Определение № 8846 от 25.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9031/2025 г.
ВАССедмо отделение25.09.2025 г.докладчик Станимир Христов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 4728/22.05.2025 год., постановено по административно дело № 518/2025 год. по описа на Административен съд – Пловдив. ОСЪЖДА община Карлово с ЕИК 000471365 с адрес гр. Карлово, [улица]да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството с адрес гр. София, [улица] сумата от 100,00 (сто) лева разноски по делото. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА секретар: Членове: /п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ /п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА
Мотиви
Производството е по чл. 202, т. 3, във вр. с чл. 103, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от община Карлово с ЕИК 000471365 с адрес гр. Карлово, [улица], представлявана от кмета Е. К., чрез представител по пълномощие – адв. П. Караджов от Софийска адвокатска колегия против Определение № 4728/22.05.2025 год., постановено по административно дело № 518/2025 год. по описа на Административен съд – Пловдив. Заявено е твърдение, че оспореният съдебен акт е неправилен, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че при постановяване на определението си, първоинстанционният съд не е обсъдил всички доводи и възражения на оспорващия, поради което, формираните правни изводи са неправилни и необосновани. В частната жалба са развити и обстоятелствени съждения, относно необосноваността на извода на първоинстанционния административен съд, относно липсата на хипотезите на чл. 99, т. 2 и т. 6 от АПК. По същество се твърди, че в резултат на неуведомяването на кмета на община Карлово за писмо с № 99-00-6-55/16.02.2024 год. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 год. (РУО на ОПРР) се е стигнало до невъзможността същият лично или чрез пълномощник на участва в административното производство по налагане на финансова корекция, като това не попада в обхвата на такива причини, които могат да бъдат отстранени. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното определение на първоинстанционния административен съд и за постановяване на ново, по силата на което да се отмени Отказ за възобновяване на административно производство по чл. 73 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), обективиран в писмо № 99-00-6-553 от 10.02.2025 год. на РУО на ОПРР и за връщане на преписката на административния орган за възобновяване на административното производство по налагане на финансова корекция. Претендира се и присъждане на направените разноски. В срока по чл. 198, ал. 1 от АПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответния административен орган - ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 год., в който се оспорва частната жалба и се заявяват твърдения за правилност на оспореното определение. Споделят се изводите на първоинстанционния административен съд за липсата на хипотезите по чл. 99, т. 2 и т. 6 от АПК за възобновяване на административното производство по определяне на финансова корекция. В допълнение са заявени и доводи, че твърдяното от частния жалбоподател „неуведомяване“ на кмета на община Карлово не е свързано по никакъв начин с действие или бездействие на административния орган, доколкото са налице безспорни доказателства за редовното съобщаване на процесния индивидуален административен акт, поради което за бенефициера е била налице обективна правна възможност да се запознае както с писмото за стартиране на процедурата, така и с Решение № РД-02-14-268/14.03.2024 год. на РУО на ОПРР за налагане на финансова корекция. С оглед така заявените доводи и аргументи е заявено искане за отхвърляне на частната жалба и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на МРРБ. След анализ на приложените по делото доказателства, настоящият касационен състав приема за установено от фактическа страна следното: Производството пред Административен съд – Пловдив е образувано по повод жалба от община Карлово против Отказ за възобновяване на административно производство по чл. 73 от ЗУСЕФСУ, приключило с издаване на Решение № РД-02-14-268/14.03.2024 год. на РУО на ОПРР, обективиран в писмо № 99-00-6-55-3 от 10.02.2025 год. на РУО на ОПРР. По повод така подадената жалба, с Определение № 4728/22.05.2025 год., постановено по административно дело № 518/2025 год., състав на Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата. При постановяване на този правен резултат, съдът е обосновал мотиви, че в случая не са налице хипотезите на чл. 99, т. 2 и т. 6 от АПК, поради което постановения от административния орган отказ за възобновяване на административното производство по издаване на индивидуален административен акт по реда на чл. 73 от ЗУСЕФСУ е правилен и обоснован. Определението на първоинстанционния административен съд е валидно, допустимо и правилно. От събраните по делото доказателства се установява, че с писмо с № 99-00-6-55/16.02.2024 год. на РУО на ОПРР, бенефициерът община Карлово е уведомен са регистриран сигнал за нередност № 2388 и стартирало производство по определяне на финансова корекция, като на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ е предоставена възможност в двуседмичен срок да заяви възражения и да ангажира нови доказателства. Писмото е редовно връчено по реда на чл. 22, ал. 3 от ЗУСЕФСУ, чрез кореспонденция в ИСУН от 16.02.2024 год. В указания в писмото двуседмичен срок, бенефициерът не е изразил становище по отношение на твърдяното от административния орган нарушение, квалифицирано като нередност и размера на определената финансова корекция. С оглед на това, с Решение № РД-02-14-268/14.03.2024 год., РУО на ОПРР е определил финансова корекция на бенефициера община Карлово в размер на 315 572,54 лв. с ДДС, представляваща 5 % от безвъзмездната финансова помощ по договори № 119 /BG16RFOP001-1.038-0002-C01-S-02 от 08.06.2017 г. с изпълнител "АСТРАЛ ИНЖЕНЕРИНГ" ООД, гр. Пловдив и № 120 /BG16RFOP001-1.038-0002-C01-S-03 от 08.06.2017 г. с изпълнител "РОУЗ ВАЛЕЙ ГРУП - ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, гр. Карлово. Така постановеното решение също е изпратено до бенефициера по реда на чл. 22, ал. 3 от ЗУСЕФСУ, чрез кореспонденция в ИСУН от 14.03.2024 год. Решението не е било оспорено по реда на чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕФСУ в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е влязло в сила. Във връзка с влязлото в сила решение за определяне на финансова корекция, с кореспонденция в ИСУН от 25.10.2024 год., бенефициерът община Карлово е уведомен за наложената и влязла в сила финансова корекция в размер на 315 572,54 лева, като е разяснено, че по отношение на дължимите суми, невъзстановени до шест месеца от изтичане на срока за доброволно възстановяване, Министерство на финансите ще бъде уведомено от УО на ОПРР за размера на главниците ведно с лихвите за забава, с цел стартиране на производство за проучване и прилагане на възможността за прихващане на задълженията, съгласно чл. 106 от Закона за публичните финанси (ЗПФ). На 21.01.2025 год., кметът на община Карлово е сезирал РУО на ОПРР с искане с правно основание чл. 99, т. 2 и т. 6 от АПК за възобновяване на административното производство по налагане на финансова корекция, образувано по сигнал за нередност № 2388, в резултат на което е издадено Решение № РД-02-14-268/14.03.2024 год. на РУО на ОПРР. Като фактическо основание за така формулираното искане е заявено, че отговорния по проекта служител, поради прекомерна ангажираност е пропуснал да уведоми кмета на община Карлово за изпратеното писмо с № 99-00-6-55/16.02.2024 год., с което бенефициера е уведомен за регистрирания сигнал за нередност, становището на РУО на ОПРР по отношение основателността на сигнала, както и за стартиралата процедура по чл. 73 от ЗУСЕФСУ за определяне на финансова корекция и нейния размер, както и относно възможността за представяне на бележки и възражения по констатациите и предвидената финансова корекция, включително и представяне на доказателства. Посочено е, че поради неуведомяването на кмета за въпросното писмо, общината в качеството й на бенефициер е била лишена от възможността на изрази становище и възражения, както и да ангажира нови доказателства. По мнение на искателя, в случая са налице нови обстоятелства по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК, изразяващи се в неуведомяване на кмета за писмо с № 99-00-6-55/16.02.2024 год. и възможностите по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ. Развити са и доводи за наличие на хипотезата по чл. 99, т. 6 от АПК, доколкото в резултат на неуведомяването на кмета за процесното писмо, страната е била лишена от възможността да участва в производството, като не е била надлежно представлявана, както и че не е могла да участва лично или чрез пълномощник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. По повод така подаденото искане, РУО на ОПРР е постановил отказ за възобновяване на административното производство по издаване на Решение № РД-02-14-268/14.03.2024 год. за определяне на финансова корекция, обективиран в писмо с № 99-00-6-55-3/10.02.2025 год. В отказа са обективирани мотиви за липса на предпоставките на чл. 99, т. 2 и т. 6 от АПК за възобновяване на административното производство. При така установените фактически обстоятелства, настоящият съдебен състав намира постановения отказ на РУО на ОПРР за възобновяване на административното производство за правилен и законосъобразен. Мотивите в подкрепа на този правен извод са следните: Съгласно разпоредбата на чл. 99, т. 2 от АПК, влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Анализът на така цитираната правна регламентация обосновава извод, че основание за образуване на производство по възобновяване са само факти и обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на административния акт, но страната не е знаела за тях или ако е знаела, по обективни причини не е била в състояние да се снабди с доказателствата за установяването им. Тези факти и обстоятелства следва да са от съществено значение за издаването на акта. В настоящия случай, като фактическо основание на искането е посочено, че отговорния по проекта служител от общинската администрация не е уведомил кмета за изпратеното от РУО на ОПРР писмо с № 99-00-6-55/16.02.2024 год. и възможностите по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ. Както правилно е приел административния орган, изцяло възприето и от първоинстанционния административен съд, така заявеното фактическо основание не покрива фактическия състав на хипотезата по чл. 99, т. 2 от АПК. Обстоятелството, че въпросният отговорен служител е бил с прекомерна служебна натовареност и поради това не е уведомил кмета не съставлява нови обстоятелства от съществено значение за случая, доколкото именно кмета на общината, като работодател следва да е наясно за служебната натовареност на служителите в администрацията, в т.ч. и на отговорния служител по проекта. Основателни са и доводите на първоинстанционния административен съд, че по отношение на така заявеното от искателя фактическо основание не са ангажирани никакви доказателства. В този смисъл, искането освен неоснователно се явява и недоказано. Без опора в нормативната уредба е и твърдението на частния жалбоподател за наличие на хипотезата по чл. 99, т. 6 от АПК, съгласно която, влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато страната вследствие на нарушаването на административнопроизводствените правила е била лишена от възможността да участва в административното производство или не е била надлежно представлявана, както и когато тя не е могла да участва лично или чрез пълномощник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Видно от така цитираната правна разпоредба, съществен елемент от хипотезата е наличието на нарушение на административнопроизводствените правила. В случая, от страна на искателя нито се твърди, нито са налице и фактически основания, за да се приеме, че от страна на РУО на ОПРР е допуснато такова нарушение на административнопроизводствените правила. Както се посочи по-горе в обстоятелствената част, при съобщаване на писмо с № 99-00-6-55/16.02.2024 год., така и при съобщаване на Решение № РД-02-14-268/14.03.2024 год. е спазен процесуалния ред за връчване по чл. 22, ал. 3 от ЗУСЕФСУ, чрез кореспонденция в ИСУН. В писмото, при спазване на разпоредбата на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ е указана възможността на бенефициера за представяне на бележки и възражения по констатациите и предвидената финансова корекция, включително и представяне на доказателства. В случая, обстоятелството, че въпросното писмо не е било своевременно сведено до знанието на кмета на общината (както се твърди, без в подкрепа на това твърдение да са ангажирани доказателства) не се дължи на нарушение на административнопроизводствените правила от страна на административния орган, а на вътрешно ведомствени слабости в дейността на общинската администрация на община Карлово. Несъстоятелно е и твърдението, че въпросното обстоятелство съставлява препятствие, което страната не е могла да отстрани. Твърдяното препятствие би могло да бъде отстранено при надлежно и правилно създадена организация в работата на общинската администрация. С оглед на това, обоснован се явява извода на административния орган, изцяло възприет и от първоинстанционния съд, че в случая не е налице и хипотезата на чл. 99, т. 6 от АПК. По изложените съображения, частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли, а оспореното определение, като правилно следва да се остави в сила. По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни. Като съобрази изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, в структурата на което е административния орган, постановил оспорения административен акт, следва да се присъди сумата от 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, седмо отделение,
Цитирани разпоредби
18- чл. 143, ал. 3 АПК
- чл. 149, ал. 1 АПК
- чл. 198, ал. 1 АПК
- чл. 99, т. 2 АПК
- чл. 99, т. 6 АПК
- чл. 22, ал. 3 ЗУСЕФСУ
- чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ
- чл. 73, ал. 4 ЗУСЕФСУ
- чл. 73 ЗУСЕФСУ
- чл. 103, ал. 3
- чл. 106
- чл. 202, т. 3
- чл. 221, ал. 2
- чл. 236
- чл. 24
- чл. 37, ал. 1
- чл. 73
- чл. 99, т. 2