Определение № 2388 от 11.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3153/2025 г.

Производство по чл.274, ал.1, т.2, във вр. с чл.248, ал.3, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. В., чрез адв. В. срещу определение №1894/16.07.2025г. по въззивно гр. д. №2076/2024г. на Софийския апелативен съд, с което без уважение е оставена молбата за изменение на решение №803/11 .0 6.2025г., постановено по същото дело в частта за разноските. Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно поради което моли за неговата отмяна. Твърди, че апелативният съд не е формирал никакви собствени мотиви защо счита, че сума 3000 лева с ДДС за първа инстанция и 1000 лева с ДДС за втора инстанция е справедлив размер на присъденото адвокатско възнаграждение. Моли обжалваното определение да бъде отменено, като му бъдат присъдени още 1800 лева с вкл. ДДС за адвокатски хонорар за първа инстанция и още 1400 лева с вкл. ДДС за адвокатски хонорар за въззивна инстанция. Ответникът по частната жалба - [община] не е депозирала писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС определение на въззивен съд по чл.248 ГПК. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият състав съобрази следното: С решение №803/11.06.2025г. постановено по в. гр. дело №2076/2024г. на САС, са отменени решение от 26.04.24г. и определение от 28.05.24г. по гр.д. №374/22г. по описа на СГС, като вместо това Столична община е осъдена да заплати на С. С. В. на основание чл.49 от ЗЗД вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД сумата 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и законната лихва върху посочената главница за периода от 24.09.21г. до цялостното й изплащане; на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Столична община е осъдена да заплати на С. С. В. 3 000 лева – съдебни разноски за производството пред СГС, и 2 350 лева – съдебни разноски - за производството пред САС; на основание чл.38 от ЗА, Столична община е осъдена да заплати на адвокат В. В. 3 000 лева адвокатски хонорар за производството пред СГС, и 1 000 лева адвокатски хонорар - за производството пред САС. С молба от 11.06.2025г. С. В. е поискала на осн. чл. 248, ал.1 ГПК да бъде изменено въззивното решение, като ѝ бъдат присъдени още 1800 лв. с ДДС за адвокатски хонорар за първа инстанция, и 1400 лв. лв. с ДДС за въззивната инстанция. С обжалваното определение, въззивният съд е оставил молбата без уважение по съображенията, изложени в самото съдебно решение /които препращат и към правилото на чл. 78, ал. 5 от ГПК, и към практиката на СЕС/. Посочил е също, че присъденият адвокатски хонорар кореспондира по размер и с искането на адвокат В. В., обективирано в съдебното заседание от 12.05.25г. За да се произнесе, настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното: Съгласно разясненията в т.24 на Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №6/2012г., ОСГТК ако за първи път въззивният съд се произнася по направените разноски, неговото определение ще подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК, т.е. съдът дължи директно произнасяне по неговата правилност и законосъобразност, а не следва да преценява допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.274, ал.3 вр. чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Присъждането на разноски е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респективно при обжалване пред съответната съдебна инстанция, като по силата на чл.81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА, в случай, че в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя, съобразявайки критериите по чл.36, ал.3 ЗА: фактическата и правна сложност на случая; засегнатия интерес; условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им; квалификацията, опита и специализацията на адвоката. При оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение цели да възмезди положения труд от адвоката, а не представлява присъждане на разноски /по своята правна същност обезщетение/ на спечелилата делото страна по чл. 78 ГПК. Разпоредбата на чл.78 ГПК регламентира случаите, при които страната е заплатила възнаграждение на упълномощения от нея адвокат, а разпоредбата на чл. 38 ЗА урежда хипотезата, при която се предоставя безплатна правна помощ. В хипотезата по чл.38, ал.2 ЗА липсва уговорен и реално заплатен адвокатски хонорар от всеки един от представляваните като предпоставка за неговото заплащане съгл. т.1 от ТР №6/6.11.2013 г. по т. д. №6/2012г. на ВКС, ОСГТК /в този см. определение №60388 от 9.11.2021г. на ВКС по ч. т. д. №338/2021 и определение от 17.01.2022г. на ВКС по т. д. №339/2021г., I т. о./. Съобразно актуалната съдебна практика на ВКС и на СЕС по дело С-438/22, предвидените в Наредба №1/2004 г. минимални размери за адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при приложението на разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗА, но не са обвързващи, а подлежат на преценка. При определяне на справедливо и пропорционално възнаграждение следва да се вземат предвид фактическата и правна сложност на делото, както и действително извършените в производството – по брой, вид, сложност и трудоемкост, действия от процесуалния представител, по осъществяването на правна помощ на подзащитната му страна. В конкретния случай като съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото, извършената от адвоката работа по делото в производството пред първата и въззивната инстанция, явяването му в съдебни заседание пред първоинстанционния и въззивния съд, ангажиране на гласи и писмени доказателства, в т.ч.експертни заключения, изготвяне на подробни въззивна жалба и писмени бележки, настоящият съдебен състав намира, че на адв. В. следва да бъде присъдено възнаграждение на осн. чл.38 ЗА в размер на още 1800 лв. с ДДС за защита в първата инстанция и още 1400 лева с ДДС за защита във въззивната инстанция или общо допълнително /освен вече присъдените 4000лв./ евровата равностойност на сумата 3200 лв. за двете съдебни инстанции с включен ДДС при съобразяване на решение от 23.10.2025г. по дело С-744/23 г. на СЕС. По тези съображение молбата по чл.248 ГПК се явява основателна и следва да се уважи. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение