Определение № 793 от 26.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4044/2025 г.

Образувано е по искане на подадена от Н. Н. И. от гр. Русе, чрез процесуален представител адв. Д. Трифонова при АК – Русе за изменение на решение № 12914 от 15.12.2025 г., постановено по адм. д. № 4044/2025 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), Трето отделение, в частта за разноските. В искането се сочи, че с решението Областна дирекция на МВР - Русе е осъдена да заплати на Н. Н. И. разноски за пред касационната инстанция в размер на 10 лв., но ВАС е пропуснал да присъди направените разноски пред първата инстанция, доколкото е увеличил размера на присъденото обезщетение. Развиват се съображения относно възлагането на разноските в производствата по ЗОДОВ. Иска се изменение на решението, в частта на осъдителния диспозитив като бъдат присъдени реално заплатените от ищеца разноски от 2627 лв. в първоинстанционното производство, за което при неговото разглеждане е представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът – Областна дирекция на МВР - Русе, въпреки дадената ѝ от съда възможност не изразява становище. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Искането за допълване на решението в частта за разноските е направено в срока по чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс и от надлежна страна, поради което е допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно. С решение № 12914 от 15.12.2025 г., постановено по адм. д. № 4044/2025 г. по описа на Върховния административен съд, Трето отделение е изменено решение №596/27.02.2025г., постановено по адм.д. N 975/2024г. по описа на Административен съд-Русе. Наред с това Върховният административен съд е осъдил Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Русе да заплати на Н. И. сумата в размер на 10 лв., направени от лицето в касационното производство. Съдът намира, че не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските и присъждане на направените пред АдмС-Русе разноски, доколкото същите не са поискани нито с касационната жалба, нито в хода на касационното производство. В касационната жалба се съдържа оплакване само относно размера на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение по ЗОДОВ, искане за увеличаването му и искане за присъждане на конкретен размер разноски за касационната инстанция. Не е направено оспорване на присъдените разноски, нито нарочно искане за присъждането им при евентуално уважаване на касационната жалба. В съответствие с това и съобразно увеличения размер на обезщетението на лицето е присъдена сумата от 10 лв. за реално направения от него разход пред ВАС, а на процесуалния му представител – съответно определената сума за адвокатско възнаграждение при приложение на нормата на чл. 38 от ЗАдв. Последната е определена съобразно предвидените в Наредба № 1/2004 г. и в ЗОДОВ размери и материален интерес – чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. и в съответствие с частичното уважаване на предявените искове. Съдът не би могъл да се произнесе по непредявено искане, доколкото това би представлявало произнасяне свръхпетитум. По изложените съображения, Върховен административен съд, състав на Трето отделение,