Определение № 5027 от 23.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3349/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ц. Вълев от гр. Нова Загора чрез адв. Карацанова срещу Определение № 1031 от 29.01.2024 година на Административен съд - София-град (АССГ) по адм. дело № 909/2024г. С определението е отхвърлено искането на Вълев за спиране на допуснато по закон предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 23-0438-000197/04.12.2023 година издадена от началник Сектор при ОДМВР - Пловдив, с която му е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага, че неправилно съдът е приел, че няма да настъпи непоправима вреда, ако не се спре предварителното изпълнение на процесната ПАМ. При постановяване на определението си, съдът не е зачел факта, че Вълев единствен издържал семейството си и осигурявал издръжка на малолетното си дете. Не били представени доказателства, че Вълев започва работа като [професия] именно поради така издадената заповед. Обосновава възможността от настъпване на значителни и труднопоправими вреди за здравето, жизнените и социални интереси на детето си. Отново твърди, че работата е жизнено важна за него и прехраната на семейството му, което е в трудно материално положение. Излага съображения и за материална незаконосъобразност на заповедта за прилагане на ПАМ. Прави искане определението да бъде отменено. Ответникът по частната жалба, не изразява становище. Върховният административен съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови определението си, съдът е посочил, че с оспорения акт е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Анализирал е разпоредбите на чл. 172, ал. 1, 5 и 6 ЗДвП и чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК. Изложил е, че от жалбоподателя не са представени доказателства, от които може да се направи извод, че предварителното изпълнение на заповедта би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. Счел е, че изложените в жалбата твърдения и приложените доказателства за материално положение, малолетно дете и единствена възможност за издръжка на семейството, не обосновават изводи за значителна или трудно поправима вреда от допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта. Определението е правилно. Приложената с процесната заповед ПАМ подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 166, ал. 4 АПК дава право на заинтересованите лица да искат спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение. Правилни са изводите на АС гр. София, че когато разпорежда предварително изпълнение на определена категория актове, законът презумира една или повече от предпоставките по чл. 60 АПК, която презумпция е оборима. В тежест на искателя е да докаже, че предварителното изпълнение на акта ще му причини значителна или труднопоправима вреда, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл. 60 АПК. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока. В случая АССГ правилно е приел, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта не би могло да причини на Вълев значителна или трудно поправима вреда. На първо място, целта на прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. В тази насока, напълно неоснователно е възражението за превратно упражняване на власт. Законодателят е този, който е допуснал предварително изпълнение на процесните актове и възможността за спирането му следва да бъде обоснована единствено с нови доказателства за значителни или труднопоправими вреди. Касационната инстанция приема, че безспорно всяко предварително изпълнение на административен акт от страна на администрацията може да причини неудобства и да засегне права и интереси на адресата на мярката. В случая обаче, дори и да се приеме, че на жалбоподателя би се причинила вреда от невъзможността му да се придвижва с моторно превозно средство, което той да управлява, то същата не е нито значителна, нито трудно поправима, предвид алтернативните възможности за придвижване с друг водач на автомобила. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена. Прехраната на семейството може да се осигурява чрез всякакъв друг вид труд, а не само чрез професията [професия]. Правилен е изводът на АССГ, че по делото липсват доказателства, че единственият способ за преживяване на семейството на жалбоподателя е като управлява той лично МПС като [професия]. Липсват доказателства за риск за живота на жалбоподателя или членовете на семейството му, обусловен от неползването на управлявано от Вълев МПС. Като е приел, че незабавното изпълнение на оспорената заповед няма доказателства да причини на Вълев значителна или трудно поправима вреда, административният съд е постановил правилен съдебен акт. Съобразно константната съдебна практика, засягането на финансови интереси на жалбоподателя, преустановяване на дейност или финансови загуби, не са от категорията вреди, които могат да се противопоставят на защитимия от законодателя чрез мярката и нейното предварително изпълнение обществен интерес. Определението не страда от релевираните с частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение