Решение № 637 от 21.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8443/2025 г.
ВАСВторо отделение21.01.2026 г.докладчик Славина Владова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 6111 от 25.06.2025г., постановено по адм.д. № 712/2025г. по описа на Административен съд – Хасково и вместо него постановява: ОТХВРЪЛЯ жалбата на „Софтрейд“ ООД със седалище гр. София СРЕЩУ мълчалив отказ на главния архитект на Община Маджарово за издаване на виза за проектиране по заявление вх. № 391 от 18.02.2025г. за проектиране на фотоволтаична централа с мощност 900 kW в имот с идентификатор 46084.159.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Маджарово, м. „Под фабриката“. ОСЪЖДА „Софтрейд“ ООД със седалище гр. София, с ЕИК 030233658 да заплати на община Маджарово сума в размер на 547,08 /петстотин четиридесет и седем евро и осем евроцента/ лева, представляваща разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА секретар: Членове: /п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА /п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Община Маджарово, приподписана от адв. Иванов, срещу решение № 6111 от 25.06.2025г., постановено по адм.д. № 712/2025г. по описа на Административен съд – Хасково, с което по жалбата на „Софтрейд“ ООД със седалище гр. София е отменен мълчалив отказ на главния архитект на Община Маджарово за издаване на виза за проектиране по заявление вх. № 391 от 18.02.2025г. и преписката е изпратена на главния архитект на Община Маджарово за произнасяне по искането за издаване на виза за проектиране при спазване на указанията по прилагането на закона, дадени в съдебния акт. С решението е осъдена Община Маджарово да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Посочва, че по две предходни заявления на същото дружество за издаване на виза за проектиране на фотоволтаична централа в ПИ идентификатори № 46084.159.436 и № 46084.159.437, с начин на трайно ползване за складова база има произнасяне на административния орган, така и на съда по адм.д. № 688/2024г. на АС – Хасково. Посочва и че фактът, че новото заявление е подадено след обединяването на посочените два ПИ в един нов ПИ идентификатор № 46084.159.1 не е променил фактическата обстановка, тъй като не му е променено предназначението, т.е. не са налице нови обстоятелства, както е приел съдът. Посочва и че в случая, че съдът беше изпълнил задължението си да назначи служебно съдебно – техническа експертиза и да изясни всички факти и обстоятелства от значение за спора, е щял да достигне до извод различен от обоснования в оспореното решение. Посочва и че не е проявил по – голяма процесуална активност, тъй като е счел, че спорът е ясен. Посочва, че новообразуваният ПИ идентификатор № 46084.159.1 попада в земеделска територия, има начин на трайно ползване – за пасище и по отношение на него няма подробен устройствен план /ПУП/, от който да се издаден визата за проектиране, т.е. не могат да бъдат изпълнени условията на чл. 140, ал. 1, 2 и 3 ЗУТ. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу мълчаливия отказ за издаване на виза. Претендира разноски за всички инстанции. Ответникът „Софтрейд" ООД, чрез процесуалния си представител адв. Димова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд – Хасково е образувано по жалба на "Софтрейд" ООД срещу мълчалив отказ на главния архитект на Община Маждарово по заявление вх. № 391 от 18.02.2025г., с което жалбоподателят е поискал издаване, на основание чл. 140, ал. 1 от ЗУТ, на виза за проектиране на фотоволтаична централа с мощност 900 kW в имот с идентификатор 46084.159.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри //КККР на гр. Маджарово, м. „Под фабриката“, който имот е образуван от обединяването на два ПИ с идентификатори № 46084.159.436 и № 46084.159.437с предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – за складова база. Безспорно се установява, че в срока по чл. 140, ал. 7 от ЗУТ главният архитект на Община Маджарово не се е произнесъл по заявление на дружеството. За да постанови оспореното решение съставът на АС – Хасково е приел, че е налице мълчалив отказ, тъй като административния орган не се е произнесъл по сезиращо го заявление в законоустановеня срок, което касае новоформиран имот и със заявени различни параметри от тези по предходно заявление, по което е бил налице влезнал в сила мълчалив отказ. Приел е, че макар визата за проектиране по смисъла на чл. 140 ал. 2, 3, 4 и 5 ЗУТ да представлява извадка от действащ ПУП – план за регулация и застрояване, липсата на такъв план за имота, за който е поискана в случая визата, не е пречка за издаването й. Приел е, че това е така, тъй като искането се отнася за виза за проектиране на фотоволтаична централа с мощност от 900kW, подадено от лице с качеството на възложител, като не се установява неизпълнение на техническите изисквания за постановяването на акта. Приел е и че заявеното е извън приложното поле на чл. 140 ал. 6 ЗУТ, която въвежда изрична забрана за издаване на виза за определени обекти. Обосновал е, че в случая, тъй като се касае за заявено искане за фотовортаична централа от 900 kW, а такива обекти с мощност под 1 mW представляват строежи от VI категория съгласно чл. 137 ал. 1 т. 6 ЗУТ, то същите не се предвиждат в устройсвените планове. Поради и това е приел, че липсата на регулационен и застроителен план за имота не е пречка за издаване на исканата виза. Посочил е и че в случая се касае за обект, за който е приложим облекчения ред по чл. 147 ал. 1 т. 14 ЗУТ, а именно за обект, за който не се изисква одобряването на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж, тъй като поради заявената мощност от 900kW е посочил, че не се касае за фотовортаична централа, а за инсталация за производство на ел. енергия. Посочил е и че за заявения обект, предвид квалифицирането на такъв по чл. 147 ал. 1 т. 14 ЗУТ, съответно не се изисква виза за проектиране, което обаче е приел, че не е пречка за издаването на такава при поискването й. По тези съображения е приел, че оспореният мълчалив отказ е незаконосъобразен, отменил го е и е изпратил преписката на административния орган с указания да издаде исканата виза за проектиране. Решението е неправилно. Визата за проектиране съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 ЗУТ представлява или копие от действащия ПУП - план за регулация и застрояване /ПРЗ/, или конкретизира и допълва предвижданията на действащия застроителен план. Поради това визата за проектиране има отношение и е част от подробния устройствен план - план за застрояване. Според определението, дадено в чл. 12, ал. 1 от ЗУТ „застрояване“ е разполагането и изграждането на сгради, постройки, мрежи и съоръжения в поземлените имоти. Неправилен като краен резултат е изводът на съда, че липсата на ПУП в конкретния случай не е пречка за издаване на виза, тъй като се касае за обект, за който е приложим облекчения ред по чл. 147 ал. 1 т. 14 ЗУТ. Напротив настоящият състав намира, че в случая не са налице предпоставките за издаване на поисканата от „Софтрейд“ ООД виза за проектиране на фотоволтаична централа с мощност 900 kW, съответно оспореният мълчалив отказ е законосъобразен по следващите съображения. В случая от доказателствата се установява, че искането за издаване на визата е подадено от лице, имащо качеството на възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ в съответствие с изискването на чл. 140, ал. 1 от ЗУТ, но за поземления имот, за който се иска издаването на виза, не е налице действащ ПУП – план за регулация и план за застрояване, като спорният по делото въпрос е именно дали е допустимо издаването на виза за проектиране за обект от категорията на заявения при липса на действащ за имота ПУП. В случая не е налице изключението, предвидено в чл. 147 ал. 1 т. 14 или 14а ЗУТ според която т. 14 „монтаж на инсталации за производство на електрическа енергия, включително съоръженията за присъединяването им към електроразпределителната мрежа, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 1 МW включително към съществуващите сгради и постройки, в т.