Определение № 421 от 16.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 286/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - Стара Загора (ВиК) срещу Определение от №3589 от 20.11.2024 г. на Административен съд (АС) – Стара Загора по адм. дело №564/2024 г. С определението е отхвърлено искането на ВиК за допълване на определение от 21.10.2024 г. на АС – Стара Загора по адм. дело № 564/2024 г., в частта на разноските. Частният жалбоподател сочи, че определението е неправилно. Излага, че с определение от 21.10.2024 г. по адм. дело № 564/2024 г. на АС - Стара Загора, е оставена без разглеждане подадената от ВиК жалба и е прекратено производството по делото, поради отпадане на правния интерес за обжалване (чл. 159, т. 4 АПК). С определението съдът е оставил без уважение и искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски по това дело, както и на направените разноски при предходното разглеждане на делото в двете инстанции. С обжалвания по делото административен акт — решение за верификация от 19.09.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма “Околна среда“ 2014-2020 (ОПОС) са изпълнени две постановени от същия административен орган решения за определяне на финансова корекция, изпълнението на които е било спряно със съдебни определения, постановени на 13.09.2023 г. Съгласно чл. 233, ал. 1 АПК, определенията на АС - Стара Загора за спиране на изпълнението на административния акт подлежат на незабавно изпълнение, а преценката за законосъобразността на обжалвания административен акт по делото се прави към датата на неговото издаване. Следователно към 19.09.2023 г. обжалваното решение на ръководителя на УО на ОПОС е издадено в нарушение на постановени съдебни актове. Това е мотивирало ВиК и се явява повод за подаване на жалба против решението на ръководителя на УО на ОПОС за верификация от 19.09.2023 г., с което финансовите корекции са изпълнени. Към датата на подаване на жалбата в АС - Стара Загора, а именно 27.09.2023 г., спирането и на двете финансови корекции не е отменено. Към този момент е бил налице правен интерес за ВиК за обжалване на решението. С Решение № 9062 от 22.07,2024 г. на Върховния административен съд (ВАС) по адм. дело № 883/2024 г. и с Решение № 7363 от 13.06.2024 г. на ВАС по адм. дело № 3487/2024 г. и двете финансови корекции са окончателно отменени. Действително след отмяната на финансовите корекции и възстановяването на удържаните суми от административния орган, правният интерес за обжалване на решението за верификация е отпаднал, но отпадането на правния интерес не значи изначална липса на такъв към момента на образуване на делото. Трайна е съдебната практика, че при прекратяване на съдебното производство на основание на чл. 159, т. 4 АПК жалбоподателят има право на разноски, ако правният интерес е бил налице към момента на образуването на делото, но е отпаднал в хода на съдебния процес. Поради това съдът е следвало да уважи искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. В същия смисъл е тълкуването на субсидиарно приложимата разпоредба на чл. 78, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). В случаите, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото, т.е. с поведението си е предизвикал неоснователно правния спор, същият следва да понесе направените от жалбоподателя разноски и такива не му се следват. В обжалваното определение съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и ал. 2 АПК, като е посочил, че в конкретния случай тези две хипотези не са налице. Действително разпоредбите не уреждат отговорността за разноските при прекратяване на делото, на основание чл. 159, т. 4 АПК, но празнотата в нормативния акт следва да бъде преодоляна чрез принципите и методите на юридическото тълкуване, а не да бъде игнорирана. Сочи, че в този смисъл е трайната практика на ВАС, като се позовава на конкретни определения. Счита, че направеното възражение за прекомерност от 18.10.2024 г. от ответната страна в производството, е неоснователно, тъй като е напълно бланкетно и не съдържа никакви конкретни доводи и/или съображения, които конкретно да обосноват липсата на фактическа и правна сложност на делото. Предвид изложеното прави искане определението да бъде отменено и да бъде постановено ново определение, с което да бъде уважено искането му за присъждане на разноски. Ответникът – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма “Околна среда“ 2014-2020 изразява становище за неоснователност на частната жалба. Излага спецификите на уредените в Закона за управлението на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г., ЗУСЕФСУ) производства по верификация и финансова корекция. Сочи, че с отказа обективиран в решението от 19.09.2023 г. ръководителят на УО на ОПОС е изпълнил законово си задължение да удържи размера на определените финансови корекции, защото същите подлежат на предварително изпълнение. Това се потвърждава и от обстоятелство, че след влизане в сила на решенията по адм. дело № 580/2023 г. и адм. дело № 399/2023 г., с които са отменени финансовите корекции, УО е възстановил съответните суми. Изборът да се обжалва решението от 19.09.2024 г. на ръководителя на УО на ОПОС и да се образува дело, чийто изход изцяло зависи от решения по други съдебни дела, води до неоснователно натоварване на административните съдилища и заплащане на допълнителни разходи от страна на бенефициера. Жалбоподателят, с ясното съзнание, че делото е безпредметно, е избрал да извърши излишни разходи за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение. На него са му присъдени разноски по делата, по които са отменени финансовите корекции. Излага, че адвокатското възнаграждение следва да е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес и тълкуването, дадено в решение от 25.