Решение № 2007 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13154/2013 г.

Решение № 2007 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13154/2013 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на н-к с-ба по геодезия, картография и кадастър гр. Ловеч, срещу решение № 89/22.07.2013 г., постановено по адм. д. № 31/2013 г. на Административен съд - гр. Ловеч, като в тях се развиват оплаквания за недопустимост на решението, постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се обезсили, жалбата срещу оспорената заповед се остави без разглеждане и производството по делото се прекрати, или се отмени и се постанови решение по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу заповедта. Ответникът, кмет на община гр. Троян, в писмено възражение и защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да се остави в сила. Становище за основателност на касационната жалба писмено е изразил Марин Калчев Миховски от гр. Троян. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Ловеч, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, отменил по жалба на кмета на община гр. Троян Заповед № КД-14-11-44/14.01.2013 г. издадена от н-к с-ба по геодезия, картография и кадастър гр. Ловеч, с която на основание чл. 51, ал. 1 ЗКИР и чл. 58, ал. 3 и 5 и чл. 59, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. и Решение № 17754/09.10.2012 г. на Общинска с-ба по земеделие гр. Троян по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Орешак, община гр. Троян, одобрени със Заповед № РД-18-62/07.09.2009 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, представляващо нанасяне на нов имот с идентификатор 53707.18.145 с площ 656 кв. м., който се записва като собствен на Калчо Стоянов Миховски и заличаване на имот с идентификатор 53707.18.12. За да постанови решението си съдът приел, че община гр. Троян е заинтересувано лице и има правен интерес да оспорва заповедта, тъй като е записана като собственик на имот с идентификатор 53707.18.12 по влезлите с в сила кадастрални регистри и за чиято сметка се нанася новият имот. Приел също така, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като влезли в сила кадастрална карта и регистри могат да се изменят по реда на чл. 53 ЗКИР, след съставяне на акт за непълноти и грешки, какъвто не е съставен, поради което не са налице предпоставките за издаването на заповедта. Приел също така, че последвалото решение на поземлената комисия за възстановяване на собствеността върху земеделски земи не е основание за издаване на заповедта по чл. 51, ал. 1 ЗКИР без съставяне на акт за непълноти и грешки, както и че е налице спор за материално право между общината и физическото лице, което следва да се реши по друг ред. Решението е допустимо, като постановено по допустима жалба. В кадастралните регистри на с. Орешак, община гр. Троян, по влязлата в сила Заповед № РД-18-62/07.09.2008 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, като собственик на имот с идентификатор 53707.18.12 с площ 656 кв. м е записана община гр. Троян. Тази заповед, като индивидуален административен акт има стабилитет по относно одобрените с нея кадастрална карта и регистри и за записванията на съответните имоти по граници, площ и собственици. Тя е влязла в сила по отношение на процесния имот, след като не е оспорвана в същата част, поради което общината, след като е записана като собственик на имота и кадастралните регистри са влезли в сила, е заинтересувано лице по смисъла на § 1, т. 13 ДР на ЗКИР. Със оспорената заповед по същество се заличава като собственик общината и се записва на друго лице, поради което е активно легитимирана да оспори процесната заповед. С оглед изложеното съдът се е произнесъл по допустима жалба и е постановил допустимо решение. Решението е правилно. Влезлите в сила кадастрални карти и кадастрални регистри могат да се изменят на основанията изчерпателно изброени в чл. 53, ал. 1 ЗКИР, като в този текст не е посочено основание по чл. 45ж, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Без значение е обстоятелството на какво основание общината е записана като собственик на имота, а след като заповедта за одобряването на кадастралната карта и регистри е влязла в сила, тя поражда съответните последици в полза на записания собственик като такъв. Административният орган може да ги измени след спазване на предвидената процедура за това по чл. 53, ал. 3 ЗКИР. Представеното решение на поземлената комисия за възстановяване на имоти по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ в полза на Калчо Стоянов Миховски, е издадено през м. октомври 2012 г., след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри през 2009 г., което не замества предвидената процедура за изменение на кадстралната карта и кадастралните регистри, която предвижда съставяне на акт за непълноти и грешки, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собствениц, а в административното производство по издаването му не участвува общината, поради което не е задължително за нея. Акт за непълноти и грешки не е съставян, поради което заповедта е издадена без спазване на процедурата и е незаконосъобразна, както правилно е приел първоинстанционния съд. Правилно е прието, че е налице спор за материално право по отношение на имота, който може да се разреши по общия исков ред, поради което при правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 53, ал. 2 и 3 ЗКИР, тъй като не е налице установена безспорна собственост върху имота. Освен това чл. 51, ал. 1 ЗКИР, посочен като правно основание за издаване на процесната заповед, предвижда, че кадастралните карта и регистри се поддържат в актуално състояние въз основа на информацията, получена по реда на чл. 52 и чл. 86, ал. 1 ЗКИР, т. е. такава получена служебно от съдилищата и службите "Държавна собственост", "Общинска собственост" и Комисията за земеделските земи към Министреството на земеделието и храните касаещи промяна предназначението на земеделските земи, от службата по вписванията относно изменение по силата на надлежни официални документи правото на собственост или други вещни права, делби, разделяне или съединяване на имоти предмет на кадастъра, новообразувани партиди и извършени вписвания, като в същия не са посочени решения на с-бите по земеделие за възстановяване на земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, в частност чл. 45ж, ал. 4 ППЗСПЗЗ. С оглед на това не са налице предпоставките на изменение на влязлата в сила кадастрална карта и регистър на посоченото правно основание. Нещо повече, правното основание по чл. 51, ал. 1 ЗКИР е несъвместимо с изискванията по чл. 58, ал. 3 и ал. 5 и чл. 59, ал. 1 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, също посочени като основание за издаването на процесната заповед. Липсата на материалноправните предпоставки по чл. 51, ал. 1 ЗКИР и позоваването на документи, изискуеми от разпоредби от Наредба № 3/2005 г., регламентиращи реда за одобряване изменение на кадастрална карта и кадастрални регистри в хипотези, различни от служебното им поддържане в актуално състояние и на заявлението, подадено от н-ка на Калчо Маринов за изменение на кадастралната карта и регистър, налагат извода, че преписката е следвало да бъде процедирана в условията на чл. 53 ЗКИР, както се посочи и по-горе, което не е сторено от с-бата по геодезия, картография и кадастър. С оглед изложеното, както и с оглед подробно изложеното в мотивите от първоинстанционния съд, които настоящата инстанция споделя, решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон, а правните изводи кореспондират на установените по делото релевантни факти и обстоятелства. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,