Определение № 2074 от 23.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 476/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по частна жалба на П. В. А. срещу протоколно определение № 10503 от 25.11.2025 г. по адм. дело № 1858/2025 г. на Административен съд – Бургас.

С обжалваното определение административният съд, на основание чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК, е спрял съдебното производство по адм. дело № 1858/2025 г. по описа на АС – Бургас до постановяване на окончателен съдебен акт по отправеното преюдициално запитване до Съда на ЕС с определение № 11385/21.10.2025 г. по адм. дело № 1643/2025 г. на АС – Варна.

Частната жалбоподателка поддържа, че определението е неправилно и иска да се отмени като се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Излага доводи, че съдът неправилно е приел, че решението на СЕС по отправеното преюдициално запитване от АС – Варна е относимо и има обуславящо значение за правния спор, предмет на делото пред първоинстанционния съд. Сочи, че жалбата й е подадена срещу мълчалив отказ на „Изи Финанс“ ЕООД да й предостави копие от сключен между страните договор за кредит № 433530/2023 г. и № 402340/2022 г., ведно с всички съпътстващи документи, по подаденото от нея заявление на 19.08.2025 г., чрез пълномощника й. Сочи, че заявлението й е във връзка със съществуващи, неприключили облигационни отношения между страните, а предмет на спора по делото пред АС – Варна и съответно – на въпросите по преюдициалното запитване, е по повод предоставяне на лични данни по приключили и архивирани данни по договори. Поради това счита, че съдът неправилно е спрял производството по делото на основание чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК.

Ответникът по частната жалба – „Изи Финанс“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, представя писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното определение е правилно и не са налице основания за отмяната му.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на П. В. А., чрез пълномощника й, срещу мълчалив отказ на „Изи Финанс“ ЕООД по искането й от 19.08.2025 г. с правно основание чл. 37б, ал. 1 ЗЗЛД да й бъде предоставено копие на сключените с дружеството договори за кредит, ведно с всички съпътстващи документи, с оглед проверка законността на обработването на личните й данни.

Съдът е приел, че след извършена съпоставка между предмета на спора по делото и съдържанието на отправеното преюдициално запитване до Съда на ЕС с определение № 11385/21.10.2025 г. по адм. дело № 1643/2025 г. на АС – Варна, е налице сходна фактическа обстановка, което е основание за спиране по чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК на съдебното производство. В тази насока е посочил, че жалбата, с която е сезиран, е насочена срещу мълчалив отказ на „Изи Финанс“ ЕООД за предоставяне на достъп по член 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, по искане на П. А. с правно основание чл. 37б, ал. 1 от Закона за защита на личните данни за предоставяне на описаните по-горе два договора за кредит и съпътстващите ги документи. Съдът е цитирал в определението си въпросите по преюдициалното запитване с определение № 11385/21.10.2025 г. по адм. дело № 1643/2025 г. на АС – Варна и е достигнал до извод, че са от значение за решаване на спора по делото. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат.

Определението е правилно, при следните съображения:

По делото не е спорно, че към датата на постановяване на обжалваното определение пред Съда на Европейския съюз е висящо дело № С-676/25, образувано по преюдициално запитване, отправено от Административен съд - Варна с определение № 11385/21.10.2025 г. по адм. дело № 1643/2025 г. по описа на същия съд. Решението по дело №С-676/25 ще е задължително за всички национални съдилища в Европейския съюз. Спорен е въпросът дали изходът по дело № С-676/25 на СЕС обуславя изхода на спора по дело № 1858/2025 г. на АС - Бургас.

С определение № 11385 от 21.10.2025 г. по адм. дело № 1643/2025 г. АС – Варна е посочил, че производството по делото е образувано по жалба против отказ от 10.07.2025 г. на "ВИВА КРЕДИТ" АД (правоприемник на "ВИВА КРЕДИТ" ООД) - администратор на лични данни по смисъла на член 12 от Регламент (ЕС) 2016/679, за предоставяне на информация относно това дали личните данни на заявителя са обработвани от дружеството, както и на копия на лични данни съгласно член 15, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. Конкретно е оспорен отказът на администратора да предостави на субекта на данните пълно копие от договор за паричен заем от 09.09.2023 г., както и копие на всички носители на негови лични данни за периода 01.01.2020 г. до 22.04.2025 г.

Съдът е приел, че спорът, който следва да реши по делото, е формиран по следните въпроси:

• При упражняване на правата по член 15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление по чл. 37б ЗЗЛД, което изпълнява изискванията на чл. 37в, ал. 1 ЗЗЛД, администраторът на лични данни длъжен ли е винаги да предоставя освен "копие" от обработваните данни и пълно копие на договора за заем, послужил за основание за събиране, а впоследствие и за обработване на данните, при условие, че отношенията по договора са приключени и данните се съхраняват за целите и срока по Закона за мерките срещу изпирането на пари?

• Как следва да се тълкува и от значение ли е фактът, че субектът на данните вече разполага с пълно копие от договора за заем и администраторът доказва това обстоятелство;

• Отказът на администратора да предостави пълно копие на договора за заем, възпрепятства ли и как упражняването на правото на субекта по член 8, параграф 2 от Хартата на основните права на ЕС – да получи ясна представа за това дали данните му са обработвани добросъвестно, за точно определени цели и въз основа на съгласието му или по силата на друго предвидено от закона легитимно основание?

Съдът е мотивирал отправянето на преюдициалното запитване, като е посочил, че спорът между страните е свързан с въпросите дали в случаите когато договорите за заем са приключени и архивирани за целите и срока по ЗМИП, правата по член 15, параграф 3 и член 20, параграф 1 ОРЗД включват и правото на субекта винаги при редовно подадено заявление да получава освен информацията по параграф 1 и копие от личните данни, които са в процес на обработка, и пълно копие от договорите за заем, или в този случай се касае за административна услуга – копиране на носители на лични данни, която няма общо с правата на достъп и на преносимост, и която не се обхваща от защитата по член 79 от ОРЗД. Приел е, че разрешаването на тези спорни въпроси е пряко относимо на първо място към преценката за допустимостта на оспорването, доколкото производството по чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД е за реализиране на съдебна защита при нарушаване на правата на субектите по Регламент (ЕС) 2016/679, както и, че спорът попада изцяло в приложното поле на ОРЗД, което налага и необходимостта от отправяне на преюдициално запитване. С определението са формулирани следните въпроси:

1. Разпоредбите на член 8 от ХОПЕС, член 12, параграф 1 и параграф 5, член15, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, тълкувани във връзка със съображения 58, 60 – 63 от същия регламент и с решения на Съда на ЕС по дела C-487/21 и С-307/22, трябва ли да се разбират в смисъл, че в контекста на приключили отношения между заемодател и заемател по договор за паричен заем, правото на субекта на данните да получи копие от личните данни, които са предмет на обработване под формата на съхранение (архивиране) за срока и целите за прилагане на мерките срещу изпирането на пари, предполага задължение на администратора при всяко искане да предоставя и пълно копие от договора за заем, във връзка с който е дадено съгласието за обработване на данните?

2. Правото на преносимост по чл. 20, параграф 1 от ОРЗД следва ли да се тълкува в смисъл, че включва и правото на субекта да получи пълно хартиено копие от договорите за заем, при сключването на които е предоставял свои лични данни, при положение че договорите са приключени и събраните/обработени въз основа на тях данни се съхраняват от администратора единствено за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари?

3. Как принципите на прозрачност, минималност и точност по член 5, параграф 1, букви а), в) и г) от ОРЗД, и правата по член 15, параграфи 1 и 3, и по член 20, параграф 1 ОРЗД — на достъп и преносимост на личните данни, които са в процес на обработка от вида съхранение (архивиране) за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари — се отнасят към задължението на администратора да предостави на субекта освен копие на данните, и пълно копие от договора за заем, при условие че: 1. същият е сключен след профилиране на субекта чрез алгоритми за машинно обучение и 2. администраторът доказва, че субектът вече разполага с него?

4. В случай че задължението за предоставяне на пълно копие на договора за заем не е абсолютно (не се предполага), данните се обработват само под формата на съхранение (архивиране) за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари, и субектът на данни твърди, че без пълното копие на договора не може да разбере контекста и въздействието от обработването, при какви обективни критерии и условия националният съд следва да извърши преценка дали администраторът има задължение да предостави пълно копие на договор за заем?

5. В обхвата на защитата по член 79 от ОРЗД и член 8 от ХОПЕС, преценката на администратора — че договорът за заем има клаузи, които остават извън обхвата на правото по член 15, параграфи 1 и 3, както и че искането е прекомерно и повтарящо се, подлежи ли на съдебен контрол и по какви обективни критерии/условия следва да се осъществи този контрол от националния съд?

Описаната в определение № 11385 от 21.10.2025 г. по адм. дело № 1643/2025 г. на АС – Варна фактическа обстановка и изложените фактически и правни съображения от съда, за да отправи преюдициално запитване, позволяват да се изведе заключение, че спорните въпроси са свързани с правото на заявителя да получи носителите на лични данни, обработвани и съхранявани от администратора на лични данни, включително след като е приключило активното им обработване и същите се съхраняват за целите на Закона за мерките срещу изпиране на пари. По определение на член 4 ОРЗД „обработване" означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. Обработване на личните данни, независимо под каква форма от изброените в член 4, както и упражняването на правата на субекти на данни по член 15 – 22 ОРЗД са подчинени на принципите по член 5 за законосъобразност, добросъвестност и прозрачност. Съгласно член 12, параграф 1 ОРЗД, независимо дали личните данни на заявителя са в процес на активна обработка или се съхраняват за определен период след като са приключили облигационните отношения между страните, субектът на данни може да поиска от администратора информация за обработването на личните му данни. Спорен е въпросът в каква форма се дължи предоставянето на лични данни - достатъчно ли е извлечение от носителите на данни с информацията за личните данни на субекта, които се обработват от администратора или последният следва да предостави същите в цялост. В този контекст поставените въпроси в отправеното преюдициално запитване са относими за решаването на спора по настоящото дело и по-точно по т. 3 от цитираното определение на съда. Решението на Съда на ЕС по въпроса: „Как принципите на прозрачност, минималност и точност по член 5, параграф 1, букви а), в) и г) от ОРЗД, и правата по член 15, параграфи 1 и 3, и по член 20, параграф 1 ОРЗД — на достъп и преносимост на личните данни, които са в процес на обработка от вида съхранение (архивиране) за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари — се отнасят към задължението на администратора да предостави на субекта освен копие на данните, и пълно копие от договора за заем, при условие че: 1. същият е сключен след профилиране на субекта чрез алгоритми за машинно обучение и 2. администраторът доказва, че субектът вече разполага с него?“ е релевантно към казуса за упражняване на правата на субекта на данни по член 15 ОРЗД да получи информация за обработваните от администратора негови личните данни и носителите на информация за същите. Действително подобен въпрос е бил предмет на решение по дело № С-307/22 и по дело № С-487/21 на СЕС, но в случая е поставен на различна плоскост (относно вида на обработване на данните), независимо че третира сходна проблематика.

Предвид изложеното, поставените въпроси в преюдициалното питане са относими към спорния предмет по делото и съдът като е съобразил правилото на чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК, в сила от 05.08.2025 г. и с оглед задължителния характер на решението на СЕС, правилно е спрял производството по делото до произнасянето на Съда на ЕС с окончателен акт по дело № С-676/25.

Ответникът по частната жалба претендира заплащане на разноски, но не е представил доказателства за направени такива, поради което съдът не следва да се произнася по искането.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,