъй като към нея не е приложен документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лева, поради което е оставил същата без движение с указания за внасяне на дължимата държавна такса и е предупредил частния жалбоподател, че при неизпълнение на указанията частната му жалба ще бъде върната. Указанията са съобщени на частния жалбоподател със съобщение, връчено на негов представител на 05.12.2022г., но в определения срок не са били изпълнени. С обжалваното разпореждане въззивният съд, като е констатирал, че в определения срок не са отстранени нередовностите на подадената от „М 6” АД частна жалба вх. № 8879/15.11.2022г., я е върнал. Обжалваното разпореждане е правилно. Подадената от частния жалбоподател „М 6” АД частна жалба вх. № 8879/15.11.2022г. е била нередовна по смисъла на чл.275, ал. 2 вр. чл. 261, т.4 ГПК, поради което правилно е била оставена без движение. Указанията са били редовно съобщени на частния жалбоподател, но в определения в закона срок нередовностите на частната жалба не са били отстранени. Поради това, като е върнал подадената нередовна частна жалба, въззивният съд е действал съобразно предписанията на чл.275, ал.2 вр. чл.262, ал.2, т.1 ГПК. С оглед изложеното обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. При този изход на делото и на основание чл.77 ГПК частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса за настоящото производство, която не е предварително събрана, в размер на 15 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение