Решение № 2076 от 23.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10581/2024 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. Й. В. срещу Решение № 7297 от 27.11.2023 г. по адм. дело № 5351/2023 г. по описа на Административен съд – София град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на И. Й. В. срещу Ревизионен акт № Р-22221322002727-091-001 от 07.12.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, мълчаливо потвърден по реда на чл. 156, ал. 4 ДОПК от директора на дирекция „Обжалване и данъчно –осигурителна практика“ /ОДОП/ - гр. София, с който е ангажирана отговорността му по реда на чл. 19, ал. 1 ДОПК за задължения на „Волфарм“ ЕАД по ЗДДС в размер на 4 243 310,29 лева и лихви за забава в размер на 2 272 871,64 лева за данъчни периоди от 01.05 до 30.11.2017 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че не са установени всички кумулативни предпоставки по чл. 19 ДОПК за ангажиране на отговорността му за задълженията на „Волфарм“ ЕАД, установени с влязъл в сила ревизионен акт. Твърди, че не е доказана еднозначно уникалността на каузалната връзка, за да се определи поведението на субекта на отговорността като единствена причина за несъбирането на данъчните задължения на дружеството. Иска отмяната на решението Ответната страна – директорът на дирекция „ОДОП“ – гр. София, представлявана от юрк. Аврамова оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил Ревизионен акт № Р-22221322002727-091-001 от 07.12.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, мълчаливо потвърден по реда на чл. 156, ал. 4 ДОПК от директора на дирекция „Обжалване и данъчно –осигурителна практика“ /ОДОП/ - гр. София, с който е ангажирана отговорността на И. Й. В. като едноличен собственик и управител по реда на чл. 19, ал. 1 ДОПК за задължения на „Волфарм“ ЕАД по ЗДДС в размер на 4 243 310,29 лева и лихви за забава в размер на 2 272 871,64 лева за данъчни периоди от 01.05 до 30.11.2017 г. Процесните задължения са установени с влязъл в сила РА № Р-22002219005526-091-001 от 27.07.2020 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП София. Съдът е приел, че РА е издаден от органи по приходите, разполагащи с материална компетентност, в установената форма, при липса на съществени процесуални нарушения. По отношение на фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК е посочил, че е доказан първият елемент – качеството на лицето – едноличен собственик и управител на „Волфарм“ ЕАД за процесните периоди. Относно втория елемент съдът се е позовал на наличието на влязъл в сила РА, издаден по отношение на търговското дружество, с което е доказано участието му в схема за данъчна измама чрез използване на фактури с неверни данни. Във връзка със субективния елемент съдът приема, че лицето знае за посочените обстоятелства, респ. има недобросъвестно поведение още на по-ранен етап с изграждането на конструкция за деклариране на нереални сделки. Допълнено е, че поддържането на икономическа дейност в такива обороти, която не е обезпечена с реални активи, за която управителят предприема действия по ликвидация, в хода на ревизионното производство на дружеството и при образувано изпълнително дело, като към предприемане на ревизия за ангажиране на отговорността по чл. 19 ДОПК, дружеството реално е заличено от ТР, обосновава извод за умишлено изградена правна конструкция с цел данъчна измама и недобросъвестност на управителя по отношение на имуществото, обезпечаващо публични задължения на дружеството. В обобщение достига до извод за законосъобразно ангажиране на отговорността на В. по чл.19, ал. 1 ДОПК за задължения на „Волфарм“ ЕАД за съответните данъчни периоди, установени с влязъл в сила РА на дружеството. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което прави невъзможна преценката от страна на касационната инстанция на съдебния акт за спазване на материалния закон и обсъждането на събраните в хода на ревизията и на съдебното производство доказателства. Съгласно чл. 19, ал. 1 ДОПК, който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение. С разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лица, управляващи задължени за данъци/осигурителни вноски субекти – задължени лица по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК. Приложимият в случая фактически състав по чл. 19, ал. 1 ДОПК урежда изчерпателно елементите, които следва да са установени кумулативно: 1. Субект на отговорността – управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК; 2. Наличие на непогасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски на задълженото лице; 3. Недобросъвестно извършване на посоченото в нормата действие - укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител; 4. Невъзможност да бъде погасено вземането - чрез допустимите доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с имущество да покрие съществуващите публични задължения; 5. Причинно-следствена връзка между недобросъвестното поведение и невъзможността задълженията да бъдат събрани от имуществото на дружеството; 6. Граници на отговорността – в резултат на виновното си поведение, лицето отговаря за пълния размер на непогасеното задължение. Доказателствената тежест за установяване на кумулативно изискуемите предпоставки е на органите по приходите. Между страните по делото е безспорно наличието на първия и втория елемент от описания фактически състав – през ревизираните периоди И. В. е бил едноличен собственик и управител на дружеството, което има непогасени публични задължения, установени с влязъл в сила РА. Тези задължения не са внесени към момента на издаване на процесния ревизионен акт. Спорно между страните е осъществяването на останалите кумулативно предвидени предпоставки за ангажиране на отговорността на лицето на основание чл. 19, ал. 1 ДОПК. Принципно правилно административният съд е приел, че подаването на справки-декларации по ЗДДС с неверни данни, изразяващо се в неотразяване на пълния размер на отчетените приходи, представлява укриване на факти и обстоятелства от управителя по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Основателно обаче в касационната жалба се твърди, че е налице разлика във фактическите състави, обуславящи отговорността на дружеството за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, от този по чл. 19, ал. 1 ДОПК, обуславящ отговорността на управителя му за невъзможността да бъдат събрани тези задължения. В процесния случай съдът не е разгледал задълбочено доказателствата по делото в насока дали е установено по категоричен начин наличието на причинно-следствена връзка между поведението на управителя и невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството за данъци. Това са основните възражения на ревизираното лице в жалбата до АССГ и в касационната жалба, с която настоящият съдебен състав е сезиран. За прилагането на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК релевантна е връзката между поведението на управителя и невъзможността за събиране на вземанията на дружеството, а такава връзка в случая не е доказана от ревизиращите органи. Укриването на факти в справки – деклариции по ЗДДС е относимо към дължимостта на данъци от дружеството, но не може на самостоятелно основание да обуслови невъзможността за събирането им. Освен това неправилно съдът е посочил, че в хода на две ревизии по ЗДДС на „Волфарм“ ЕАД е доказано участието на дружеството в схема за данъчна измама чрез използване на фактури с неверни данни. На дружеството е една ревизия – видно от мотивите на РД и на РА, приобщени по делото като приложения, проведената ревизия е повторна. От друга страна, съдът е бил длъжен да обсъди констатациите във влезлия в сила РА, издаден по отношение на „Волфарм“ ЕАД по отношение на задълженията по ЗДДС, които са формирани от: 1. доначислен ДДС поради непризнати ВОД; 2. отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от различни доставчици. В така приобщените РД и РА липсват констатации за участие на дружеството в данъчна измама, като по отношение на непризнатото на „Волфарм“ ЕАД право на приспадане на данъчен кредит се твърди наличие на относителна субективна симулация за част от доставките и абсолютна симулация за друга част. Тези констатации не са разгледани изобщо от първостепенния съд, а те са били необходими за преценка на наличието или не на всички кумулативни предпоставки за ангажиране на отговорността на В. по чл.19, ал. 1 ДОПК за задълженията на „Волфарм“ ЕАД, установени с цитирания по-горе РА за съответните данъчни периоди. Едновременно с това съдът е дължал преценка на събраните в хода на ревизията доказателства от приходните органи какви са конкретните действия/бездействие на управителя В. във връзка с имущественото състояние на дружеството за периодите след м.11.2017 г. и да формира извод за доказаност или не на каузалната връзка между поведението на управителя В. и невъзможността задълженията на дружеството да могат да бъдат събрани. Такъв задълбочен анализ на доказателствата по делото липсва. По така изложените съображения, решението като неправилно следва да се отмени, като делото се върне на нов състав на АССГ с указания за задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, установяване на правилна фактическа обстановка и формиране на извод за наличие или не на кумулативните предпоставки по чл. 19, ал. 1 ДОПК за ангажиране отговорността на И. В. за задължения на „Волфарм“ ЕАД в размер на 4 243 310,29 лева и лихви за забава в размер на 2 272 871,64 лева за данъчни периоди от 01.05 до 30.11.2017 г., установени с влязъл в сила РА. С оглед изхода на спора, решението следва да се отмени и в частта на разноските. Съгласно чл.226, ал. 3 АПК новият съдебен състав се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение