Определение № 97 от 16.02.2026 г. на ВКС по н. д. № 144/2026 г.

Производството е с правно основание чл. 43, т. 3 от НПК. Образувано е по повод определение от 06.02.2026г. на районен съдия при РС – Сливен, с което е прекратено производството по нчхд № 1482/25г.по описа на същия съд и делото е изпратено на ВКС по компетентност за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа. Върховният касационен съд, І НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е било образувано пред РС – Сливен по частна тъжба на М. Щ. Н. срещу Д. Д. С. с твърдения за престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във връзка с чл.148, ал.1, т.4 от НК. След образуване на производството всички съдии от състава на РС – Сливен се отвели от разглеждане на делото. Позовали се на разпоредбата на чл. 29, ал. 2 от НПК и чл.6 от ЕКПЧ, като в обобщение посочили, че намират за необходимо да се отведат с цел избягване на всякакви съмнения относно обективността на съда, както и с цел гарантиране справедливостта на процеса. Преобладаващата част от съдиите посочили като причина обстоятелството, че подсъдимият по частната тъжба - Д. С., като служител на РУ - Сливен, се явява в служебно качество по административни дела пред съдиите в РС - Сливен, в качеството си на актосъставител и свидетел, което обстоятелство „може да породи“ съмнение в безпристрастността им. При отчитане на изложеното, и доколкото самоотводите принципно не подлежат на контрол и проверка, ВКС намира, че разглеждането на делото следва да бъде възложено на друг, еднакъв по степен съд, който е разположен в териториална близост, а именно Районен съд – гр. Ямбол. Водим от горното и на основание чл. 43, т. 3 от НПК, ВКС, І НО,