Определение № 3997 от 15.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10124/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, е образувано по молба на „Випом“ АД, чрез адв.Р. Дръгнекова, за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските. В указания от съда срок не са постъпили становища по допустимостта и основателността на искането от останалите редовно уведомени страни. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид изложените доводи в молбата и доказателствата по делото, намира следното: С Решение №1146 от 11.02.2025 г., настоящият състав е оставил в сила Решение №1022/18.07.2024 г. по адм.д.№31/2020 г. на Административен съд- Видин. С решението касаторът „Випом“ АД, представляван от Г. Ц. Г., е осъден да заплати на ответниците Т. Т. Й. и Л. Б. Л. сторените разноски за касационната инстанция в размер на 1 000 лева, като в мотивите си съдът се е произнесъл и по направеното искане за отмяна на първоинстанционното решение в частта за разноските, подчертавайки, че искането, включващо възражение за прекомерност на същите, е следвало да бъде отправено първо пред административния съд. Молбата, по която е образувано настоящото производство намира правно основание в чл. 248 ГПК, приложим в съдебно-административното производство по силата на чл. 144 АПК. Според разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските. Решението по делото е постановено на 11.02.2025 г. и не подлежи на обжалване, поради което срокът за депозиране на искане за изменение на решението в частта за разноските е едномесечен и изтича на 11.03.2025 г. (чл. 60, ал. 3 ГПК)– вторник, присъствен ден. Искането е изпратено по пощата на 17.03.2025 г., видно от пощенското клеймо и е заведено на 18.03.2025 г. По този начин искането е подадено след изтичане на законоустановения срок, който е преклузивен, поради което същото е недопустимо и следва да се остави без разглеждане. За пълнота на изложението, настоящият състав отбелязва, че дори и да беше допустимо искането, не би било налице основание за изменение на решението в частта за разноските, тъй като посочените от страна на касатора „заинтересовани страни“ са ответници по касация в производството пред Върховния административен съд. Освен това, нормата на чл.143, ал.4 от АПК регламентира, че когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен. Тези разноски се възлагат на страната, която неоснователно е предизвикала правния спор. С оглед изложеното, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, на основание чл.248 ГПК, вр. с чл.144 и чл.228 от АПК,