Определение № 10574 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9419/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от И. Н. М. срещу определение № 24220/14.07.2025 г. постановено по адм. дело № 3208/25 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което на основание чл. 24, т. 1 от Закона за правната помощ (ЗПП) е отхвърлено искането на жалбоподателя за предоставяне на безплатна правна помощ. В жалбата са изложени доводи, че съдът неправилно е отказал правна помощ, въпреки че жалбоподателят е безработен, без финансови доходи и в тежко здравословно състояние. Иска се неговата отмяна, като му се предостави правн а помощ. Ответниците не взимат становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност, частната жалба е неоснователна. От фактическа страна е установено, че производството пред АССГ е образувано по жалба срещу Експертно решение на Националната експертна лекарска комисия (ЕР на НЕЛК) № 90285/22 от 12.02.2025 г., с което на жалбоподателя му е определен 32.00 % ТНР. С молба от 10.07.2025 г. е поискал да му бъде предоставена правна помощ по образуваното дело. Към молбата е приложена декларация за материално и гражданско състояние. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел с оглед представените доказателства, че жалбоподателят разполага със средства да заплати адвокат и не е доказал липса на финансови възможности. В допълнение на това са изложени мотиви, че делото не е със сложен характер, не изисква задължителна адвокатска защита и интересът на правосъдието не налага предоставяне на процесуален представител. Определението е валидно, допустимо и правилно. В случая характерът на производството пред административния съд е такова, че по закон не се предвижда задължителна адвокатска защита. На следващо място, не са налице и предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ по преценка на съда. Преценката си според чл. 22, ал. 3 от ЗПП съдът прави въз основа на представени от страната писмени доказателства, издадени от съответните компетентни органи като вземе предвид доходите на лицето или семейството, имущественото му състояние, удостоверено с декларация, семейното и здравословното му състояние, трудовата заетост и възраст. Независимо от горното, безплатна правна помощ според чл. 24, т. 1 и 2 от ЗПП, в това число и за процесуално представителство, не се предоставя когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима, както е в случая. Правилно е преценено, че спорът не разкрива правна и фактическа сложност, поради което предоставянето на безплатна правна помощ не е необходимо. В допълнение на това, освен представената декларация за материално и гражданско състояние, не са представени други доказателства, които да обосновават твърденията на жалбоподателя, че е неплатежоспособен и не може да си позволи правна помощ. Изложеното води до извод, че като е отказал да предостави безплатна правна помощ, съдът е постановил правилен съдебен акт. Предвид горното проверяваното определение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение