Определение № 4665 от 20.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3121/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. В. Ц., чрез процесуалния си представител адвокат Н. И. от ВАК, срещу определение № 2704/10.06.2025 г. по в.ч.гр.д.№212/2025г. на Варненския окръжен съд, с което е изменено по реда на чл. 248 ГПК определение № 1058/25.02.2025г. постановено по същото дело, като размерът на присъдените на жалбоподателката разноски, които ищците Е. П. Т. и И. А. Т. са били осъдени да й заплатят, е намален от 1500 лв. на 750 лв. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна.Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд, в нарушение на материалния закон, е приел, че с оглед заявения от ищците петитум на исковата молба, не се касае за два отрицатели установителни иска за собственост, а за един установителен иск за факт, който е неоценяем, поради което и неправилно е приложил нормата на чл.7, ал. 1, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г., вместо тази на чл.7, ал.2, съответно по чл.7, ал.1, т.7, според материалния интерес. Твърди, че в този смисъл обжалваното определение е в противоречие с постановено по делото определение № 1058/25.02.2025г., както и с първоинстанционното прекратително определение, в които е прието, че предмет на делото е отрицателен установителен иск за собственост, който е оценяем.Поддържа се още, че обжалваното определение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът е излязъл извън рамките на заявеното с молбата по чл.248, ал.1 ГПК, където единствените доводи на молителите - ищци в първоинстанционното производство, за изменение на разноските са, че делото не е с фактическа и правна сложност, а въззивният състав, въпреки, че е приел, че делото е с фактическа и правна сложност, вместо да я остави без уважение, е приел същата за основателна.Моли съда да отмени обжалваното определение и уважи изцяло искането за присъждане на направените по делото разноски. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, ответниците по жалбата Е. П. Т. и И. А. Т. не са депозирали писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че възражението на А. В. Ц. за недопустимост на молбата по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното определение № 1058/25.02.2025 г. по в.ч.гр.д.№212/2025г. на Варненския окръжен съд, поради липса на представен списък с разноски е неоснователно. Посочено е, че съгласно чл.80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските, като в противен случай няма право да иска изменение на решението в частта за разноските като е прието, че тази хипотезата е относима, когато искането за изменение касае собствените разноски на страната, а не тези на насрещната страна, какъвто е конкретният случай. Констатирано е, че въззивното производство е образувано по частна въззивна жалба подадена от И. А. Т. и Е. П. Т. срещу определение № 2824/08.03.2024г. по гр.д. № 12411/2023 г. на Варненския районен съд, с което е оставен без разглеждане като недопустим предявения от ищците отрицателен установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните, че А. В. Ц. не е собственик на два самостоятелни имота с идентификатори ***и ***, като на основание чл. 130 ГПК производството пред първоинстанционния съд е било прекратено. Посочено е, че с определение № 1058/25.02.2025 г. по в.ч.гр.д.№212/2025г. на Варненския окръжен съд е потвърдено прекратителното определение на първоинстанционния съд и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК са присъдени в полза на А. В. Ц. сторените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 1500 лв.Съгласно чл.7, ал.1, т.7 от Наредба № 1/09.07.2004г. /в редакцията й към сключване на договора за правна защита и съдействие-12.06.2024 г./ в производства по частни жалби, когато жалбата е срещу определение, преграждащо развитието на производството дължимото възнаграждение е в размер на 1/2 от минималния размер за една инстанция, но не по-малко от предвиденото в чл.11 от наредбата.Прието е, че с оглед заявения от ищците петитум на исковата молба, не се касае за предявени два отрицателни установителни иска за собственост, а за предявен един установителен иск за факт, който е неоценяем.Минималният хонорар в този случай по смисъла на чл.7, ал.1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. /в редакцията й към сключване на договора за правна защита и съдействие/ е 1000 лева, съответно по т.7 от същата разпоредба е 500 лева.Конкретното частно дело не е с минимална фактическа и правна сложност, поради което е прието, че справедливо се явява адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева и до който размер е уважена молбата по чл. 248 от ГПК за изменение на определение № 1058/25.02.2025 г. по в.ч.гр.д.№212/2025г. на Варненския окръжен съд, в частта му за разноските. Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. Изрично в мотивите по т.9 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че „разпоредбата на чл. 80 ГПК предвижда, че страната, която е поискала присъждане на разноски следва да представи списък на разноските. Правната последица от неизпълнение на това процесуално задължение е въведена със самата норма - страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските.Липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението, т.е. касае се за недопустимост на искането по чл. 248 ГПК за изменение на собствените разноски на страната, а не тези на насрещната страна. С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможността да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение на адвокат в случаите, когато то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията й към сключване на договора за правна защита и съдействие-12.06.2024 г./ обвързва размера на възнаграждението не само с материалния интерес, а и с предмета на делото.В настоящия случай предмет на въззивното производство е определение на първоинстанционния съд, с което е върната исковата молба на основание чл. 130 ГПК поради липса на правен интерес от търсената защита и производството по делото е прекратено.Правната защита и съдействие на ответницата по иска А. В. Ц. се изчерпват с изготвяне на отговор на частната жалба и тъй като разгледаният от въззивния съд процесуален спор не се характеризира с голяма фактическа и правна сложност, предвид и наличието на задължителна практика по него, правилно заплатеното адвокатско възнаграждение за производството по в.ч.гр.д.№212/2025г. на Варненския окръжен съд, е редуцирано до размер на 750 лв., който е над предвидения в чл. 11 от посочената наредба размер от 400лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,