Определение № 2314 от 25.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4257/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 146 от 20.12.2021 г. на Апелативен съд – Б., постановено по в. гр. д. № 436/2021 г. е потвърдено решение № 57/01.03.2016 г. по гр. д. № 1467/2013 г. по описа на Бургаския окръжен съд, към което неразделна част са допълнително решение № 211/19.08.2020 г., поправено с решение № 260444/16.06.2021 г. и допълнително решение № 260445/16.06.2021 г. в частите, с които:

• е прието за установено, че Р. Л. е собственик на имот представляващ самостоятелен обект с идентификатор ......, находящ се в [населено място], комплекс "С. Р.", [улица], № ....., бл. С, ет. 10, ап.4, описан в нотариален акт № ....../17.09.2008 г., дело 1865 /2008 г.;

• е осъдено "С. Р." АД (правоприемник на "С. Р." О.) да отстрани за своя сметка от покривната тераса – обща част за етажната собственост, предвидена по архитектурен проект към собствения на ищеца имот с идентификатор ...... поставената стена, с която е преградена част от терасата, за да бъдат използвани 28, 81 кв. м. от застроената й площ, да премахне алуминиевата врата и да възстанови целостта на стената на нейно място и да премахне чилърите, поставени в тази преградена част, да възстанови подовата настилка, идентична с тази на останалата част от терасата и да прекрати занапред всички неоснователни действия, с които пречи на етажните собственици да упражняват в пълнота своите права върху общата част;

-е отхвърлен искът на Р. Л. срещу "С. Р." АД за предаване владението върху преградената със стена част от тераса с площ от 32, 50 кв. м., върху която са разположени 12 бр. чилъри.

Със същото въззивно решение са отменени първоинстанционните решения /основно и допълнителни/ в останалите обжалвани части, с които:

-е уважен искът, предявен от Р. Л. срещу "С. Р."АД по чл. 109 от ЗС, в останалата част /извън посочената по-горе уважена част/;

-са уважени исковете, предявени от Р. Л. по чл. 109 от ЗС и по чл. 108 от ЗС, срещу останалите етажни собственици, като вместо решенията в отменените части, въззивният съд е:

• отхвърлил иска по чл. 109 от ЗС, предявен от Р. Л. срещу „С. Р."АД в частите, извън уважените части, за осъждане на ответника да отстрани за своя сметка от терасата, част от собствения на ищеца имот поставената без негово съгласие стена, с която е преградена част от терасата, за да бъдат използвани 32,50 кв. м. от застроената й площ, да премахне алуминиевата врата и да възстанови целостта на стената на нейно място и да премахне и чилърите, поставени в тази преградена част, да възстанови подовата настилка, идентична с тази на останалата част от терасата и да прекрати занапред всички неоснователни действия, с които пречи на собственика да упражнява в пълнота своите права върху имота;

• отхвърлил исковете по чл. 109 от ЗС и чл. 108 от ЗС, предявени от Р. Л. против физическите лица – етажни собственици, както и против "ТРЕМ" О., "С. Е. Л.", "МОРОДЖО П. Л.", "П." Е., "ОРАКТЕКС" О., "Р. ЕНД С." АС, "Я. Д." и "АГРОМЕЙТ" О. за осъждането им да отстранят за своя сметка от собствения на ищеца имот поставената без негово съгласие стена, с която е преградена част от терасата, за да бъдат използвани 32,50 кв. м. от застроената й площ, да премахнат алуминиевата врата и да възстановят целостта на стената на нейно място и да премахнат и чилърите, поставени в тази преградена част, да възстановят подовата настилка, идентична с тази на останалата част от терасата и да прекратят занапред всички неоснователни действия, с които пречат на собственика да упражнява в пълнота своите права върху имота и да предадат на ищеца владението върху преградената със стена част от тераса с площ от 32,50 кв. м., върху която са разположени 12 бр. чилъри.

В установения от закона срок е постъпила касационна жалба от „С. "С. Р." АД, [населено място] против въззивното решение в частта му, с която е уважен предявеният против дружеството иск по чл. 109 ЗС. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснати нарушения на процесуалния закон и е необосновано. Касаторът е обжалвал решението и в част, с която е уважен иск по чл. 108 ЗС.

Ответникът по касационната жалба Р. Л., чрез процесуалния си представител адв. Р. Р., е изразил становище за недопустимост на въззивното решение в обжалваната му част, като постановено без въззивният съд да е бил надлежно сезиран с въззивна жалба от "С. Р." АД, [населено място].

„Трем“ О. е обжалвало въззивното решение в частта му, с която са уважени исковете по чл. 108 и чл.109 ЗС. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснати нарушения на процесуалния закон и е необосновано.

Ответникът по касационната жалба Р. Л., чрез процесуалния си представител адв. Р. Р., е изразил становище за недопустимост на въззивното решение в обжалваната му част като постановено без съдът да е бил надлежно сезиран с въззивна жалба от "С. Р." АД, [населено място].

В срока по чл. 287, ал.2 ГПК е постъпила насрещна касационна жалба от Р. Л., чрез процесуалния му представител адв. Р. Р. против въззивното решение в частите му, с които е потвърдено решението на първоинстанционния съд за осъждане на „С. Р." АД, както и в частта му, с която след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен искът по чл. 109 ЗС против „С. Р." АД и са отхвърлени исковете по чл. 109 ЗС против етажните собственици.

„С. Р." АД и „Трем“ О. са изразили становища за неоснователност на насрещната касационна жалба.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване, приема следното:

С решение № 57/01.03.2016 г. по гр. д. № 1467/2013 г. по описа на Бургаския окръжен съд:

-е уважен изцяло искът по чл. 109 ЗС против „С. Р." АД;

-е отхвърлен искът по чл. 108 ЗС за осъждане на „С. Р." АД да предаде владението върху преградената със стена част от тераса с площ от 32,50 кв. м., върху която са разположени 12 бр. чилъри, като неоснователен;

• са отхвърлени предявените против „С. Р." АД искове за парични вземания;

-е прекратено производството по предявените против етажната собственост искове.

Срещу това решение са постъпили въззивна и частна жалба от ищеца. Образувано е гр.д. № 282/2016г. по описа на Апелативен съд – Б. и с определение № 414/10.08.2016г. е отменено първоинстанционното решение в прекратителната му част, като делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

С допълнително решение № 211/19.08.2020 г. са уважени исковете по чл.109 ЗС, предявени против физическите и юридическите лица - етажни собственици на комплекс "С. Р.“, блок "С.“, сред които и „С. Р." АД и „Трем“ О. и са осъдени етажните собственици да предадат на ищеца владението върху преградената със стена част от тераса с площ от 32, 50 кв. м., върху която са разположени 12 бр. чилъри.

С решение № 260444/16.06.2021 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в допълнително решение № 211/19.08.2020 г., изразяваща се в погрешно изписване идентификатора на имота на ищеца.

С допълнително решение № 260445/16.06.2021 г. по гр. д. № 1467/2013 г. по описа на Бургаския окръжен съд е:

-прието за установено по отношение на "С. Р." АД, че ищецът е собственик на имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ....., находящ се в [населено място], комплекс "С. Р.";

-прието за установено по отношение на физически и юридически лица- етажни собственици на комплекс „С. Р.“, блок „С.", сред които и двете дружества – касатори, че ищецът е собственик на имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор........

Срещу допълнително решение № 211/19.08.2020 г. са постъпили въззивни жалби от адв. Д. – особен представител на физическите лица – етажни собственици и от „Трем“ О..

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционните решения /основно и допълнителни/, с които:

• е прието за установено, че Р. Л. е собственик на имот представляващ самостоятелен обект с идентификатор .....;

• е осъдено "С. Р." АД да отстрани за своя сметка от покривната тераса поставената стена, с която е преградена част от терасата, за да бъдат използвани 28, 81 кв. м. от застроената й площ, да премахне алуминиевата врата и да възстанови целостта на стената на нейно място и да премахне и чилърите, поставени в тази преградена част, да възстанови подовата настилка, идентична с тази на останалата част от терасата и да прекрати занапред всички неоснователни действия, с които пречи на етажните собственици да упражняват в пълнота своите права върху общата част;

• е отхвърлен искът на Р. Л. срещу "С. Р." АД за предаване владението върху преградената със стена част от тераса с площ от 32, 50 кв. м., върху която са разположени 12 бр. чилъри.

Въззивният съд, след отмяна на решенията в останалите обжалвани части, е:

• отхвърлил иска по чл. 109 от ЗС срещу „С. Р." АД в частите извън уважените части;

• отхвърлил исковете по чл. 109 от ЗС и чл. 108 от ЗС предявени от Р. Л. против физическите лица – етажни собственици, всички представлявани от особения им представител адв. Б. Д., както и против "ТРЕМ" О., "С. Е. Л.", "МОРОДЖО П. Л.", "П." Е., "ОРАКТЕКС" О., "Р. ЕНД С." АС, "Я. Д." и "АГРОМЕЙТ" О..

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че "С. Р."АД, освен етажен собственик, е възложител и изпълнител на сградата, че още преди възникването на етажната собственост, в процеса на строителство, дружеството като възложител и изпълнител, в отклонение от одобрените архитектурни проекти и без одобрени технически такива, е извършил строително- монтажни работи, с които действия е попречил на цялостното ползване на терасата по предназначение съгласно архитектурния проект. Направен е извод, че "С. Р." АД е извършило неоснователни действия по смисъла на чл. 109 от ЗС и против него са налице условията за уважаване на предявения негаторен иск.

Съдът е приел, че тъй като изградената климатична инсталация не е обща част за сградата, то за всеки отделен обект, обслужван от чилърите, отговорността за премахване на обслужващите чилъри би се простирала само до конкретен чилър, за конкретния собственик и относно конкретен обект. При липсата на ангажирани доказателства относно собствеността на всеки от етажните собственици, чиито обекти са обслужвани от чилърите, предмет на спора, претенцията по чл. 109 от ЗС спрямо етажните собственици, извън ответника "С. Р." АД, е неоснователна.

Предвид така установеното, настоящият състав на ВКС намира, че касационната жалба, подадена от "ТРЕМ" О. следва да се остави без разглеждане, като недопустима. Касаторът е посочил, че обжалва въззивното решение в частта му, с която са уважени искове по чл. 109 ЗС против етажните собственици и последните са осъдени да предадат на ищеца владението върху част от тераса с площ от 32,50 кв.м. Видно от въззивното решение, предявените против "ТРЕМ" О. осъдителни искове не са уважени, а са отхвърлени, поради което и за това дружество не е налице правен интерес от обжалването и подадената от него касационна жалба следва да се остави без разглеждане. С допълнително решение № 260445/16.06.2021 г. е уважен само иск по чл. 108 ЗС в установителната му част, но посоченото първоинстанционно решение не е обжалвано и е влязло в сила.

По касационната жалба на "С. Р." АД и по насрещната касационна жалба на Р. Л.:

Касаторът "С. Р." АД е посочил, че е постановено решение, с което против етажните собственици и против него са уважени искове по чл.108 и чл.109 ЗС. Изложил е съображения, че са били предявени обективно съединени искове, като за част от тях и по отношение на него е било постановено решение № 57/01.03.2016 г. по гр. д. № 1467/2013 г. по описа на Бургаския окръжен съд, което е потвърдено от въззивната инстанция, поради което и дружеството подава настоящата касационна жалба.

Предвид установеното по- горе, че против решение № 57/01.03.2016 г. е постъпила въззивна жалба само от ищеца, настоящият състав намира, че въззивното решение в частта му, с която е потвърдено решение № 57/01.03.2016г. в частта за уважаване на предявения против "С. Р." АД иск по чл. 109 ЗС следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280,ал.2, предл. 2 ГПК – поради вероятна недопустимост.

По горните съображения и на основание чл. 280,ал.2, предл. 2 ГПК – поради вероятна недопустимост, следва по насрещната касационна жалба на ищеца Р. Л. да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в частта му, с която след частична отмяна на решение № 57/01.03.2016 г. по гр. д. № 1467/2013 г. е отхвърлен предявеният против "С. Р." АД иск по чл. 109 ЗС.

В насрещната си касационна жалба Р. Л. поддържа, че въззивното решение в частта му, с която е потвърдено решение № 57/01.03.2016 г. по гр. д. № 1467/2013 г., с което е уважен предявеният против "С. Р." АД иск по чл. 109 ЗС, е недопустимо и иска същото да бъде допуснато до касационно обжалване. Касае се за жалба на ищеца против решение, с което предявеният от него иск е уважен, предвид на което и касационна жалба следва да се остави без разглеждане поради липса на интерес от обжалването.

Касационната жалба на "С. Р." АД против въззивното решение, с което дружеството е осъдено да предаде част от терасата, следва да се остави без разглеждане, тъй като против касатора е предявен ревандикационен иск, но той е отхвърлен в осъдителната му част. Искът е уважен в установителната му част, но първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.

Без разглеждане следва да се остави насрещната касационна жалба на Р. Л. против решението на въззивния съд за отхвърляне на исковете против етажните собственици, защото от тях няма постъпила касационна жалба. Според чл.287, ал.2 ГПК насрещна касационна жалба може да подаде насрещната страна в срока за отговор. След като ищецът не е насрещна страна по касационна жалба на етажните собственици, то и той не разполага с правото да сезира съда с насрещна касационна жалба против решението в частта му, с която исковете против тях са отхвърлени.

По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение