Определение № 778 от 11.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1443/2023 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по съвместна частна жалба, подадена от ответниците „Алфа Пак“ ЕООД, [населено място] и Б. Й. И. срещу определение № 380 от 09.06.2023г. на Апелативен съд София, 3-ти търговски състав, с което въззивният съд е спрял на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК производството по в.т.д.№ 324/2023г. (образувано по въззивна жалба на ответниците срещу решението по т.д.№ 871/2022г. на СГС, с което е уважен предявен срещу тях установителен иск по реда на чл.422 ГПК и е признато за установено съществуването на тяхно задължение, произтичащо от запис на заповед от 23.12.2019г., издаден от дружеството и авалиран от Б. И.) до приключването с влязъл в сила съдебен акт на производството по молба вх.№ 153641/01.06.2023г., образувано по молба на поемателя по записа на заповед и ищец в производството по чл.422 ГПК - „Лирекс БГ“ООД по чл.560 ГПК - за обезсилване на същата ценна книга и издаване на дубликат поради изгубването й от материалите по образуваното заповедно производство (установено след издаването на заповедта за изпълнение с акт на съдебен администратор на СГС на 15.11.2022г.). В частната жалба се поддържа оплакване за неправилност. Твърдението е, че определението е незаконосъобразно, тъй като не са налице основанията за спиране на въззивното производство Твърдението е, че поемателят не е представил оригинал на записа на заповед нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство при същевременно заявено от ответниците оспорване на автентичността на ценната книга, а с депозираната молба по чл.560 ГПК ищецът е признал, че не разполага с оригинал на ценната книга. Твърди се и, че в заповедното производство е бил представен „фалшив“ запис на заповед; че в заповедното и последвалото го производство по реда на чл.422 ГПК поемателят е упражнявал правата въз основа на несъществуващ оригинал на запис на заповед, чието обезсилване иска понастоящем. Акцентира на довода си, че дори „Лирекс БГ“ да проведе успешно производството по чл.560 сл. ГПК, това няма да санира производството по чл.422 ГПК, тъй като към заявлението по чл.417 ГПК не е било приложено съдебно решение по чл.566 ГПК като удостоверяващ правата на кредитора документ, а запис на заповед, чието обезсилване се иска от ищеца, тъй като не го притежава в оригинал. Счита за недопустимо записът на заповед, чиято автентичност е оспорена от издателя и авалиста, да бъде подменян в хода на въззивното производство с евентуално решение по чл.565 ГПК, тъй като ще се подмени документът, въз основа на който кредиторът изначално е заявил правата си. Оспорва преюдициалността на производството по чл.560 ГПК с аргумента, че то е охранително и актът по него не се ползва със СПН. Обосновава, че специалното охранително производство по чл.560 сл. ГПК има специално предназначение - да замести ценната книга със съдебно решение, което я възпроизвежда, за да се даде възможност на носителя на правата по ценната книга, която не държи, да го упражни като получи плащане срещу сурогата й, да обезсили първообразната ценна книга и да я лиши от нейния легитимиращ ефект. Това според жалбоподателя означава, че едва след като се сдобие с решение за обезсилване на ценната книга, молителят ще има възможност да упражни правата си чрез сурогата на документа, но като ги предяви в ново заповедно, респ. исково производство, а не в настоящото. От изложеното извежда аргумент в подкрепа на тезата си за отсъствие на преюдициалност. Връзката на преюдициалност се оспорва и по съображения за отсъствие на идентитет между лицата, спорещи в производството по реда на чл.422 ГПК, и производството, образувано по молбата по чл.560 сл. ГПК (гр.д.№ 30814/2023г. СРС, 149 състав, по което като страни посочва „Лирекс БГ“ и неизвестно лице-предполагаем държател на цената книга). Позовава се на определението по гр.д.№ 368/2009г. на 2 г.о. на ВКС. Към частната жалба е представено изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, каквото настоящото производство не изисква. В него са поставят правните проблеми за преюцициалност на производството по чл.422 ГПК, образувано след възражение срещу заповед по чл.417,т.10 ГПК, както и въпрос как се установява, че пред заповедния съд е бил представен оригиналът на запис на заповед. В писмен отговор насрещната страна оспорва основателността на частната жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е констатирала, че производството по делото е образувано след подадено от длъжниците възражение срещу издадена заповед на основание чл.417,т.10 ГПК - запис на заповед от 23.12.2019г. по ч.гр.д.№ 65400/21 на СРС, на л.8 от който е имало документ, за който е поддържано, че съставлява оригиналът на ценната книга. Констатирано е също, че със съставен от съдебния администратор на СГС акт от 15.11.2022г., е установено изгубването на ценната книга, приложена на л.8 от материалите по заповедното производство, а образуваното дело по чл.94 ПАС е прекратено с влязло в сила определение. Въззивната инстанция е приела, че съгласно официалния документ - акт от 15.11.2022г. не могат да бъдат приети за надлежно доказани твърденията на въззивниците, че по заповедното произвдство не е бил представен въобще оригинал на запис на заповед, а напротив - видно от официалния акт, такъв документ е бил наличен, но загубен. Счела е, че поради това не е налице сочената от ответниците хипотеза - непредставяне въобще пред заповедния съд на оригинал на записа на заповед. Прието е, че данните сочат такъв документ да е бил приложен, но е изгубен, т.е. неналичен към делото. По тези съображения са приети за неоснователни и доводите на въззивниците за отсъствие на основание за спиране на въззивното производство, основани на тезата, че с евентуалния акт, постановен производството по обезсилване на цената книга, въззиваемият ще се легитимира с друг акт, а не със записа на заповед, който те твърдят че въобще не съществува. Акцентирано е за наличието на данни в официалния документ, изходящ от съдебния администратор, че е налице изгубен, а не изначално непредставен документ. Производството по чл.560 ГПК е счетено за преюдициално по съображения че в него ще бъдат установени обстоятелства относно изгубването на записа на заповед като ценна книга. Изложени са съображения за допустимостта спирането на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК да бъде обусловено от паралелно охранително производство ( с позоваване на определенията по ч.т.д. № 3435/13 на 2 т.о. и по гр.д.№ 368/2009г. на 2 г.о. на ВКС). Посочено е, че наличието на преюдициална връзка между делата и приложението на чл.229,ал.1,т.4 ГПК се преценява от съда във всеки конкретен случай като характерът на обуславящото дело е без значение (съгласно определенията по ч.т.д.№ 1986/13 на 2т.о., ч.т.д.№ 3101/13 на 2 т.о., ч.гр.д.№ 1336/14г. на 4 г.о. на ВКС) Съставът на ВКС счита, че атакуваното определение следва да бъде потвърдено като правилно. Съображенията са следните: Необходимостта от спиране на производството по реда на чл.422 ГПК по предявен иск за установяване съществуване на вземане по чл.538 ТЗ при загубване на фактическата власт върху ценната книга, послужила като основание по чл.417,т.10 ГПК, при инициирано от поемателя производство по глава 53 ГПК, произтича от характера на записа на заповед като ценна книга на заповед, изрично уредена в закона по форма, съдържание и правни последици, материализираща субективни права, упражнявани единствено при предявяване на документа на задължените лица. Ценната книга материализира субективното право и доказва наличието му, тя е основно доказателство за инкорпорираното в нея вземане. Осъществяването на закрепеното в съдържанието на записа на заповед право може да бъде осъществено въз основа на упражняването на фактическата власт върху документа, защото той материализира права, които са вградени в него. Съществената характеристика на тази ценна книга е връзката между материалния носител (документа) и закрепеното в съдържанието му субективно право. Абсолютна предпоставка за реализиране на правата по записа е обективното му съществуване като писмен акт, като оригинален документ. (решението по т.д.957/2015г. на Второ т.о. на ВКС) Липсата на ценна книга лишава кредитора от възможността да получи плащане по нея и осуетява възможността за установяване на формалната й редовност от външна страна, в който смисъл е заповедният съд дължи проверка по чл.418,ал.2, изр.първо ГПК. Невъзможно е завереният по реда на чл.32 ЗА от адвокат - пълномощник препис от документа да замести оригинала и да предотврати изключването му по реда на чл.183 ГПК от доказателствения материал (решението по гр.д.№ 668/2011г. на Четвърто г.о. на ВКС). Тази ценна книга не е сред документите, представляващи съдебни книжа по смисъла на чл.90 от Правилника за администрацията в съдилищата, които могат да бъдат възстановявани по посочения ред - определението по ч.т.д. № 2896/2014 на Първо т.о., постановено при допуснато частно касационно обжалване. С него е приета недопустимост на производството по възстановяване на изгубен или унищожен запис на заповед по реда на чл. 94 от ПАС. Следователно, при съществуващ спор досежно формалната редовност на менителничен ефект, от който се извежда правото, и твърдения за загубването на фактическата власт върху него на кредитора, не би могло съществуването на спорното право да се установява с преписи на документа, включително с възстановени документи по реда на чл. 94 ПАС. Ако ценната книга, материализираща субективни права, извеждани от нея, не е във фактическо държане на приносителя й (в случая и ищец по иска по чл.422 ГПК), законът урежда специално охранително производство за обезсилване на ценни книги - чл. 560 и сл. ГПК в защита на лицата, които са загубили фактическата власт върху ценната книга и съответно възможността за осъществяване на правата по нея. Производството по чл. 560 ГПК е предвидено, за