Решение № 1176 от 03.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11933/2025 г.
ВАСЧетвърто отделение03.02.2026 г.докладчик Таня Дамянова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1021 от 30.10.2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка вх. № КЗК-765/29.09.2025 г. ОСЪЖДА "Живей достойно" ЕООД със седалище и адрес на управление в град София, [улица], ЕИК 206666413 да заплати на община Хасково юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) евро. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ТОДОР ПЕТКОВ секретар: Членове: /п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ /п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА
Мотиви
Производството е по реда чл. 216 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Живей достойно“ ЕООД със седалище в гр. София против решение № 1021 от 30.10.2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по преписка вх. № КЗК-765/29.09.2025 г., с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу решение № F729614/08.08.2025 г. на заместник - кмета на община Хасково за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Избор на доставчик за предоставяне на дистанционни услуги – телекеър във връзка с изпълнение по Проект № BG05 SFPR002-2. 012-0075 "Иновативни здравно-социални услуги в община Хасково" по процедура BG05 SFPR002-2. 012 "Иновативни здравно-социални услуги" по Програма "Развитие на човешките ресурси" 2021-2027 г. ", с уникален № 00211/2025-0065 в Централизираната автоматизирана информационна система "Електронни обществени поръчки" (ЦАИС ЕОП). В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени съображения, по същество преповтарящи изложените в жалбата до КЗК, се иска отмяна на обжалваното решение, както и отмяна на решението на възложителя за откриване на процедурата. Претендира присъждането на съдебни разноски съобразно представен в съдебно заседание списък. Ответникът- кмет на община Хасково, в депозиран писмен отговор оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение на КЗК да бъде оставено в сила, а в полза на община Хасково да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Върховният административен съд, в тричленен състав на четвърто отделение, след като съобрази направените в жалбата оплаквания и становището на ответника във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от оспорване на обжалваното решение на КЗК и в срока, установен в чл. 216, ал. 1 от ЗОП, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред КЗК е решение № F729614/08.08.2025 г. на заместник - кмета на община Хасково за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Избор на доставчик за предоставяне на дистанционни услуги – телекеър във връзка с изпълнение по Проект № BG05 SFPR002-2. 012-0075 "Иновативни здравно-социални услуги в община Хасково" по процедура BG05 SFPR002-2. 012 "Иновативни здравно-социални услуги" по Програма "Развитие на човешките ресурси" 2021-2027 г. ". Заповедта е издадена от заместник-кмета на община Хасково при условията на заместване съгласно заповед № РД-947/07.08.2025г. на кмета на община Хасково. В производството пред КЗК жалбоподателят „Живей достойно“ ООД е навел доводи, че с утвърдената техническа спецификация възложителят е поставил дискриминационни и ограничаващи свободната конкуренция условия. Според него поставените изисквания за двупосочна гласова комуникация; възможност за напомняне на вземане на лекарства; гласов асистент- напомняне за пиене на вода, информиране за заряд на батерията; метеорологична информация; анализ на съня и измерване на крачки, проследяване на маршрут, не са свързани с предмета на поръчката. Освен това счита, че така поставените изисквания в техническата спецификация насочват към едно единствено устройство, което се предлага на българския пазар от един икономически оператор. За незаконосъобразни жалбоподателят счита и функционалните изисквания към центъра за дистанционно обслужване. Според жалбоподателя по този начин възложителят необосновано е ограничил участието на стопански субекти в противоречие с принципа на чл.2, ал.2 от ЗОП. С решението си КЗК е оставила без уважение жалбата на „Живей достойно“. За да постанови този резултат, КЗК е приела, че възложителят не е извършил твърдяните нарушения на ЗОП и е изложила конкретни, относими и подробни мотиви по всяко едно от поддържаните в жалбата оплаквания. Постановеното решение е правилно и не страда от изтъкнатите в жалбата пороци. При постановяване на атакувания акт не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, Комисията е произнесла законосъобразно решение, към мотивите на което касационната инстанция препраща на основание чл.221, ал.2, изр. последно от АПК във връзка с чл.216, ал.7 от ЗОП. Съобразно одобрената документация, предмет на обществената поръчка е дейността