Определение № 219 от 17.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 929/2012 г.

Производството е по реда на чл.248 от ГПК. Гр.д.№ 929 от 2012 г. на ВКС е било образувано по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 358 от 13.07.2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 409 от 2012 г. С решение № 172 от 26.06.2013 г., ВКС, ГК, състав на Първо отделение се е произнесъл по тази жалба, като по същество я е уважил- признал е правото на [фирма] на задържане на процесния имот до заплащане на извършените в него подобрения на стойност от 37 601 лв. С решението на [фирма] са присъдени разноски в размер на 1402,02 лв. С молба вх.№ 6837 от 15.07.2013 г. пълномощникът на жалбоподателя [фирма] е поискал да бъде изменено решението в частта за разноските, като на СД бъдат присъдени общо 2682 лв. разноски за касационното производство. Ответниците по касационната жалба Д. Г. Ц., В. Г. Т., Н. И. В. и П. П. В. оспорват молбата. Молбата е допустима- подадена е от легитимирано лице и преди изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл.248, ал.1 от ГПК /решението на ВКС е постановено на 26.06.2013 г., а молбата е подадена на 15.07.2013 г./. По същество, молбата е основателна и следва да се уважи поради следното: Видно от представените по делото вноски бележки и договори за правна помощ и съдействие от 29.10.2012 г. и от 16.04.2013 г., молителят [фирма] е направил разноски в касационното производство общо в размер на 2682,02 лв. /30 лв. държавна такса за допускане на касационно обжалване, 752,02 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба, 600 лв. възнаграждение за адвокатска защита по допустимост на касационната жалба и 1300 лв. адвокатско възнаграждение за представителство и защита по гражданското дело пред ВКС/. Заплащането на тези разноски е било поискано от пълномощника на събирателното дружество в последното по делото съдебно заседание и в същото заседание е представен списък на разноските. В решението от 26.06.2013 г. на ВКС, с което по същество е уважена касационната жалба на [фирма], е допусната грешка при изчисляване на дължимите разноски, като вместо поисканите и направени разноски от 2682,02 лв. са присъдени само 1402,02 лв. Поради това молбата за изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане на още 1280 лв. разноски за касационното производство е основателна и следва да се уважи. Воден от горното и на основание чл.248 от ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Първо отделение