Решение № 2218 от 25.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7803/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на П. И. З., подадена чрез пълномощник адвокат Я. Прекрутова, срещу решение № 2535/18.06.2025 г., постановено по адм. дело № 454/2025 г. по описа на Административен съд гр. Стара Загора. Изложени са съображения за неправилно, незаконосъобразно и необосновано решение, постановено при нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да се отмени оспореното решение и да се реши спора по същество като се отмени административния акт. Ответникът – Директорът на териториално поделение на Националния осигурителен институт – Стара Загора (ТП на НОИ – Стара Загора), чрез процесуален представител - главен юрисконсулт Т. Иванова, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждание. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение №1040-23-26 от 17.03.2025 год. на директора на ТП на НОИ – Стара Загора и потвърденото с него разпореждане №РВ-3-23-01839348 от 31.01.2025 год. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-Стара Загора, с което на основание чл.114, ал.2, т.2 от КСО на П. И. З. е разпоредено да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за времена неработоспособност (ПОВН), поради общо заболяване за периода от месец 11.2018 год. до месец 09.2021 год. и от месец 11.2021 год. до месец 02.2024 год., отпуснато, изчислено и изплатено във връзка с представените за него 42 болнични листове, в общ размер от 8 247,37 лв. - главница. От фактическа страна е установено, че по представените в ТП на НОИ-Стара Загора 41 болнични листове за периода от 04.06.2019 год. до 02.12.2023 год. на П. З. са изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност в общ размер от 8 247.37 лв. За периода от 10.12.2015 год. до 07.02.2018 год. за лицето са подадени данни, че е налице сключен трудов договор с „Деси-план“ ЕООД, гр. Стара Загора от 28.11.2018 год. като шофьор - самосвал. Във връзка с осъществяване на контрол по спазване на осигурителното законодателство, от страна на контролните органи при ТП на НОИ – Стара Загора е извършена проверка по разходите на ДОО на „Деси-план“ ЕООД, ЕИК 123665469, констатациите от която са обективирани в констативен протокол №КП-5-23-01598690 от 29.05.2024 год. В хода на извършената проверка е установено, че считано от 14.08.2023 год. едноличен собственик на капитала на „Деси-план“ ЕООД, гр. Стара Загора е М. А. И., като от същата дата е и управител на дружеството. От контролните органи при ТП на НОИ-Стара Загора са взети предвид данните предоставени от ТД на НАП, гр. Пловдив, съгласно писма изх. № 638-1 от 26.01.2024 год., според което: Дружеството има задължения по декларации обр. 6 (ДОО, ЗО и ДЗПО) за периода от 01.11.2018 год. до 30.11.2023 год. в размер на 61 178.37 лв., в т.ч. главница в размер на 50 589.66 лв. и лихва в размер на 10 318.71 лв. към 23.01.2024 год.; дружеството е подавало декларации за четири лица, едно от които е П. И. З. по трудов договор от 28.11.2018 год. като шофьор-самосвал; дружеството няма имущество, с което да се обезпечат задълженията или да изпълнява трудова дейност; Установени са три обекта за осъществяване на дейност, като и трите са посетени, но не е установено да осъществява дейност, нита да има търговски обекти; Няма подавани годишни декларации от 2015 год., а регистрацията по ЗДДС е заличена на 30.09.20213 год., няма банкови сметки, не притежава МПС за осъществяване на транспортна дейност или продажба на цветя; Дружеството реално не осъществява търговска дейност, но подава декларации обр.1 и обр.6 за посочените лица, като не погасява задълженията си и няма плащания по образуваното изпълнително дело; Дружеството е регистрирано през 2008 год. с едноличен собственик и управител П. И. З., като собствеността е прехвърлена на 27.08.2013 год. на лицето М. А. И., което обстоятелство е отразено и в търговския регистър. Осъществен е контакт с управителя на дружеството, който е попълнил собственоръчно декларация, че фирмата му е била прехвърлена, като е получил пари срещу това. Социално слаб е, като никой не му е предоставял счетоводни документи, както и че не е запознат, че има наети лица. Не е внасял лично осигурителни вноски нито на служителите си, нито на себе си. До касатора е изпратено писмо за събиране на сведения и пояснения по реда на чл.44-46 от АПК, като лицето е попълнило анкета-декларация от 15.02.2024 год. с вх.№1030-23-185#27, в която е отразил, че е получавал заплатата си на ръка от управителя на дружеството, което обаче било в противоречие с казаното от управителя на дружеството. От община Стара Загора е получено писмо, че в „Местни данъци и такси“ с вх.№1030-23-185#28 от 19.02.2024 год., към 14.02.2024 год. от „Деси – план“ЕООД няма подавани декларации за притежавани товарни автомобили. Направена е и справка в търговски регистър, в който е отразено, че е подадена декларация от управителя, че дружеството не извършва дейност за 2021 год. Въз основа на направените в хода на проверката установявания е възприето от страна на контролните органи, че „Деси-план“ ЕООД, гр. Стара Загора не е извършвало стопанска дейност по смисъла на ТЗ. Не са установени данни за получени приходи, които да обуславят и изплащане на възнаграждения на лицата, за които са подавани данни в регистъра на осигурените лица. Липсата на счетоводна и трудово-правна документация възпрепятства извършването на проверка от компетентните органи на НОИ и НАП. В тази връзка се налагало извода, че П. И. З., няма качеството на осигурено лице, тъй като не са установени данни за реално извършване на трудова дейност, което е една от изискуемите предпоставки на чл.10, ал.1 от КСО за възникване на осигурително правоотношение. Прието е че са без правно значение декларираните данни в регистрите на НАП и НОИ с цел придобиване на право и отпускането на парично обезщетение от ДОО и черпене на здравноосигурителни права. При така формирания извод, на осигурителя са издадени задължителни предписания №ЗД-1-23-01600249 от 31.05.2024 год., за подаване на декларация обр. №1 „Данни за осигуреното лице“ с код заличаване, с вид осигурен 01, съответно 04, относно подадените данни по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО за наетите в дружеството лица, включително и за жалбоподателя П. З., за периода от 28.11.2018 год. до 18.02.2024 год. Задължителните предписания са връчени лично на управителя на дружеството – М. А. И. на 31.05.2024 год.. Предвид обстоятелството, че същите не са изпълнени от осигурителя и не са обжалвани в законоустановения срок, на основание чл.4, ал.10, т.4 от Наредба №H-13 от 17.12.2019 год. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, подадени от „Деси-план“ЕООД, в т. ч. и тези за касатора, за съответните указани периоди, са заличени служебно от страна на длъжностните лица при ТП на НОИ - Стара Загора. С разпореждане № РВ-3-23-01839348 от 31.01.2025 год., на основание чл.114, ал.2, т.2 от КСО на П. И. З. е разпоредено да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за времена неработоспособност (ПОВН), поради общо заболяване за периода от месец 11.2018 год. до месец 09.2021 год. и от месец 11.2021 год. до месец 02.2024 год., отпуснато, изчислено и изплатено във връзка с представените за него 42 болнични листове. Така издаденото разпореждане е потвърдено с Решение №1040-23-26/17.03.2025 год. на Директора на ТП на НОИ. В решението е възпроизведен основният мотив, послужил за постановяване на оспореното разпореждане – служебно заличените осигурителни данни за З., които по своето естество носят характера на нови данни, получени след изплащане на обезщетенията, и които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащането им, като това съображение е възприето за обосновано и законосъобразно. По делото са разпитани двама свидетели – М. П. И. и А. М. М., които са дали сведения за извършвана транспортна дейност от касатора, за което било заплащано на ръка.. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд е приел, че липсва осигурително правоотношение, а преведените суми за парично обезщетение за общо заболяване за процесния период, са изплатени при липса на правно основание за това подлежат на възстановяване. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Първоинстанционният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти. Решаващият съд е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК, като е извършил съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. С първоинстанционното решение е отговорено на релевираните от касатора възражения, като обосновано са приети за недоказани твърденията му, че е полагал трудова дейност при дружество, което не е осъществявало стопанска дейност. От 2015 г. от дружеството – работодател „Деси-план“ЕООД няма представен нито един първичен счетоводен документ, оборотна ведомост или друга счетоводна информация, както и не са налице доказателства за декларираните приходи от основна дейност на дружеството-работодател. От друга страна П. И. З. не е депозирал пред съда нито едно писмено доказателство за ангажираността си като шофьор в дружеството, от които да става ясно кой и по какъв начин (писмено, устно) му е възлагал задачи, какви транспортни дейности е осъществявал и по повод каква конкретно стопанска дейност, осъществявана от дружеството-работодател. Представените по делото доказателства за изплатено възнаграждение - за м. ноември и декември 2018 г.; за м. януари - м. декември 2019 г.; за м. януари- м. декември 2020 г.; за м. януари - м. декември 2021 г.; за м. януари - м. декември 2022 г.; за м януари -м. декември 2023 г.; за м. януари и м. февруари 2024 г.; таблица за отчитане явяването/неявяването на работа през: м. ноември - м. декември 2018 г.; за м. януари - м. декември 2019 г.; за м. януари- м. декември 2020 г.; за м. януари - м. декември 2021 г.; за м. януари- м. декември 2022 г.; за м. януари - м. декември 2023 г.; за м. януари и м. февруари 2024 г. са в явно противоречие с останалите събрани по административната преписка и по делото доказателства, поради което не следва да бъдат ценени от съда. Част от тях са били представени пред първата инстанция и са обсъдени от съда. Подробно обсъдени са и показанията на разпитаните свидетели, както и информацията за автомобила, с който се твърди, че е извършвана дейността. С §1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО е дадена легалната дефиниция на понятието „Осигурено лице”, съгласно която това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. От съдържанието на цитираното определение за „осигурено лице" следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КСО. Наличието на сключен трудов договор не е единственото условие за възникване на осигурително правоотношение, което да е основание за изплащане на парично обезщетение, изчислено по данните, подадени но реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. Основанието за възникване на осигурително правоотношение е извършването на трудова дейност, за която са внесени или дължими осигурителни вноски. Липсата на доказателства за реално полаган труд по трудово правоотношение относно касатора водят до извод за некоректност на данните във връзка с неговия осигурителен статус, подавани до Регистъра на осигурените лица. С оглед на горното и предвид обстоятелството, че недължимо подадените от осигурителя „Деси-план“ ЕООД за П. И. З. данни са служебно заличени, то същия се явява неосигурено лице за социалния риск „общо заболяване и майчинство“ и не изпълнява изискването на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 КСО. В контекста на изложените съображения, касационната инстанция намира, че по отношение на П. И. З. са налице кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки, съдържащи се в хипотезата на правната норма чл. 114, ал. 2 т.2 КСО. Съобразно наличните данни, административният акт (на цитираното в него фактическо и правно основание) правилно е приет от първоинстанционния съд за законосъобразен. Предвид горното, Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на съдебни разноски в полза на Териториално поделение на НОИ –Стара Загора, на основание чл. 143, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а ал.3 от Наредба за заплащането на правната помощ, П. И. З. следва да бъде осъдена да заплати на НОИ съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 евро. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – състав на шесто отделение,