да предпази носителя на правото, материализирано в ценната книга, от неблагоприятни последици в случай, че е лишен от владението й въпреки волята си или същата е унищожена, тъй като в посочените случаи това лице, изгубвайки държането на ценната книга, губи и възможността да получи плащане срещу нея. Следователно целта на производството по обезсилване на ценни книжа е да предпази носителя на правото по тях от правните последици от изгубване на държането им, като съдебното решение по това производство замества ценната книга, за да даде възможност на носителя на правото по нея да го упражни, а чрез обезсилването на ценната книга я лишава от нейния легитимиращ ефект, за да лиши лицето, което държи ценната книга без основание, от възможността да упражни правата по нея (определението, постановено при допуснато частно касационно обжалване по ч.т.д. №1135/2015г. на Второ т.о. на ВКС). При наличието на специалното охранително производство за обезсилване на ценни книги (запис на заповед) в хипотезата на лишаване на кредитора от фактическата власт върху нея въпреки волята му, единствено в това производство може да бъде постановено решение за обезсилване на ценната книга, което няма да лиши задължените по записа на заповед лица от възможността да възразяват в исковото производство срещу формалната редовност на нейния като получи плащане срещу сурогата на ценната книга,тази ценна книга. В този смисъл доводите в частната жалба, основани на заявената защитна позиция на издателя и авалиста в процеса по установяване на вземането, не обуславят извод за неправилност на обжалвания акт. Разрешението, дадено в определението по ч.т.д.№ 3435/2013г. на 2 т. о. на ВКС, съгласно което преюдициалността в случая произтича от обстоятелството, че резултатът от производството по молба за обезсилване (в случая на временни удостоверения, легитимиращи ищеца като акционер по предявен от него иск за заплащане на дивидент) е решаващ за неговата материалноправна легитимация, е приложимо и към настоящия казус, при който изгубването на фактическата власт върху ценната книга от поемателя е от решаващо значение за неговата материалноправна легитимация на кредитор. В синхрон със трайноустановената практика на ВКС е становището на възивната инстанция, че предметът на обуславящото дело е без значение и то може да бъде и охранително производство. В този смисъл доводите в частната жалба, че решението по чл.565 ГПК не се ползва със сила на пресъдено нещо са неотносими към правилността на обжалваното определение. Не е налице противоречие на обжалвания въззивен акт с определение № 427 от 13.10.2009г., по ч.гр.д.№ 368/2009г. на Второ г.о., (в което е прието, че в хипотезата на чл.229,ал.1,т.4 ГПК се касае за връзка между делата (преюдициалност на едното дело спрямо другото), като на спиране подлежи обусловеното дело, даже и да е образувано по-рано от обуславящото дело. Без значение е какъв е характерът на обуславящото дело, което може да бъде гражданско, наказателно, административно, спорно или охранително. Спирането по чл.229, ал.1, т.4 ГПК трае докато приключи производството по обуславящото дело, било с решение, било с прекратяване. В първия случай, по спряното дело ще бъде зачетен актът, с който е завършено обуславящото дело, а във втория случай съдът по спряното дело сам ще се произнесе по обуславящия преюдициален въпрос). След като връзката на преюдициалност може да произтича от висящо охранително производство, несъстоятелен е доводът на жалбоподателите за отсъствие на идентитет между лицата, спорещи в производството по реда на чл.422 ГПК и страната/страните в производството, образувано по молбата по чл.560 сл. ГПК. Целта на производството по обезсилване на ценни книжа не е „да санира производството по чл.422 ГПК“ каквото твърдение се съдържа в жалбата. Не би могло към заявлението по чл.417 ГПК да бъде приложено съдебно решение по чл.566 ГПК като удостоверяващ правата на кредитора документ, тъй като отсъствието на ценната книга от материалите по делото е установено след приключване на заповедното производство - в исковото производство пред първата инстанция. Решението по чл.566 ГПК няма да „подмени“ документа, въз основа на който кредиторът изначално е заявил правата си, както неоснователно се твърди в жалбата. Решението за обезсилване на ценната книга я замества и изпълнява нейната удостоверяваща и легитимираща функция. При довода си, че едва след като се сдобие с решение за обезсилване на ценната книга, молителят ще има възможност да упражни правата си чрез сурогата на документа, но като ги предяви в ново заповедно, респ. исково производство, а не в настоящото, обжалващите не държат сметка за възможността липсата на записа на заповед да доведе до негативен за ищеца изход от производството по чл.422 ГПК, а ново такова производство, основано на сурогата на документа, да попадне в хипотезата на чл.299 ГПК. С отговора на частната жалба разноски не са претендирани. По изложените съображения, ВКС, състав на ТК, І т.о.