Определение № 677 от 12.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1902/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, т. 2 ГПК във вр. чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ж. Д. Д., подадена срещу определение № 215 от 25.03.2024 г., постановено по гр.д. № 620/2023 г. по описа на ОС Перник, с което съдът е изменил своето решение в частта за разноските като е увеличил от 600 лева на 1500 лева адвокатското възнаграждение, което Д. е осъден да заплати на В. М. Б. за направените разноски във въззивното производство. Сочи, че са налице основания за намаляване на уговореното адвокатско възнаграждение, поради което счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Моли за отмяната му и за отхвърляне на молбата за допълване на решението в частта за разноските. Твърди също, че съдът се произнесъл по искане, каквото не било направено, тъй като молбата била за допълване, а не за изменение на решението по разноските. Ответникът по частната жалба не изразява становище. Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС определение на въззивен съд по чл. 248 ГПК. За да се произнесе по нейната основателност, съставът на Върховния касационен съд, съобрази следното: С въззивното решение № 466 от 07.12.2023 г. по в.гр.д. № 620/2023 г. по описа на Окръжен съд - Перник съдът е осъдил въззивника да заплати на въззиваемата разноски в размер на 600 лева. Списъкът с разноски за сумата 1500 лева е представен с молба от 06.11.2023 г. и е докладван в съдебното заседание, проведено от въззивния съд; доказателство за заплащането на адвокатското възнаграждение е било представено с отговора на въззивната жалба. С молба от 18.12.2023 г. въззиваемата поискала да й се присъди пълният размер на направените разноски като се допълни решението в този смисъл. Възражение за прекомерност на заплатеното от В. Б. възнаграждение на адвокат за въззивната инстанция в размер на 1500 лева е направено едва с отговора на Д. по тази молба. Съдът приел молбата като такава за изменение на решението в частта за разноските и я уважил. Констатирал е, че възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение не е било направено до крайния срок - приключване на устните състезания в с.з. на 07. 11. 2023 г. Частната жалба е неоснователна. Правилно въззивният съд е изменил постановеното решение в частта за разноските като е присъдил пълния размер на заплатено от въззиваемата Б. възнаграждение от 1500 лева, което е доказано с представения договор за правна защита от 12.09.2023 г. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът може по искане на насрещната страна да намали заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, ако то не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Това искане може да бъде заявено както писмено, така и устно в открито съдебно заседание, но крайният срок за упражняването на правото да се иска намаление на адвокатското възнаграждение е ограничен до приключване на устните състезания в съответната инстанция. В случая въззивникът Д. не е направил такова възражение в посочения срок, поради което правилно направеното след срока възражение не е обсъдено. Обжалваното определение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение