Определение № 506 от 06.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 214/2012 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 пр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. И. Ч. чрез адв.Н. К. срещу определение № 37 от 13.02.12г. по гр.дело № 1614/11г.на състав на ІІІ г.о.на Върховния касационен съд,с което е оставена без разглеждане молбата на същата страна за отмяна на влязлото в сила решение № 773 от 19.05.2008г.на Пловдивския окръжен съд ,ГО,9 състав,постановено по гр.дело № 2193/07г.,с което е оставено в сила решение № 40/8.05.07г.на Асеновградския районен съд,постановено по гр.дело № 76/06г.,на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Ответниците в производството не заявяват становище по жалбата. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадени в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. Разгледана по същество,е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното определение тричленният състав на ВКС е приел,че молбата за отмяна на заявеното основание е недопустима,тъй като въведените в нея твърдения не сочат за основания от кръга на лимитативно изброените предпоставки за отмяна по чл.303 ал.1 ГПК,в частност по т.1,а съставляват касационни оплаквания,поради което я е оставил без разглеждане.По отношение на Списък на професионалните болести,приет с ПМС № 80/2001г.,обн.ДВ,бр.33 от 4.04.01г.,отм.с ПМС № 175/08г.,обн.ДВ,бр.66 от 25.07.08г.,когато е бил приет нов списък,на който се позовава молителката,съдът е изложил съображения,че този документ не е отменително основание по чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Определението е правилно. В частната жалба против атакуваното определение, постановено от тричленен състав на ВКС,се преповтарят твърденията, изложени в молбата за отмяна.Молителката отново се позовава на посочения по –горе Списък на професионалните болести и излага касационни оплаквания срещу постановеното въззивно решение,които не са относими към допустимостта на производството по чл.303 и сл.ГПК. С молбата за отмяна на посоченото влязло в сила въззивно решение, молителката е инициирала образуването на едно извънинстанционно производство, за което законодателят е предвидил в ГПК, необходимостта от произнасяне на съда по допустимост на това производство, съгласно чл. 307, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 303, ал. 1 ГПК. Правилно съдът е преценил, че не следва да се допусне разглеждане на така подадената молба за отмяна, тъй като в изложеното от молителката не са посочени нито нови обстоятелства,нито нови писмени доказателства от значение за изхода на спора,които не са й били известни или не е могла да удостовери пред съда до приключване на делото поради обективна невъзможност - основания за отмяна на влезли в законна сила решения, изчерпателно визирани в разпоредбата на чл. 303, ал. 1 т.1 ГПК. Това производство е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол и отмяна на влезли в законна сила решения, когато те са неправилни, поради някоя от причините, визирани в чл. 303, ал. 1 от ГПК.В съответствие с тези изисквания, законосъобразно касационният съд с определението си, предмет на настоящата частна жалба, е посочил, че депозираната молба за отмяна се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради липса на точно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 т.1 от ГПК. По изложените съображения настоящият състав приема,че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното определение – да бъде оставено в сила. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.