Определение по допустимост от 23.05.1995 г. на КС по к. д. № 9/1995 г.

Делото е образувано на 17 май 1995 г. по искане на президента на Република България. С искането се оспорва конституционността на няколко разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ЗИДЗСПЗЗ), обнародван в ДВ, бр. 45 от 1995 г. Това са разпоредбите на § 4, т. 1 и 3; § 12, с който се изменя чл. 17, ал. 3 и 7 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и § 20, с който се изменя чл. 33, ал. 1 ЗСПЗЗ. Към искането е приложено извлечение от стенограма от 46-то заседание на 37-то Народно събрание, сряда, 10 май 1995 г. Налице са условията на чл. 150, ал. 1 и чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България и чл. 12, т. 2 от Закона за конституционен съд (ЗКС) - президентът е оправомощен да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон или друг акт на Народното събрание. Предявеното искане отговаря на изискванията на чл. 17, ал. 1 и 2 ЗКС и чл. 18, ал. 1 и 2 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд. Върху самото искане няма изходящ номер, но такъв е поставен върху придружаващото го писмо, подписано от директора на канцеларията на президента. С оглед на авторството на атакувания акт и отговорността по неговото изпълнение, възложена на Министерския съвет и отделни министерства, заинтересувани институции по смисъла на чл. 18, ал. 2 ЗКС са народното събрание и Министерския съвет. Съдът следва да конституира посочените институции като заинтересувани страни по делото и да им предостави подходящ срок за представяне на писмени становища и доказателства. Въз основа на изложеното и на основание чл. 19, ал. 1 и чл. 18, ал. 2 ЗКС, Конституционният съд