Решение № 8404 от 29.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2338/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Лайф Хаус 88" ЕООД, гр. Габрово, чрез адвокат И. Иванов против решение № 4/05.01.2026 г. на Административен съд - Габрово, постановено по адм. дело № 137/2025 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-04000723004072-091-001/25.01.2024 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 32/15.04.2024 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. В. Търново в оспорената част относно начислен ДДС за данъчен период м.01.2022 г. в размер на 24 923.80 лева и съответните лихви в размер на 3 188.83 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, по съображения за незаконосъобразност на ревизионния акт, като издаден в противоречие с материалния и процесуалния закон. Касаторът поддържа, че корекцията на ползвания данъчен кредит следва да се извърши при условията на чл. 79, ал. 3, т. 2 ЗДДС, а не на основание чл. 79, ал. 2 ЗДДС, както е прието в оспорения ревизионен акт. Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. Велико Търново, чрез юрк. Т. Харалампев оспорва касационната жалба, по съображения изложени в представен по делото писмен отговор от 23.02.2026 г. и моли да се остави в сила обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски по представен списък. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за отхвърляне на касационната жалба, поради липса на касационни основания по чл. 209 АПК. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 и чл. 220 АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд - Габрово е бил ревизионен акт № Р-04000723004072-091-001/25.01.2024 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, в частта, потвърдена с решение № 32/15.04.2024 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. В. Търново, в която на "Лайф Хаус 88" ЕООД, гр. Габрово е начислен ДДС за данъчен период м.01.2022 г. в размер на 24 923.80 лева и съответните лихви в размер на 3 188.83 лева, в резултат на корекция на ползван данъчен кредит на основание чл. 79, ал. 2 ЗДДС. Делото се гледа за втори път от касационната инстанция. С решение № 4521/30.04.2025 г. постановено по адм. дело № 2358/2025 г. Върховният административен съд е отменил предходно решение № 34/13.01.2025 на Административен съд - Габрово по адм. дело № 179/2024 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с указания за назначаване на вещо лице, което да отговори на основния спорен по делото въпрос съставляват ли процесните стоки дълготрайни активи по смисъла на легалната дефиниция на §1, т. 83 б. "б" от ДР на ЗДДС във връзка със ЗКПО и приложимите Национални счетоводни стандарти, което е от значение за приложимия механизъм за корекции на ползваното право на данъчен кредит. С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат съдът е приел, че указанията на горната инстанция са спорът да бъде решен единствено в аспекта на легалното определение на §1, т. 83, б. "б" от ДР на ЗДДС, чието препращане е към нормите на ЗКПО и при съобразяване на въведения праг на същественост. С оглед на това е приел, че не може да разглежда стоките като част от обекта - недвижим имот, а следва да ги разглежда като отделни активи, които не са недвижими имоти респективно са различни от обекта - недвижим имот. Посочил е, че е необходимо да отговори дали придобитите от ревизираното дружество стоки са негови дълготрайни активи по смисъла на §1, т. 83, б. "б" от ДР на ЗДДС, които по дефиниция не могат да бъдат недвижим имот и следва да бъдат разглеждани като различни от обекта - недвижим имот, макар да са негово обзавеждане и независимо дали са трайно прикрепени към обекта. Поради това е приел, че посоченият в основното заключение на съдебно - счетоводната експертиза НСС 40 "Отчитане на инвестиционните имоти", е неприложим. Аргументирал се е с т.1.1 от този стандарт, според която той е приложим за признаване, оценяване и оповестяване на инвестиционните имоти. Съдът е съобразил и че съгласно т.5.9 от НСС 40 всички трайно прикрепени дълготрайни материални активи, без които инвестиционният имот не би могъл да осъществява предназначението си, се отчитат при неговото оценяване като един актив (включително обзавеждане и инвентар, като мебели, настилки, лампи, печки и др), но с оглед указанията на горната инстанция е приел, че в случая преценката по § 1, т. 83, б. "б" от ДР на ЗДДС следва да се извърши въз основа на НСС 16 "Дълготрайни материални активи". По отношение на данъчния кредит ползван за придобиването на част от стоките: мокет и подложка за мокет по фактури № 737/03.08.2021 г. /ДО 3 153 лева и ДДС 630.60 лева/, № 830/19.11.2021 г. /ДО 494.27 лева и ДДС 98.85 лева/ и № 841/02.12.2021 г. /ДО 553.30 лева и ДДС 110.66 лева/, издадени от „СДД“ ООД; домакински съдове, стъклария по фактура № 77102092/06.08.2021 г. /ДО 496.23 лв. и ДДС 99.32 лв./, издадена от „ЗАРА ХОУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД; пералня, свързваща лайсна по фактура № 1080003883/22.10.2021 г. /ДО 1 802.50 лв. и ДДС 360.50 лв./ издадена от „ТЕХНОМИКС БГ“ ООД; тенджери, тигани, прибори и др. по фактура № 1000005456/23.10.2021 г. /ДО 547.16 лв. и ДДС 109.44 лв./ издадена от„ВМФ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, съдът е приел, че не представляват дълготрайни активи по смисъла на §1, т. 83, б. "б" от ДР на ЗДДС, тъй като не отговарят на изискването данъчната основа при тяхното придобиване да е равна или по-голяма от 5 000 лева. По отношение на данъчния кредит по фактура № 1164/18.08.2021 г. - аванс по договор за обзавеждане с данъчна основа 130 019.17 лева и ДДС в размер на 26 003.83 лева, съдът е посочил, че за част от стоките по тази фактура - гардероб с данъчна основа 6 738 лева по пр.2 от договора и "плот, плот - остров и гръб от технически камък" на стойност 5 709 лева, органите по приходите са приели, че са ДМА, а предмет на делото са "останалите артикули от обзавеждането" с данъчна основа в общ размер на 117 572.20 лева и ДДС в размер на 23 514.43 лева, които не са приети за дълготраен актив по смисъла на §1, т. 83, б. "б" от ДР на ЗДДС и спрямо които е приложен чл. 79, ал. 2 ЗДДС. Приел е, че тези стоки следва да бъдат разглеждани с оглед на условията на тяхната доставка посочени в договора за продажба 01-1659/29.07.2021 г. сключен между ревизираното дружество и доставчика за мебелно и функционално жилищно обзавеждане. Въз основа на определението на ДМА, дадено в т.2 от НСС 16, съдът е приел, че тези стоки са загубили своята натурално - веществена форма или нямат изискуемата данъчна основа. Според съда липсата на натурално-веществена форма е налице по отношение на настилката по пр.1, вратите по пр. 3, мазилката по пр. 7, материалите, чрез които се изгражда баня по пр. 8, кухненската структура по пр.4. Изискуемата данъчна основа от 5 000 лева по §1, т. 83, б. "б" от ДР на ЗДДС не е достигната спрямо отделните елементи на мебелното (модулно) обзавеждане по пр. 2 "част хол и част спалня" и отделните уреди по пр. 5 и 8. Според съда за тези стоки не е налице и предвидената в НСС 16 връзка между тяхното отделно съществуване и черпенето на икономическа изгода от тях, включително и в хипотезата на икономическа изгода, която произтича от комбинираното действие в група активи. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод за законосъобразност на ревизионния акт в оспорената част като издаден от компетентен орган и в писмена форма, в съответствие с процесуалните и материалноправните разпоредби. Решението е частично неправилно. Страните не спорят, че се дължи корекция на ползвания данъчен кредит за стоките, придобити по фактурите, описани в таблица 4 от решението на директора на дирекция ОДОП - Велико Търново. Спорът е относно основанието, размера и периода на корекцията на данъчния кредит. На 28.04.2023 г. дружеството е подало коригираща СД по ЗДДС за м.01.2022 г., в която е начислило пълния размер на ползвания данъчен кредит по посочените фактури от 27 203.22 лева и е декларирало ДДС за внасяне в същия размер, който е внесен, заедно с дължимите лихви за забава в размер на 3 481.84 лева. С ревизионния акт в оспорената част, органите по приходите, а впоследствие и решаващият орган, са приели, че корекцията на данъчния кредит е дължима на основание чл. 79, ал. 2 и 4 ЗДДС в данъчен период м.01.2022 г. и са установили ДДС за внасяне в размер на 24 923.80 лева, при деклариран и внесен ДДС в размер на 27 203.22 лева. Разликата в размера на корекцията, се дължи на обстоятелството, че за част от стоките, придобити по фактура № 0...1164/18.08.2021 г. издадена от Нидо Консултинг ЕООД - гардероб 302.5/61/258Н, рамка бронз,/стъкло С81 stop sol, старници - лак мат - с цена без ДДС след търговска отстъпка от 15 % - 6738 лева съгласно приложение 2 към договор за продажба № 01-1659/29.07.2021 г. и "плот, плот- остров и гръб от технически камък" с основа 5 709 лева, описан в приложение 6 към същия договор - в ревизионния акт е прието, че са дълготрайни активи по смисъла на §1, т. 83 от ДР на ЗДДС и корекцията -497.88 лева е извършена на основание чл. 79а, ал. 3, т.2, б. "б" от ЗДДС по формулата ИРПДК = НДДСх1/5х (Кх-1) и в данъчен период м.12.2022 г. съгласно чл. 79а, ал. 4 ЗДДС. Дружеството поддържа, включително и в настоящото касационно производство, че придобитите от него стоки са дълготрайни активи, както и че корекцията следва да бъде извършена на основание чл. 79, ал. 3, т.2 ЗДДС. Настоящият касационен състав намира за основателни касационните доводи, че част от стоките са дълготрайни активи. Тези доводи се подкрепят от основното и допълнителното заключение на съдебно - счетоводната експертиза, приети при новото разглеждане на делото. Действително указанията на първия касационен състав са свързани с отговор на основния спорен въпрос съставляват ли процесните стоки дълготрайни активи по смисъла на легалната дефиниция на §1, т. 83 б. "б" от ДР на ЗДДС във връзка със ЗКПО и приложимите Национални счетоводни стандарти или не, което предопределя и приложимият механизъм за корекции на ползваното право на данъчен кредит. В касационното решение за връщане на делото за ново разглеждане, е посочено, че не са изяснени следните въпроси: кой е приложимият Национален счетоводен стандарт в конкретната хипотеза - НСС 16 Дълготрайни материални активи или НСС 40 "Отчитане на инвестиционни имоти"; отговарят ли на изискванията за формиране на дълготрайни активи спорните стоки или част от тях, съответно следвало ли е ревизираното лице да формира ДМА, по какъв начин и на каква стойност; спазени ли са тези изисквания в счетоводството на "Лайф Хаус 88" ЕООД. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че така дадените указания, които безспорно са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото съгласно чл. 224 АПК, ограничават преценката на условията за корекция на ползвания данъчен кредит само до хипотезата на §1, т. 83, б. "б" от ДР на ЗДДС. В изпълнение на задължението си да реши данъчния спор по същество съгласно чл. 160, ал. 1 и 4 ДОПК и да извърши дължимата проверка за законосъобразност на ревизионния акт съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът е следвало да обсъди събраните по делото доказателства, включително основното и допълнително заключение на съдебно - счетоводната експертиза, приети при новото разглеждане на делото и да прецени всички условия за корекция на ползвания данъчен кредит. В основното заключение на вещото лице Е. Данчева е даден отговор на въпроса, че приложимият счетоводен стандарт е НСС 40 "Отчитане на инвестиционните имоти" за отчитане на недвижимия имот и стоките, предмет на спорните фактури. В заключението е посочено, че ревизираното дружество не е спазило изискванията на този счетоводен стандарт, а е приложило НСС 16 "Дълготрайни материални активи". В допълнителното заключение на съдебно - счетоводната експертиза, вещото лице е изследвало всички стоки, за които ревизираното лице е ползвало данъчен кредит по спорните фактури и въз основа на доказателствата по делото и приложимите счетоводни стандарти е обособило стоките в три групи: 1/ активи, подлежащи на еднократна корекция т.е. стоки, които не са дълготрайни активи по смисъла на § 1, т. 83 от ДР на ЗДДС, 2/ активи, с 5-годишен корекционен период и 3/ активи с 20-годишен корекционен период. Неправилно съдът не е кредитирал така даденото заключение и изцяло е игнорирал стоките, за които е установено, че биха били дълготрайни активи по смисъла на НСС 40 "Отчитане на инвестиционните имоти". Заключението е дадено въз основа на следните обективни характеристики на стоките - функционална взаимозависимост, единен полезен срок на употреба, трайна конструктивна свързаност и общо предназначение. Съдът не е съобразил, че нормата на чл. 79а от ЗДДС предвижда корекция на ползван данъчен кредит за придобити, произведени или внесени стоки, включително за придобити или изградени недвижими имоти, които са или биха били дълготрайни активи. Съгласно легалната дефиниция § 1, т. 83 от ДР на ЗДДС (ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) "дълготрайни активи" са представляващите част от стопанските активи на данъчно задълженото лице: а) недвижими имоти по т. 82 и превозни средства по т. 49, с изключение на тези по буква "з", и б) различни от посочените в буква "а" стоки и услуги, които са или биха били дълготрайни активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане с данъчна основа при придобиване, производство или внос, равна на или по-голяма от 5000 лева. Недвижими имоти по § 1, т. 82 от ДР на ЗДДС са изброените в чл. 13б от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на мястото на доставка на услуги. Съгласно чл. 13б, буква г) от посочения регламент за недвижим имот се счита, всеки елемент, оборудване или машина, трайно прикрепени в сграда или конструкция, които не могат да бъдат премествани, без да бъде разрушена или променена сградата или конструкцията. В конкретния случай от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че не са дълготрайни активи по смисъла на § 1, т. 83 от ДР на ЗДДС единствено домакинските съдове и стъклария, закупени по фактура № 77102092/06.08.2021 г. /ДО 496.23 лева и ДДС 99.32 лева/, издадена от „ЗАРА ХОУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и тези, закупени по фактура № 1000005456/23.10.2021 г. /ДО 547.16 лв. и ДДС 109.44 лева/, издадена от„ВМФ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, за които е ползван данъчен кредит в общ размер на 208.76 лева. Вещото лице е категорично, че тези стоки не са дълготрайни активи нито по НСС 40 "Отчитане на инвестицонните имоти", нито по НСС 16 Дълготрайни материални активи". Това се отнася и за 2 броя стоящи четки за тоалетна с данъчна основа 383 лева и ДДС 76.40 лева, по фактура №1164/18.08.2021 г., по отношение на които акцентира решаващият орган и за които вещото лице също е установило, че не са и не биха били дълготрайни активи от гледна точка на счетоводните стандарти, тъй като са свободно стоящи, или подвижни, могат да бъдат преместени, заменени или премахнати, без каквато и да е намеса в структурата на имота и без увреждане на стените, плочките или инсталациите. За четири бар стола на обща стойност 2 906 лева (4х726.50 лева) вещото лице е установило, че са дълготрайни активи съгласно НСС 16 Дълготрайни материални активи, но данъчната им основа е по-ниска от 5 000 лева. Поради това тези стоки не попадат в дефиницията на дълготрайни активи в § 1, т. 83, б. "б" от ДР на ЗДДС и ползваният данъчен кредит за придобиването им, в размер на 581.20 лева подлежи на корекция еднократно на основание чл. 79, ал. 2 ЗДДС и в пълен размер. С оглед на изложеното, крайният извод на първоинстанционният съд, че за тези стоки корекцията на ползвания данъчен кредит в общ размер на 866.28 лева е дължима на основание чл. 79, ал. 2 и 4 от ЗДДС в данъчен период м.01.2022 г., е законосъобразен. За останалите стоки, придобити по процесните фактури, в допълнителното заключение на съдебно - счетоводната експертиза категорично е установено, че са дълготрайни активи според НСС 16 или че биха били дълготрайни активи, според НСС 40, каквото е изискването на чл. 79а, ал. 1 и ал. 3, т. 2 от ЗДДС. Поради това корекцията на ползвания данъчен кредит е годишна и се извършва по предвидените в закона формули, при съобразяване на съответния период от 20 години или 5 години. В таблица 1 от допълнителното заключение вещото лице е посочило стоките, за които е приложим 5-годишен корекционен период и тези, за които е приложим 20-годишния период. За обзавеждането за хол цялостен модул, състоящ се от отделни библиотеки на обща стойност 10 269 лева и ползван данъчен кредит в размер на 2053.80 лева, както и за обзавеждането за спалня - гардероб 202, гардероб 202 на стойност 4 654 лева, но заедно с всички допълнителни елементи - обща стойност 6 350 лева; гардероб 302 на стойност 6 738 лева, който заедно с всички допълнителни елементи, които не функционират самостоятелно, е на обща стойност 9 758 лева, е установено, че са дълготрайни активи по смисъла на §1, т. 83, б. "б" от ДР на ДОПК и размерът на корекцията на ДДС е изчислен по формулата, предвидена в чл. 79а, ал. 3, т. 2, б. "б" от ЗДДС - съответно 410.76 лева и 926.88 лева. При ревизията е прието, че гардероб 302 отговаря на условията за дълготраен актив по §1, т. 83, б. "б" от ДР на ЗДДС, предвид данъчната му основа, но неправилно са изключени допълнителните му елементи, за които вещото лице е установило, че не функционират самостоятелно. За останалите стоки вещото лице е категорично, че биха били дълготрайни активи по смисъла на §1, т. 83, б. "а" от ДР от ЗДДС, от гледна точка на приложимия счетоводен стандарт НСС 40 и е изчислило размера на корекцията по формулата, предвидена в чл. 79а, ал.3, т.1, б. "б" ЗДДС - ИРПДК = НДДС х 1/20 х (Кх - 1), включително за плот - технически камък с данъчна основа 5 709 лева и ползван данъчен кредит 1141.80 лева. Неправилно органите по приходите са приели, че тази стока е дълготраен актив по §1, т. 83 от ДР на ЗДДС и са извършили корекцията при 5 - годишен корекционен период съгласно чл. 79а, ал. 3, т.2, б. "б" ЗДДС. Вещото лице е изчислило размер на корекцията на ДДС за 2022 г. за стоките с 20-годишен период (таблица 1 от допълнителното заключение) - в общ размер на 996.75 лева. На основание чл. 79а, ал. 4 ЗДДС корекцията се извършва в последния данъчен период на календарната година, през която са настъпили съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол за извършената корекция и отразяване на изменението в размера на ползвания данъчен кредит по този протокол в дневника за покупки и справка-декларацията за този данъчен период. Според изчисленията на вещото лице за д.п. м.12.2022 г. корекцията на данъчния кредит следва да бъде в общ размер на 7 145.43 лева, в това число 4 811.04 лева - корекция ползвания данъчен кредит за придобиване на недвижимия имот и 2 334.39 лева - корекция на ползвания данъчен кредит за последващите разходи, вместо определената в ревизионния акт корекция в размер на - 497.88 лева. Ревизионният акт в частта на извършената корекция на ползвания данъчен кредит в данъчен период м.12.2022 г. не е обжалван по административен и съдебен ред, поради което съдът в настоящото производство не може да се произнесе по размера на установените задължения по ЗДДС за този период. Предмет на оспорване по делото са единствено задълженията по ЗДДС за данъчен период м.01.2022 г. От изложеното следва, че решението в частта, в която е отхвърлена жалбата относно начисления ДДС за данъчен период м.01.2022 г. за разликата над 866.28 лева до пълния установен размер на данъка за м.01.2022 г. до 24 923.80 лева или за разликата от 24 057.52 лева, начислен ДДС и съответните лихви над 96.33 лева до 3 188.83 лева или за разликата от 3 092.50 лева, следва да се отмени и вместо него да се постанови отмяна на ревизионния акт за посочената разлика. Решението в останалата част, в която е отхвърлена жалбата по отношение на корекцията на данъчен кредит в данъчен период м.01.2022 г. в размер на 866.28 лева и съответните лихви в размер на 96.33 лева, следва да се остави в сила като краен резултат. По разноските: При този изход на спора следва да се отмени решението и в частта на присъдените на основание чл. 226, ал. 3 АПК разноски в полза на приходната администрация за сумата над 613.55 евро, на основание чл. 161, ал.1 ДОПК в ред., действаща преди изм. ДВ бр. 17/20226 г. и съобразно материалния интерес, за който се оставя в сила първоинстанционното съдебно решение. На дружеството - касатор следва да се присъдят разноски в общ размер на 4 111.06 евро от които 3034.24 евро за две производства пред първата инстанция по адм. дело № 179/2024 г. и адм. дело № 137/2025 г. по описа на АС - Габрово и за първото касационно производство по адм. дело № 2358/2025 г. по описа на ВАС, осмо отделение при направени разноски за държавни такси, депозити за вещи лица в тези производства, както и адвокатски възнаграждения за двете производства пред първата инстанция в общ размер на 3 141 евро, (изчислени след превалутиране по ЗВЕРБ) и 1076.82 евро за настоящото касационно производство, при направени разноски пред касационната инстанция за държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 1114.99 евро. На ответника, за настоящото касационно производство следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 76.69 евро на основание чл. 161, ал.1 ДОПК в приложимата по време редакция от ДВ бр. 17/2026 г. във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,