Определение № 8607 от 01.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12023/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по:

1. искане на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Смолян (ВиК Смолян), със седалище и адрес на управление в гр. Смолян, ул. П.Р. Славейков № 2, за изменение на Решение № 4694/08.05.2025 г. на Върховен административен съд, постановено по адм. дело № 12023/2024 г., в частта за разноските.

Искателят сочи, че след като с решението на ВАС се отменя на Решение № 1291/30.09.2024 г. по адм. дело № 235/2024 г. по описа на Административен съд – Смолян и вместо него се постановява отмяна на решение от 04.08.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган по Оперативна програма „Околна среда“ 2014 -2020 за определяне на финансова корекция в размер на 25% от стойността на допустимите разходи по Договор № РД-ОПОС-5/13.01.2020 г. с изпълнител ДЗЗД „Пашмакли“, страната има право да й бъдат присъдени сторените, както пред касационната инстанция разноски, така е тези пред първата инстанция, включително направените по адм. дело № 226/2023 по описа на Административен съд – Смолян и тезИ по адм. дело № 2472/2024 г. по описа на ВАС, съответно в размер от 19 700 лв. и 145 200 лв. Освен това сочи, че с анекс от 10.03.2025 към договор за правна защита и съдействие от 02.10.2024 г. е уговорено допълнително възнаграждение за адвокат в размер от 308 669,76 лв., с което общо дължимото възнаграждение за адвокат по всички дела възлиза на 473 569,76 лв. към искането са приложени доказателства анекс от 10.03.2025 г., фактура и платежно нареждане.

Иска Решение № 4694/08.05.2025 г. на Върховен административен съд, постановено по адм. дело № 12023/2024 г. да бъде изменено и в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Смолян да бъдат присъдени допълнително разноски в размер по всички водени по спора дела в размер от 473 569,76 лв.

Искането е подадено чрез адв. Б. Караманолов.

Ответникът – ръководителят на Управляващия орган (РУО) по Оперативна програма „Околна среда“ 2014 -2020 (ОПОС) в писмен отговор чрез юрист Й. Тодоров застъпва на първо, че искането е недопустимо, тъй като присъждането на допълнителните разходи, чието включване към присъдените разноски се иска, не са включени в представяния по делото списък по чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК, поради което искането е недопустимо. Второ по същество обосновава неоснователност на искането и въобще прекомерен размер на възнаграждението, тъй като същият не съответства на фактическата и правна сложност на спора и най-вече на извършената работа от конкретния адвокат.

2. искане на ръководителя на Управляващия орган по Оперативна програма „Околна среда“ 2014 -2020 за изменение на Решение № 4694/08.05.2025 г. на Върховен административен съд, постановено по адм. дело № 12023/2024 г., в частта за разноските.

РУО на ОПОС сочи, че неправилно съдът приема, не е направено възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат, включително че същото следва да отговаря на фактическа и правна сложност на делото и най-вече на реално предоставения от него труд, както и да отговоря на даденото от Съда на Европейския съюз (СЕС) тълкуване в решение 25.01.2024 г. по дело С -438/22 за справедлив и обоснован размер спрямо съответния вид работа.

По съществото обосновава, че платеното възнаграждение, не отговаря, нито на извършения обем работа, нито на фактическата и правна сложност на делото. Сочи, че всички адвокатски хонорари, които не са посочени в списъка за разноски не следва въобще да бъдат присъждани.

Иска намаляване на размера на присъдените разноски за възнаграждение за адвокат до размер отговарящ на извършения обем работа, фактическата и правна сложност на делото.

Върховният административен съд счита и двете искания за допустими - подадени от надлежни страни и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Неоснователно е възражение на РУО на ОПОС, че искането на ВиК Смолян е недопустимо, тъй като дружеството чрез представляващия го адв. Караманолов е представило в проведено съдебно заседание списък с разноски по чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК пред настоящия съд. Представен е и списък с разноски пред Административен съд – Смолян в проведеното заседание на 10.09.2024 г.

Следователно изпълнено е условието да е представен списък с разноски, за да е допустимо искането за изменение на решението в частта за разноските, съгласно чл. 80, изр. последно ГПК вр. чл. 144 АПК.

Разгледано по същество, искането на ВиК Смолян е неоснователно.

С Решение № 4694/08.05.2025 г. постановено по адм. дело № 12023/2024 г. Върховният административен съд отменя Решение № 1291/30.09.2024 г. по адм. дело № 235/2024 г. по описа на Административен съд – Смолян и вместо него постановява отмяна на решение от 04.08.2023 на РУО на ОПОС за определяне на финансова корекция в размер на 25% върху допустимите разходи по Договор № РД-ОПОС-5/13.01.2020 с изпълнител ДЗЗД „Пашмакли“ и осъжда Министерство на околната среда и водите за заплати на ВиК Смолян разноски за две инстанции в общ размер 234 200 лв.

Предвид благоприятния за искателя ВиК Смолян характер на постановеното от ВАС решение, същият има право на разноски в производството. Такива са заявени пред Административен съд - Смолян в съдебното заседание от 10.09.2024 г. от адв. В. Василев от Адвокатска колегия Смолян, който е представил списък с разноски. В последния се сочи, че се иска присъждане на разноски в размер от 100 000 лв. възнаграждение за адвокат, за плащането, на които представя доказателства и държавна такса – 1 700 лв. Нито устно в съдебно заседание, нито в списъка по чл. 80 ГПК процесуалният представител на този искател е посочил, че претендира и присъждането на разноски за адвокат и държавни такси по други дела, нито е посочил техния размер.

Установява се, че в съдебното заседание от 10.09.2024 г. пред Административен съд - Смолян, процесуалният представител на ответника РУО на ОПОС е направил възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат като е посочил, че същият не отговора на фактическата и правна сложност на делото.

В касационното производство, ВиК Смолян като касатор е бил надлежно представляван от адв. Б. Караманолов и лично от управителя на дружеството К. Т.. Ответникът в това производството – РУО на ОПОС не се е явил като редовно призован и не е изпратил представител. В проведеното съдебно заседание на 11.03.2025 г. адв. Караманолов е направил искане за присъждане на разноски в полза на дружеството касатор и е представил списък по чл. 80 ГПК, с който иска присъждането на общо 132 500 лв. разноски за тази инстанция, от които 1 700 лв. за държавна такса и 130 800 лв. с включен данък добавена стойност за адвокатско възнаграждение. Нито устно в съдебно заседание, нито в списъка по чл. 80 ГПК, процесуалният представител на този искател не е посочил, че претендира и присъждането на разноски за адвокат и държавни такси по други дела, нито е посочил техния размер, не се предтендира и допълнително уговорен хонорар за адвоката. Ответникът не е участвал в производството, не е ангажирал становище по касационната жалба, не е направено възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат в касационното производството.

Претендираните с искането ВиК Смолян за изменение на решението в частта за разноските такива са направени в адм. дело 226/2023г. по описа на Административен съд – Смолян (19 700 лв.) и в касационното производството по него адм. дело 2472/2024г. по описа на ВАС (142 200 лв)., както и допълнително договорено и платено възнаграждение в размер от 308 669, 76 лв по настоящото касационно производство, предмет на анекс от 10.03.2025 г. към договор за правна защита и съдействие от 02.10.2024 г. С оглед посоченото се иска изменение на решението в частта за разноските, като към вече присъдените 234 200лв. за две касационни инстанции се присъдят още 473 569,76 лв., по който съдът е пропуснал да се произнесе.

Поисканите допълнително разноски, направени в производството адм. дело 226/2023г. по описа на Административен съд – Смолян (19 700 лв.)и в касационното производството по него адм. дело 2472/2024г. по описа на ВАС (142 200 лв). е следвало да бъдат поискани в хода на производството по административно дело № 235/2024 по описа на Административен съд – Смолян. Видно от процесуалните действия на адв. В. Василев такива разноски по основание и размер не са поискани нито устно в съдебно заседание, нито са включени в представения от него списък по чл. 80ГПК вр. чл. 144 АПК.

Искането за изменение обхваща още допълнително уговорено възнаграждение за адвокат в размер 308 669, 76 лв. в връзка с касационното производство по настоящото делото, но това допълнително възнаграждение също не е обхванато от искането за присъждане на разноски направено от адв. Караманолов нито устно в съдебно заседание, нито са включени в представения от него списък по чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК.

Правото на разноски е субективно право на страната, съдът дължи произнасяне по него само тогава, когато е сезиран. Присъждането на разноски не става служебно от съда, нито волята на страната може да бъде извеждана по тълкувателен път, доколкото осъждането за разноски се отразява неблагоприятно в правната сфера на ответната страна. Искането за присъждане на разноските следва да се направи пред всяка съдебна инстанция и страната следва да представи списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, който съдържа актуализиран размер на претендираните от нея разноски.

В случая съдът е изпълнил волята на касатора да му присъди „сторените в производството разноски“ и се е произнесъл въз основа на представените пред касационната и пред първата инстанция писмени доказателства и списъци по чл. 80 ГПК, включващ единствено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 130 800 лева и държавна такса за образуване на касационното производство в размер на 1700 лева и пред първата инстанция 100 000 лв. за адвокат и още 1700 лв. за държавна такса. Съдебните разноски са присъдени точно така, както са поискани от страната. Представянето на списък по чл. 80 ГПК е процесуална предпоставка, както за присъждане на претендираните разноски в хода на производството, така и процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските. Този списък съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени от съответната инстанция.

С оглед посоченото страната своевременно пред всяка от инстанциите е заявила претенцията си за присъждане на възнаграждение за адвокат, но без да посочи че желае присъждането на такива по чл. 226, ал.3 АПК по свързаните дела, а съдът с оглед изхода на спора, се е произнесъл по цялото искане, така както е направено. Поради това, искането за изменение в частта за разноските на Решение № 4694/08.05.2025 г. на ВАС по адм. дело № 12023/2024 г. е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

По искането на РУО на ОПОС изменение на Решение № 4694/08.05.2025 г. на ВАС по адм. дело № 12023/2024г. в частта за разноските, същото е неоснователно.

Искането е мотивирано, с обстоятелството че съдът неправилно е приел, че не е направено възражение за прекомерност на платеното възнаграждение за адвокат в производството.

Видно от мотивите на съдебното решение, чието изменение в частта на разноските се иска, съдът е посочил: „Обосновано възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат не е направено нито устно, нито писмено“.

При проверка във връзка с подаденото искане за изменение се установи, че в производството по делото пред Административен съд – Смолян в съдебно заседание от 10.09.2024 г., процесуалният представител на РУО на ОПОК е направил възражение за прекомерност на платеното възнаграждение за адвоката като е посочил, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. В производството пред касационния съд РУО на ОПОС не е участвал нито лично, нито чрез представител и не е извършил писмено никакви процесуални действия, освен с молба от 09.04.2025 г. да помоли за по-бързо постановяване на съдебно решение, предвид че плащания към бенефициерите могат да бъдат правени по програмата само до 20.05.2025 г.

Съгласно нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложима в настоящото производство на основание чл. 144 АПК и с оглед направеното пред първата инстанция възражение за прекомерност, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Размерът на адвокатското възнаграждение, по аргумент от чл. 36, ал. 2 ЗАдв, следва да бъде справедлив и обоснован, и не по-нисък от предвиденото в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. Следователно законодателят е предвидил три отделни обстоятелства, които следва да бъдат съобразени при дефиниране на дължимия размер на адвокатско възнаграждение – то трябва да е справедливо, обосновано и да съответства на предвидения в съответната наредба минимум.

По последния критерий е налице произнасяне на СЕС – Решение на Съда (първи състав) от 23 ноември 2017 г. по Съединени дела С-427/16 и С-428/16 г., с което същият е приел, че чл. 101, § 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), във връзка с чл. 4, § 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като ВАдвС (България), би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС, като в тези случаи следва да се провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели. В случая легитимната цел на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв е да се създадат гаранции за осигуряване на качествена адвокатска услуга, която да предлага подходяща защита на правата и интересите на страните в съдебното производство. Тази цел, с оглед препращането, се постига чрез приемане на Наредба № 1/2004 г., която според изрично изложените мотиви към изменението и допълнението й с ДВ, бр. 88/04.11.2022 г., следва да осигури диференциран подход при определяне на минималното адвокатско възнаграждение при отделните дейности, който да доведе до справедливи житейски и правни резултати в съответствие с покупателната способност на населението и актуалната икономическа обстановка в Република България, както и да стойности по достоен и справедлив начин работата на адвоката. В Наредбата обаче, както е посочил и СЕС, липсват критерии, въз основа на които да се прецени дали действително разписаните размери са справедливи и обосновани, поради което според настоящата инстанция преследваната легитимна цел може да се постигне като съдът сам прецени кой размер е справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗАдв, с оглед всички обстоятелства по делото, а не само спрямо материалния интерес, присъстващ като единствен ориентир в цитирания акт на ВАдвС. Материалният интерес на спора може да бъде индикация за степента на сложност на спора, но не би трябвало да се тълкува като единствен критерий за това. Съобразяването на всички други обстоятелства, характеризиращи делото, категорично обслужва по-добре интересите на страните, състоящи се в справедливо остойностяване на заплатеното от спечелилата страна.

