Определение № 74 от 18.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 1367/2018 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба на „Форум продакшън“ ЕООД, гр. Русе, с която същият моли да се измени определение №571 от 11.12.2018г. по т.д. №1367/2018г. по описа на Върховния касационен съд, ТК, I т.о., в частта за разноските, като му бъде присъдена сумата от 8640 лева, направени разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство. Посочва, че доказателства за заплатеното по банков път адвокатско възнаграждение са представени своевременно с отговора на втората касационна жалба, подадена от „Топ мен“ ООД, но същите са останали приложени в кориците на въззивното дело. Ответникът „Топ мен“ ООД,гр. Русе, излага доводи за недопустимост и неоснователност на молбата по чл.248 ал.1 от ГПК. Твърди,че въз основа на чл.248 от ГПК страната има право да иска изменение в частта за разноските на постановените съдебни решения, но не и на другите съдебни актове. Изтъква, че представеният по делото договор за правна защита и съдействие, между „Форум продакшън“ ЕООД, гр. Русе и адвокатско дружество „С., М., С.“, е сключен на 21.12.2017г., а първата касационна жалба е подадена на 10.01.2018г. Поради това счита за недоказано твърдението на „Форум продакшън“ ЕООД, гр. Русе, че договорът с адвокатското дружество е сключен за правна защита именно по настоящото съдебно производство. Прави възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение констатира следното: Молбата за изменение на определението в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248 ал.1 от ГПК, като са спазени изискванията на чл.80 от ГПК – страната, която иска изменението, е представила списък на направените разноски в касационното производство. Неоснователни са доводите на ответника, че разпоредбата на чл.248 от ГПК предвижда възможност за изменение само на решенията, но не и на другите съдебни актове. Съгласно чл.81 от ГПК съдът се произнася по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съответно всеки акт, съдържащ произнасяне за разноски, подлежи на изменение и допълване по реда на чл.248 ал.1 от ГПК. Молбата е основателна. С определение №571 от 11.12.2018г. по т.д. №1367/2018г., настоящият състав на ВКС не е допуснал касационно обжалване на решение №272 от 18.12.2017г. по в.гр.д.№192/2017г. на Великотърновски апелативен съд. В мотивите на определението съставът на ВКС е приел, че на ответника по касация не следва да бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като липсват доказателства уговореното възнаграждение да е било заплатено в полза на адвокатско дружество „С., М., С.“. При проверка на твърденията в молбата по чл.248 от ГПК, съставът констатира, че от касатора „Топ мен“ ООД са подадени три касационни жалби – с вх.№167 от 10.01.2018г., с вх.№261/16.01.2018г. и с вх.№1159/19.02.2018г., като първите две са разгледани в касационното производство, а третата е върната с разпореждане от 16.04.2018г. на Великотърновски апелативен съд. И по трите са подадени отговори от „Форум продакшън“ ЕООД, гр. Русе, представляван от адвокатско дружество „С., М., С.“ чрез адвокат Н. М.. Към трите отговора са представени договор за правна защита и съдействие, сключен между „Форум продакшън“ ЕООД, гр. Русе и адвокатско дружество „С., М., С.“, с който е уговорено възнаграждение за адвокатското дружество в размер на 8640 лева, с ДДС, като е предвидено същото да бъде изплатено по банков път, както и пълномощно, с което адвокат Н. М. е упълномощена от адвокатското дружество да представлява „Форум продакшън“ ЕООД, гр. Русе. Към отговора на касационна жалба вх.№261/16.01.2018г. са представени и доказателства за плащането на адвокатското възнаграждение, както и списък на разноските по чл.80 от ГПК. Отговорите на касационни жалби вх.№261/16.01.2018г. и вх.№1159/19.02.2018г., са останали приложени в кориците на въззивното гр.д.№192/2017г. на Великотърновски апелативен съд. Следователно по делото са били своевременно представени доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение в размер на 8640 лева, с ДДС, по банков път – фактура №1141/01.02.2018г. и потвърждение за плащане от 23.02.2018г., издадено от „ПроКредит Банк /България/“ ЕАД. Неоснователни са доводите на „Топ мен“ ООД, гр. Русе че липсват доказателства договорът между „Форум продакшън“ ЕООД, гр. Русе, и адвокатско дружество „С., М., С.“ да е сключен за правна защита именно по настоящото съдебно производство. Действително в договора не е посочен номер на делото на Великотърновски апелативен съд, но са посочени имената на страните по спора и е уточнено, че се касае за защита в касационно производство. По делото не са въведени твърдения, че към 21.12.2017г. са били висящи и други съдебни производства с участието на същите страни. Основателно се явява своевременно направеното възражение за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение. При оценяем интерес на предявените искове от 81 333, 34 лева, минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение, определен съгласно чл.7 ал.2 т.4 и чл.9 ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 2226,75 лева. Заплатеното от страната адвокатско възнаграждение в размер на 8640 лева, с ДДС, се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на спора и извършените в касационното производство действия на адвоката – пълномощник. С оглед на това и на основание чл.78 ал.5 от ГПК възнаграждението следва да бъде намалено до размер от 3000 лева, с ДДС. Поради изложеното молбата по чл.248 от ГПК следва да бъде уважена, като на „Форум продакшън“ ЕООД, гр. Русе, следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева с ДДС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,