по изпълнението на здравния компонент от здравно-социалната услуга- „Предоставяне на дистанционни услуги – телекеър“, която се изпълнява по проект № BG05SFPR002-2.012-0075 „Иновативни здравно-социални услуги в община Хасково“ по процедура BG05SFPR002-2.012 „Иновативни здравно-социални услуги“. Реализирането на този проект има за цел да подобри предоставянето на интегрирани здравно-социални услуги в домашна среда за нуждаещи се самотно живеещи лица с увреждания и възрастни хора в невъзможност за самообслужване. Съгласно целите на дейност 2 на проекта следва да се изгради и приложи иновативен модел за дистанционен мониторинг на здравословния и психосоциален статус на хора с хронични заболявания и трайни увреждания, както и самотно живеещи възрастни в невъзможност за самообслужване (или най-уязвимите групи от населението) на базата на съвременните информационни и комуникационни технологии – телекеър. Дейността включва контрол на здравния статус на потребителите с проследяване на жизнените показатели и предприемане на спешни мерки при ситуации, застрашаващи здравето им; непрекъсната 24 часова ангажираност на звено за дистанционна грижа, включващо медицински специалисти, което реагира на отклонения от нормалното състояние на потребителя с обаждане, а при нужда подава сигнал към спешна помощ. В документацията е предвидено, че услугата задължително включва индивидуално, дигитално устройство тип гривна, гривна/часовник или друго устройство със сходна функция, предназначено за дистанционно наблюдение и алармиране на промени в състоянието и движението на потребителя, както и за измерване на основни жизнени показатели. Одобрената техническа спецификация поставя следните условия към индивидуалното устройство: да отговаря на изискванията на Регламент (ЕС) 2017/745 на ЕП и на Съвета от 5 април 2017 г. относно медицинските изделия, като същото следва да бъде активно медицинско изделие от клас IIa по смисъла на регламента; да притежават валиден СЕ-сертификат, издаден от нотифициран орган, съгласно Регламент (ЕС) 2017/745 или СЕ-сертификат, издаден от нотифициран орган по реда на Директива 93/42/ЕИО, валиден при условията на чл. 120, §§ 2,3,3а, 3б, 3в и 4. Към устройството са поставени следните минимални функционални изисквания: то трябва да осигурява двупосочна комуникация – телефонна връзка; да проследява маршрут, моментна локация; да позволява моментално автоматично свързване с кол-център чрез SOS бутон; да осигурява история на измерванията за последните 24 часа и 1 година назад. Освен това устройството следва да има функционалност за измерване на основни жизнени показатели като например на пулса, кръвно налягане, кислородно насищане на кръвта и т.н.; двупосочна гласова комуникация – възможност за разговор със специалист от Центъра чрез устройство след изпращане на сигнал, както и възможност за програмиране на доверени номера, на които служителите в центъра за дистанционна грижа да могат да се обаждат в случай на нужда; напомняне за взимане на лекарства – съобщение на избран от потребителя език, което напомня за времето за взимане на лекарства; гласов асистент - напомняния за пиене на вода, информиране на потребителя за заредена батерия, др.; датчик за поставено устройство – изпраща известие по платформата, когато устройството е свалено или неправилно поставено; метеорологична информация; анализ на съня; възможност за безжично зареждане; водоустойчивост; показване нивото на батерията и сигнал за слаба батерия; измерване на крачки. Освен това устройството трябва да може да изпраща спешно известие при натискане на SOS бутон; при реакция на детектор за падане и неподвижност - автоматично алармено известие в случай на падане/загуба на съзнание; да отчита GPS местоположение, позволяващо потребителят да бъде локализиран, когато алармата е изпратена, както и при нарушаване на безопасната зона за потребителя, ако такава е настроена. След съпоставка на предмета и целите на поръчката с поставените технически изисквания, КЗК е приела, че не е налице нарушение на чл.2, ал.2 от ЗОП. Този извод на КЗК е обоснован, споделя се изцяло и от настоящия съдебен състав. Възложителят определя своите изисквания в техническите спецификации като се ръководи от специфичните нужди, чието задоволяване цели поръчката. В тази връзка той разполага с оперативна самостоятелност при определянето на минималните технически изисквания, които може да постави, но в определени предели, очертани в чл. 2, ал. 2 и чл. 49 от ЗОП. Съобразно правилото на чл. 49, ал. 1 от ЗОП, техническите спецификации трябва да осигуряват равен достъп на кандидатите или участниците до процедурата за възлагане на обществената поръчка и да не създават необосновани пречки пред възлагането на обществената поръчка в условията на конкуренция. Съдът споделя извода на КЗК, че в настоящата хипотеза заложените технически изисквания са свързани пряко с целите на дейност 2 по проекта „Иновативни здравно-социални услуги в община Хасково“, описани по-горе и са съобразени и с целевата група на проекта- самотно живеещи лица с увреждания и възрастни хора в невъзможност за самообслужване. Именно спецификите на тази целева група- наличие на когнитивни или физически затруднения, свързани с фината моторика, влошено зрение или слух, оправдават поставените изисквания индивидуалното техническо устройство да разполага с възможност за двупосочна гласова комуникация; възможност за напомняне на вземане на лекарства; гласов асистент- напомняне за пиене на вода, информиране за заряд на батерията; метеорологична информация; анализ на съня и измерване на крачки, проследяване на маршрут. Всички тези изисквания имат за цел да улеснят използването на техническото устройство от лицата, които ще се ползват от услугата (безжично зареждане, гласов асистент); или конкретно отношение към физическото им състояние (напомняне за вземане на лекарства, за пиене на вода) или установяване на факти с пряко отношение към здравния статус на лицата или тяхната безопасност (анализ на съня, измерване на крачки, GPS местоположение). Въз основа на доказателствата по преписката КЗК е направила обоснован извод, че в конкретния случай възложителят не е допуснал и нарушение на чл. 49, ал.2 от ЗОП. В писменото си становище възложителят е предоставил информация за производители, чиито технически устройства притежават заложените в техническата спецификация параметри. Представени са извлечения от интернет-страниците им и са посочени и електронните адреси, на които е налична информация за предлаганите устройства. Според тази информация, така заложените изисквания отговарят на техническите характеристики и на други производители - напр. Comarch e-Care, HoloMedix. КЗК е извършила изключително подробен анализ на представените доказателства и обосновано е приела, че заложените минимални технически характеристики на устройствата се покриват от повече от един производител. Въз основа на този анализ правилно е прието, че заложените в техническата спецификация параметри не ограничават кръга на участниците в процедурата. Поддържаното в касационната жалба твърдение, че повечето от посочените от възложителя технически устройства не са сертифицирани и не представляват медицински устройства, не е доказано. Напротив- справката на интернет-страницата на Comarch e-Care установява, че устройството отговаря на всички технически изисквания на възложителя и обратно на посоченото в касационната жалба представлява медицинско изделие със сертификат СЕ-ІІа, което разполага и с възможност за двупосочна гласова комуникация. Съдът споделя изцяло изводите на КЗК, че и функционалните изисквания към центъра за дистанционно обслужване не са ограничителни. Обратно на изложеното в касационната жалба, поставените изисквания за поддържане на история на аларми, данни за показатели, персонализация и др., позволяват ефективно и документирано проследяване на здравния статус на потребителите, което е част от предмета на процесната поръчка. Най-сетне, неоснователно е и твърдението, че поставените в техническата спецификация изисквания ще доведат до безразборно сигнализиране на телефон 112, представляващо злоупотреба с националната система за спешни повиквания. Напротив- в Техническата спецификация (стр.8 от документацията) се съдържа подробен протокол за действие, специфичен за всяка от възможните ситуации и в нито един от случаите не се предвижда директно сигнализиране на телефон 112. По изложените съображения съдът намира за правилен извода на Комисията за защита на конкуренцията за съответствие на утвърдената техническа спецификация с принципа по чл. 2, ал. 2 от ЗОП и за недопускане на нарушение на изискванията по чл. 49, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП. Решението на КЗК не страда от изтъкнатите в жалбата пороци и като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна. Претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. В полза на община Хасково- юридическото лице, в чийто състав е органът, издал оспорения акт, на основание чл.143, ал.3 от АПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП и с чл.216, ал.7 от ЗОП, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 евро. Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл. първо във връзка с чл.216, ал.7 от ЗОП Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,
Цитирани разпоредби
17- чл. 2, ал. 2 ЗОП
- чл. 143, ал. 3 АПК
- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 216, ал. 1 ЗОП
- чл. 216, ал. 7 ЗОП
- чл. 49, ал. 1 ЗОП
- чл. 49 ЗОП
- чл. 49, ал. 2 ЗОП
- чл. 37 ЗПП
- чл. 24 НЗПП
- чл. 120
- чл. 2, ал. 2
- чл. 2
- чл. 208
- чл. 216
- чл. 221, ал. 2
- чл. 49, ал. 1