Определение № 164 от 05.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1927/2013 г.

взе предвид: Производството е образувано по разпореждането от 23.09.2013 год. по чнд № 524/2012 год. на съдия от Софийския районен съд, наказателно отделение, 15 състав, с което е повдигнат спор за подсъдност със Софийския градски съд. Поддържа се, че произнасянето по реда на чл.306, ал.1 НПК по въпросите за приложението на чл.25-чл.23 НК по отношение на осъдения Е. Н. С. е от компетентност на Софийския градски съд с оглед разпоредбата на чл.39, ал.1 НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура в писменото становище поддържа, че са налице основанията по чл.44, ал.1 НПК за решаване на спора за подсъдност и делото да се изпрати на Софийския градски съд по компетентност. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка и намира: Върховният касационен съд с решение № 180/04.07.2012 год. по нохд № 500/2012 год. е отменил по реда на възобновяването на наказателни дела определение от 10.10.2011 год. по нохд № 17545/2011 год. на Софийския районен съд, наказателно отделение, 18 състав, с което е одобрено споразумение в частта за приложението на чл.25-чл.23 НК по отношение на осъдения Е. Н. С. и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав в тази му част по реда на чл.306, ал.1, т.1 НПК. С протоколното определение от 12.ХІ.2012 год. по нохд № 10524/2012 год. Софийският районен съд, наказателно отделение, 115 състав е приел, че компетентен да се произнесе е Софийският градски съд, тъй като преди произнасянето му след връщането на делото от Върховния касационен съд е установил от актуална справка за съдимост, че по отношение на осъденото лице има влязъл в сила и друг съдебен акт, постановен от Софийския градски съд, който е последната влязла в сила осъдителна присъда по смисъла на чл.39, ал.1 НПК. На това основание е приел, че не е компетентния съд да се произнесе и е прекратил производството като е изпратил делото по компетентност на Софийския градски съд. С разпореждането от 26.06.2013 год. по ндчпр.№ 5976/2012 год. Софийският градски съд, наказателно отделение, 4 състав е прекратил делото и го е изпратил за разглеждане на Софийския градски съд. Обосновал е изводите си с некомпетентност предвид отменителното решение на Върховния касационен съд като е приел, че „съобразявайки конкретиката на казуса” е „създадена висящност на производството”, както и че е възможно след произнасяне на Софийския районен съд евентуално последващо кумулиране на наказанията по последната осъдителна присъда, но „при иницииране на производство от осъденото лице или от Прокуратурата”. Това становище е неправилно, защото висящност в осъдителната част на първоинстанционния съдебен акт няма, а е процесуално неоправдано при наличието на данни за всички влезли в сила осъдителни съдебни актове да има произнасяне – първо по отношение само на част от престъпленията и друго, последващо-за всички. Разпоредбите на чл.25-чл.23 НК следва да се прилагат от момента, когато са налице предвидените предпоставки като компетентният съд, какъвто в конкретния случай е Софийският градски съд съгласно чл.39, ал.1 НПК, е длъжен да определи общо наказание за престъпленията, по отношение на които присъдите са влезли в сила. Въпросът кой е компетентният съд за случай като настоящия е безпротиворечиво и по ясен начин решен от законодателя. С оглед на изложеното делото следва да се изпрати за разглеждане на Софийския градски съд, който е компетентен да се произнесе по реда на чл.306, ал.1 НПК, поради което Върховният касационен съд, второ наказателно отделение