С Решение на Съда (втори състав) от 25 януари 2024 г. по Дело C-438/22 г. СЕС, което следва да бъде съобразено в настоящия случай, съдът изрично е отрекъл споменатата в Решението на СЕС от 2017 г. легитимност на целите при прилагането на Наредбата и невъзможността на съда да присъжда по-ниски възнаграждения – Вж. т. 2 от диспозитива на решението. СЕС е посочил, че тези обстоятелства разкриват достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на материалния интерес, затова и е приел, че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

С оглед изложените съображения настоящият състав намира, че при определянето на размера на адвокатското възнаграждение, което по аргумент от чл. 36, ал. 2 ЗАдв следва да бъде справедливо и обосновано, съдът следва да се ръководи от всички обстоятелства, свързани с конкретния обем и сложност на извършената дейност.

В настоящият случая образуваното пред първата инстанция производство предполага проверка на индивидуален административен акт, с който на ВиК Смолян е определена финансова корекция в размер от 25% върху допустимите разходи по Договор № РД-ОПОС-5/13.01.2020 с изпълнител ДЗЗД „Пашмакли“ на стойност 22 500 741, 62 лв. без ДДС. Самото обстоятелство, че делото се разглежда за втори път пред първоинстанционния съд, сочи че то се отличава по сложност от обичайната за този вид дела, включително защото за преценка на законосъобразността на оспорения акт следва да се преценят още няколко предходни административни и съдебни актове, които имат отношение към процесната финансова корекция.

Работата на адвоката представляващ ВиК Смолян пред първа инстанция се изразява както в запознаване с административната преписката по издаване на оспорения акт, така и в запознаване със съдебните актове по предходни на това производство дела, които имат отношение към развитието на производството по адм. дело № 235/2024г., включва още процесуално представителство по делото пред Административен съд - Смолян, доказателствени искания и становище по съществото на спора.

Въз основа на извършения по-горе анализ и като съобрази материалния интерес по делото (5 625 185,41 лв.), както и при приложение на чл. 7, ал.2, т. 7 от Наредба №1/2004 година, и като съобрази фактическата и правна сложност на спора касационният състав приема, че: - заплатеното адвокатско възнаграждение от 100 000 лева за първата инстанция не надвишава минимума, определен при приложение на посочения нормативен акт, а именно Наредба №1/2004 година.

Изводът не се променя като се съобрази решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. Последното предоставя на националния съд възможността да прецени дали са допустими минимални прагове за цена на услуги, определени от орган на сдружение на предприятия, които предоставят тази услуга и имат антиконкурентен интерес, т.е. да формулира изключения от принципната забрана по член 101 ДФЕС, като прецени икономическия и правния контекст, в който тези прагове са приети, дали същите те са обосновани от преследването на една или повече легитимни цели от общ интерес, които сами по себе си нямат антиконкурентен характер, дали с конкретните средства, които се използват за постигането на тези цели, са действително необходими за постигането им и дали с тях не се премахва изцяло конкуренцията.

Според изложените мотиви приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно минималните размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което действие е забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, защитаващ свободата на конкуренция и имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. В този смисъл, според указанието на СЕС по дело С-438/22 съдът следва да преценява във всеки конкретен случай релевантните обстоятелства, характеризиращи случая, както и икономическият и правен контекст, в който той се вписва. Преследваната легитимна цел е да се осигури качеството на предоставяните от адвокатите услуги като едновременно с това се осигури достойно заплащане на адвокатския труд при отчитане на извършената работа, сложността на казуса и други характеристики, без да се нарушава конкуренция. Решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС е по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд е задължително за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав счита, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, могат да служат като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно, същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В конкретният случай претендираното възнаграждение за адвокат не е прекомерно с оглед значителния материален интерес по делото – 5 625 185,41 лв. Установява се от приложените по делото писмени доказателства, че процесуалният представител на дружеството активно участва в производството, изготвил е подробна жалба и е взел лично и активно участие в съдебното заседание. Логично и житейски обосновано адресатът на акта да защитава интереса си като наеме висококвалифициран, компетентен и съответно оценен адвокат.

Следователно всички критерии, посочени в решението на СЕС, включително вида и количеството на извършената работа от пълномощника на „ВиК Смолян в първоинстанционното производство са съобразени и разноските в размер на 100 000 лв. са правилно определени, поради което възражението за прекомерност на това възнаграждение е неоснователно.

В производството пред настоящия съд възражение да прекомерност на платеното възнаграждение за адвокат по адм.дело 12 023/2024 г. не е направено, поради което няма основание за намаление на присъденото възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,