ч. върху покривните и фасадните им конструкции и в прилежащите им поземлени имоти; за монтаж на инсталациите върху съществуващите сгради и постройки, в т.ч. върху покривните и фасадните им конструкции, разположени извън урбанизираните територии, не се изисква изработване и одобряване на подробен устройствен план“. Видно от цитираната разпоредба ПУП не се изисква, когато се монтират инсталации върху съществуващи сгради и постройки, включително върху покривите и фасадите и прилежащите им площи, а в случая не се касае за такива инсталации. В случая искането е за фотоволтаична централа, като е недопустимо административният орган или съдът в случая да подменя волята на заявителя, но дори и да се приеме, че се касае за искане за монтиране на инсталация, то не се изпълняват другите изисквания, а именно да се касае за такава, която ще се монтира върху сграда, фасада, покрив или прилежаща площ. Видно от искането е, че е поискано издаването на виза за проектиране за фотоволтаична централа върху имот над 5 дка, без да са налице сгради в него и то намиращ се в урбанизирана територия. Обекта не попада и в рамките на изключението по т. 14а на чл. 147 ал. 1 ЗУТ във връзка с чл. 25а ЗЕВИ, която също касае енергийни обекти, разположени върху сгради, фасади и покриви. Поради посоченото, заявеното не попада в рамките на облекчения ред по чл. 147 ал. 1 т. 14 и чл. 14а ЗУТ, при който за инсталирането на обектите не се изисква ПУП. След като не са налице предпоставките за прилагане на изключенията, то е приложима общата разпоредба на чл. 66 Закона за енергетиката, според която „Видът и местоположението на енергийните обекти и на площите на засегнатите поземлени имоти, включени в границите на сервитутите по този закон, се определят в общи и подробни устройствени планове“. От анализа на приложимите разпоредби на чл. 140, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ следва извод, че визата за проектиране е или копие от действащия ПУП - план за регулация и застрояване /ПР3/ или конкретизира и допълва предвижданията на действащия застроителен план. С оглед на това визата за проектиране има отношение и е част от подробния устройствен план - план за застрояване. Според определението, дадено в чл. 12, ал. 1 от ЗУТ "застрояване" е разполагането и изграждането на сгради, постройки, мрежи и съоръжения в поземлените имоти. Съответно след като е необходимо изработването на ПУП с оглед характеристиките на заявения обект, то за издаването на виза за проектиране, която представлява по съществото си извадка от ПУП, включително в хипотезата на чл. 140 ал. 3 ЗУТ, също е необходимо да е налице изработен и влезнал в сила ПУП. При липсата на такъв, то не са налице предпоставките за издаването на виза, съответно не са били налице предпоставките за издаване на положителен акт. Поради и това оспореният мълчалив отказ за издаване на виза за проектиране, не е незаконосъобразен. Като е достигнал до обратен извод АС – гр. Хасково е постановил оспореното съдебно решение в противоречие със закона, поради което същото следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата на „Софтрейд“ ООД срещу мълчаливият отказ на Главния архитект на община Маджарово. Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора за присъждане на разноски за двете инстанции, като същото следва да бъде уважено в размер на 1 070 лева, съответно на еквивалента им в евро, тъй като са представени доказателства за сторени разноски в такъв размер за проведените съдебни производства. Неоснователно предвид изхода на спора е искането на ответника по касация за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение,
Цитирани разпоредби
19- чл. 140, ал. 2
- чл. 147, ал. 1, т. 14
- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 211, ал. 1 АПК
- чл. 221, ал. 2 АПК
- чл. 25 ЗЕВИ
- чл. 12, ал. 1 ЗУТ
- чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ
- чл. 14 ЗУТ
- чл. 140, ал. 6 ЗУТ
- чл. 140, ал. 1 ЗУТ
- чл. 140, ал. 3 ЗУТ
- чл. 140, ал. 7 ЗУТ
- чл. 147, ал. 1 ЗУТ
- чл. 147, ал. 1, т. 14 ЗУТ
- чл. 161, ал. 1 ЗУТ
- чл. 140, ал. 1
- чл. 208
- чл. 66