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22. Конкретното дело не се отличава с фактическа и правна сложност, защото изходът му зависи от решение по друго съдебно производство. Прави искане определението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество жалбата е основателна. С обжалваното определение първоинстанционният съд е отхвърлил искането на ВиК за допълване на определение от 21.10.2024 г. на АС – Стара Загора по адм. дело № 564/2024 г., в частта на разноските и присъждане на направени от дружеството разноски по адм. дело №564/2024 г., по адм. дело №602/2023 г., двете по описа на АС - Стара Загора и по адм. дело № 3485/2024 г. по описа на ВАС в размери, съответно на 21 600,00 лв., 21 600,00 лв. и 104 400,00 лв. с ДДС. За да постанови определението си, съдът е изложил, че ВиК е оспорило пред АС – Стара Загора решение от 19.09.2023 г. на ръководител на УО на ОПОС в съответните части. По жалбата е образувано адм. дело № 602/2023 г., по което е постановено Решение № 97 от 09.01.2024 г., с което административният акт е отменен. Против решението е подадена касационна жалба от ръководителя на УО на ОПОС 2014-2020 г., пред ВАС, по която е образувано адм. дело № 3485/2024 г. Постановено е решение, с което решението на АС – Стара Загора е отменено и делото е върнато за ново разглеждане при спазване на указанията на касационната инстанция. Образувано е адм. дело №564/2024 г. На датата на повеждане на открито съдебно заседание по делото – 21.10.2024 г., от ВиК е направено изрично искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 21 000,00 лв. с ДДС, ведно с разноските за един адвокат при първото разглеждане на спора и пред касационната инстанция, съответно в размери от 21 600,00 лв. и 104 400, 00 лв. с ДДС. Жалбата на ВиК против решение от 19.09.2023 г. на ръководителя на УО на ОПОС е оставена от съда без разглеждане производството по делото е прекратено, поради представени данни, сочещи, че за жалбоподателя е отпаднал правния интерес да жали това решение, както и че отказаните за верифициране суми с административния акт, са възстановени изцяло на жалбоподателя. При така установеното АС – Стара Загора е приел, че искането е процесуално допустимо, но е неоснователно по същество. Изложил е, че правото на разноски е акцесорно и е изцяло в зависимост от крайния изход по основния правен спор. Оспорващата страна има право на направените от нея разноски само в две изрично установени в АПК хипотези - когато подадената от нея жалба е уважена (изцяло или частично), съответно, когато органът оттегли оспорения от него акт. В случая тези две хипотези не са налице, а са налице факти, сочещи на проявление на хипотезата на чл.159, т. 4 АПК. Съдебният акт, с който жалбата е оставена без разглеждане, на посоченото основание, и е прекратено производството по делото, е влязъл сила. Това, че органът е възстановил в един предходен момент, доброволно и изцяло сумите, определени от него като финансови корекции по конкретни договори, сключени от молителя по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП), за които суми е бил постановен оспореният отказ за верификация, не следва да се приравни на „оттегляне“ (конклудентно) на решението от 19.09.2023 г. на ръководителя на УО ва ОПОС, по смисъла вложен в чл. 143, ал. 2 АПК. Предвид това съдът е достигнал до извод, че искането за допълване на определението в частта за разноските е неоснователно и следва да се остави без уважение. Определението е неправилно. Отговорността за разноските в съдебното производство е обективна, безвиновна. Тя се състои в правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. В настоящия случай производството по делото е прекратено с влязло в сила определение, на основание чл. 159, т. 4 АПК – поради отпаднал в хода на производството правен интерес за жалбоподателя, тъй като отказаните за верифициране суми с административния акт, в оспорената му част, са изцяло възстановени. В чл. 143 АПК, озаглавен "Отговорност за разноски", тази конкретна хипотеза не е уредена. Трайна е съдебната практика по сходни случаи, че макар и при изначална липса на правен интерес и недопустимост на съдебното производство в хипотезата на чл. 159, т. 4 АПК жалбоподателят няма право на разноски, то това не важи в случаите, в които тази абсолютна положителна процесуална предпоставка е била налице към момента на образуването на делото, но е отпаднала в хода на съдебния процес поради поведението на ответника. Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 АПК, на която се е позовал съдът, не съдържа уредба относно отговорността за разноски при прекратяване на производството на основание чл. 159, ал 4 АПК, но констатираната празнота в правната уредба не е основание да се приеме по аргумент на противното, че разноски не се дължат без значение правомерността на поведението на ответната страна. Основанието за това дава и нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК, според който само ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. По аргумент за противното, в случаите когато ответникът е дал повод за завеждане на делото, т. е. с поведението си е предизвикал неоснователно правния спор, същият следва да понесе направените от жалбоподателя разноски и такива не му се следват. Отговорността за деловодните разноски произтича от факта на неоснователно повдигнатия правен спор и се носи от страната, чието правно твърдение е отречено със съдебния акт. Случаят, в който интересът от оспорване на административния акт е отпаднал в хода на съдебното производство, поради удовлетворяване на искането на жалбоподателя, се възприема от съдебната практика за сходен с уредения в чл. 143, ал. 2 АПК случай на прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения административен акт от административния орган по реда на чл. 156 АПК, в който подателят на жалбата има право на разноски (в този смисъл е напр. Определение № 10064 от 22.07.2020 г. на ВАС по адм. дело № 6994/2020 г., Определение № 543 от 14.01.2020 г. на ВАС по адм. дело № 13858/2019 г. и др.). Претендираните от ВиК разноски са направени в хода на висящо съдебно производство и страната е заявила надлежно и своевременно искане присъждането им. В съдебното производство страната е била надлежно представлявана от адвокат. В производството адм. дело № 602/2023 г. на АС – Стара Загора, от дружеството е направено своевременно искане за присъждане на разноски в размер на 1 700,00 лв. за държавна такса и в размер на 21 600, 00 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение, като са представени доказателства за заплащане на разноските. Предвид което искането за присъждането им се явява основателно. В посоченото съдебно производство ответникът е посочил, че прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В производството по адм. дело № 3485/2024 г. на ВАС, ВиК от дружеството е направено своевременно искане за присъждане на разноски в размер на 104 400, 00 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение, като са представени доказателства за заплащане на разноските. Предвид което искането за присъждането им се явява основателно. В посоченото съдебно производство ответникът е заявил, че оспорва при условията на евентуалност адвокатското възнаграждение на другата страна за прекомерност. Посочил е, че същото следва да е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес и тълкуването дадено в решение от 25.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело №С-438/22. В производството по адм. дело №564/2024 г. на АС – Стара Загора от дружеството е направено своевременно искане за присъждане на разноските, както по посоченото дело, така и по адм. дело № 602/2023 г. на АС – Стара Загора и адм. дело № 3485/2024 г. на ВАС. Досежно адм. дело №564/2024 г. на АС – Стара Загора от дружеството са претендирани разноски в размер на 21 600, 00 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение, като са представени доказателства за заплащане на разноските. Предвид което искането за присъждането им се явява основателно. В посоченото съдебно производство ответникът отново е заявил, че оспорва при условията на евентуалност адвокатското възнаграждение на другата страна за прекомерност. Посочил е, че същото следва да е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес и тълкуването дадено в решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело №С-438/22. Принципно вярно е изложеното от процесуалния представител на ответника, че адвокатското възнаграждение следва да е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и с материалния интерес, но от него в нито едно от делата не е направено твърдение, че конкретното дело не е с фактическа и/или правна сложност. По възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът се произнася само когато е сезиран, като не дължи служебно да мотивира възражението на страната, а следва само да провери налице ли са сочените от нея основания. При липса на посочени надлежни основания за направеното възражение съдът счита същото за неоснователно, поради което не следва да го уважава. Преценката за съответствие на претендираното от дадена страна адвокатско възнаграждение с практиката на СЕС също следва да се предхожда от надлежно мотивирано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, обосновано с твърдения за липса на фактическа и/или правна сложност на делото. Едва ако съдът счете, че твърденията са основателни и делото не е с фактическа и/или правна сложност, той тогава следва да прецени дали размерът на договореното и заплатено от страната възнаграждение надвишава определените в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размери, а ако е в рамките на минималния посочен в нея размер, както е в случая (включително и за претендираните пред ВАС разноски) - дали е съобразено практиката на СЕС, включително с решението на СЕС по дело С-438/22. Предвид изложеното в полза на ВиК – Стара Загора следва да се присъдят разноски в общ размер на 149 300, 00 лв., от които 1 700,00 лв. – за държавна такса и 147 600, 00 лв. – за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 от АПК и с чл. 235, ал. 1 от АПК Върховният административен съд,