Определение № 1285 от 06.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 925/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по: Частна жалба вх. № 3249/16.11.2023 г. по описа на Административен съд (АС) – Ловеч (вх. № 15799/03.11.2023 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС)), подадена от Г. Вълев срещу Определение № 1089/18.10.2023 г. на АС – Ловеч, постановено по адм. дело № 40/2023 г.; Частна жалба вх. № 3486/07.12.2023 г. по описа на АС - Ловеч (вх. № 16707/23.11.2023 г. по описа на ВАС) подадена от Г. Вълев срещу Определение № 1232/07.11.2023 г. на АС – Ловеч, постановено по адм. дело № 40/2023 г. С Определение № 1089/18.10.2023 г. на АС – Ловеч, постановено по адм. дело № 40/2023 г. е оставена без разглеждане подадената от Г. Вълев частна жалба с вх. № 2758/06.10.2023 г. по описа на АС – Ловеч, против протоколни определения от съдебно заседание от 29.09.2023 г., с които съдът е дал правна квалификация на иска по чл. 82, ал. 1, вр. чл. 39, ал. 2 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), различна от поддържаната от ищеца – чл. 284 и сл. вр. чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), отказал е да събере/не е събрал поисканите в исковата молба доказателства и е дал ход на устните състезания; оставил без уважение подаденото от Г. Вълев заявление с вх. № 2853/13.10.2023 г. по описа на АС – Ловеч, за поправка на протокола от проведеното на 29.09.2023 г. открито съдебно заседание. С Определение № 1232/07.11.2023 г. на АС – Ловеч, постановено по адм. дело № 40/2023 г. е оставена без уважение молбата с вх. № 3118/02.11.2023 г. по описа на АС – Ловеч на Г. Вълев, за предоставяне на правна помощ по адм. дело № 40/2023 г. по описа на АС – Ловеч под формата на процесуално представителство във връзка с касационното обжалване на постановеното по делото Решение № 120/20.10.2023 г. Частният жалбоподател счита, че обжалваните определения са неправилни и незаконосъобразни и иска същите да бъдат отменени. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира следното: По частна жалба вх. № 3249/16.11.2023 г. по описа на АС – Ловеч (вх. № 15799/03.11.2023 г. по описа на ВАС): Частната жалба, в частта ѝ срещу Определение № 1089/18.10.2023 г. на АС – Ловеч, постановено по адм. дело № 40/2023 г., в частта му, с която е оставена без разглеждане подадената от Г. Вълев частна жалба с вх. № 2758/06.10.2023 г. по описа на АС – Ловеч, против протоколни определения от съдебно заседание от 29.09.2023 г., с които съдът е дал правна квалификация на иска по чл. 82, ал. 1, вр. чл. 39, ал. 2 ЗЗЛД, различна от поддържаната от ищеца – чл. 284 и сл. вр. чл. 3 ЗИНЗС, отказал е да събере/не е събрал поисканите в исковата молба доказателства и е дал ход на устните състезания е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК – обжалваното определение е съобщено на г-н Вълев на 25.10.2023 г., а частната жалба е подадена чрез Министерство на правосъдието (МП) на 30.10.2023, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт – чл. 213а, ал. 7, вр. чл. 231 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да остави подадената от Г. Вълев частната жалба срещу посочените протоколни определения от 29.09.2023 г. без разглеждане решаващият съд е приел, че тя е недопустима, тъй като обжалваните протоколни определения не са преграждащи развитието на производството, а по движението на делото, респ. по доказателствата и не са измежду тези, за които законът е предвидил изрично възможност за тяхното обжалване с частна жалба – чл. 229, ал. 1, т. 1 и т. 2 АПК. Определението е валидно, допустимо и правилно. Предвид характера на обжалваните протоколни определения, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че същите не са от категорията на изрично изброените в чл. 229, ал. 1, т. 1 и т. 2 АПК. Към мотивите на съда настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ, вр. чл. 236 АПК. Изложените в частната жалба съображения относно разглеждането на делото в сградата на Затвора [населено място] и използването на видеоконферентна връзка при разпита на допуснатия свидетел в проведеното на 29.09.2023 г. открито съдебно заседание, са неотносими към предмета на частната жалба, тъй като не променят крайния извод за необжалваемост на обжалваните протоколни определения. Предвид дадената от съда правна квалификация на заведения от ищеца иск, а именно такъв по чл. 82, ал. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), наричан за краткост Регламент (ЕС) 2016/679, вр. чл. 39, ал. 2 ЗЗЛД обжалваното определение е постановено от законен състав, в пределите на неговата правораздавателна власт, а частната жалба е подсъдна на ВАС. Изложените съображения в частната жалба относно това, че ЗИНЗС предвижда частните жалби да се разглеждат от тричленен състав на административен съд са неоснователни. Производството, по което е разгледан подадения от Г. Вълев иск за присъждане на обезщетение от незаконосъобразно обработване на личните му данни, е по реда на ЗЗЛД, вр. Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Частната жалба в допустимата ѝ част е неоснователна, а обжалваното определение в допустимата за обжалване част като правилно, следва да се остави в сила. Частната жалба, в частта ѝ срещу Определение № 1089/18.10.2023 г. на АС – Ловеч, постановено по адм. дело № 40/2023 г., в частта му, с която съдът е оставил без уважение подаденото от Г. Вълев заявление с вх. № 2853/13.10.2023 г. по описа на АС – Ловеч, за поправка на протокола от проведеното на 29.09.2023 г. открито съдебно заседание е процесуално недопустима. Обжалваното определение не е от категорията актове по чл. 229, ал. 1, т. 1 и т. 2 АПК. Определението не е преграждащо по-нататъшното развитие на производството. По делото е постановено решение. Определението не е и измежду изрично посочените в закона, че подлежи на обжалване. Разпоредбата на чл. 151 ГПК, приложим в административното производство по силата на препращащата разпоредба на чл. 144 АПК, не предвижда обжалваемост на определенията, постановени във връзка с искания за поправка или допълване на протокол от проведено съдебно заседание. На обжалване не подлежи и самият протокол. Частната жалба в тази част като недопустима за разглеждане следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство да се прекрати. По частна жалба вх. № 3486/07.12.2023 г. по описа на АС - Ловеч (вх. № 16707/23.11.2023 г. по описа на ВАС). Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК – обжалваното определение е съобщено на г-н Вълев на 15.11.2023 г., а частната жалба е подадена чрез МП на 21.11.2023 г., от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. За да остави без уважение молбата на Г. Вълев за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство във връзка с касационното обжалване на постановеното по делото Решение № 120/20.10.2023 г. решаващият съд е изложил съображения, че са налице основанията по чл. 24, т. 1 и т. 2 от Закона за правната помощ (ЗПП). Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Системата за правна помощ по чл. 21, т. 2 (процесуално представителство) обхваща случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство - чл. 23, ал. 1 ЗПП. Съгласно чл. 23, ал. 2, изр. първо ЗПП системата за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Правната помощ е поискана за процесуално представителство във връзка с касационното обжалване на постановеното по адм. дело № 40/2023 г. по описа на АС – Ловеч Решение № 120/20.10.2023 г. В производството по чл. 203 и сл. от АПК не се предвижда задължително процесуално представителство. Не се установяват и предпоставките на чл. 23, ал. 2 от ЗПП - липса на средства у страната за ангажиране на адвокат и интересите на правосъдието да изискват да и бъде предоставена правна помощ. Изрично в чл. 24 е посочено кога не се предоставя правна помощ. Изводите на решаващия съд, че е налице основанието по чл. 24, т. 1 ЗПП, за да се откаже предоставянето на правна помощ са правилни и към тях настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ, вр. чл. 236 АПК. Изложените в частната жалба съображения не опровергават изводите на първоинстнационния съд. Изрично в частната жалба се признава, че правната помощ не е необходима на г-н Велев за доразвиване на доводи по съществото на иска, т. е. признава се правна грамотност и че предоставянето не е затова, че лицето не може да организира адекватно защитата си. Искането за предоставянето на правна помощ е обосновано със разбирането на частния жалбоподател, че при обжалване касационният състав проверява съдебен акт на колега и за да не се постави под съмнение неговата правна грамотност (на колегата), се поставяла под съмнение правната грамотност на ищеца, т. е. на Велев. Поради това била необходима правна помощ, за да може назначеният да окаже правната помощ адвокат да се противопостави със собствени правни аргументи, а не правните аргументи на г-н Велев да не се вземат предвид. Тези доводи са неоснователни и не обосновават основателност на претенцията за предоставяне на правна помощ. Предоставянето на правна помощ, за да се даде възможност на служебно назначения процесуален представител да изложи допълнителни аргументи, в допълнение на тези изложени от жалбоподателя, не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ и не води до извод, че интересите на правосъдието налагат предоставяне на правна помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение