Определение № 2187 от 28.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1538/2026 г.

Производство по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано по молба вх.№ 24483/27.01.2026 г. на Н. И. И. и И. А. И., чрез адвокат Н. И. от САК, с искане за отмяна на влязло в сила решение № 88967/09.04.2019 г. по гр.д.№ 4320/2018 г. на Софийски районен съд и решение № 260424/08.10.2020 г. по в. гр.д.№ 11569/2019 г. на Софийския градски съд, въз основа на които е издаден изп.лист от 19.08.2021 г., за сумата 3054,74 лева – цена на доставена топлинна енергия за апартамент № *, находящ се в С., [жк], [улица], вх.*, ет.*, за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., със законната лихва от 06.06.2017 г. до изплащането. Изложени са съображения, че съдът е приложил Методика – приложение към чл.61, ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, издадена от министъра на енергетиката, която е отменена с решение № 7276 от 03.07.2023 г. по адм.д.№ 746/21 г. на ВАС, потвърдено с решение по адм.д.№ 85/2024 г. на петчленен състав на ВАС. Според молителите е налице основание за отмяна на влязло в сила решение по чл.303, ал.1, т.1, 3 и 7 ГПК и за връщане на делото за ново разглеждане. От „Топлофикация София“ ЕАД не е подаден писмен отговор. Съгласно разясненията в ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/2014 г., ОСГТК на ВКС, отмяната е процесуален способ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, на някое от предвидените основания в чл.303, ал.1 и чл.304 ГПК. Производството по отмяна на влезли в сила решения по Глава 24 ГПК, като средство за извънинстанционен контрол, не може да се засегне решението, което се ползва със сила на пресъдено нещо, ако в молбата за отмяна са били изложени единствено твърдения за фактически обстоятелства, но без подкрепящите ги доказателства или се основава на новосъздадени обстоятелства и писмени доказателства. В случая, молителят твърди ново обстоятелство, но всъщност се позовава на съдебен акт, постановен след приключване на делото с влязлото в сила решение на 08.10.2020 г., чиято отмяна се иска, поради което не може да се приеме, че е налице ново обстоятелство, по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. За да е налице соченото основание по чл.303, ал.1, т.3 ГПК, решението, чиято отмяна се иска, следва да е обусловено от задължителната сила на постановен съдебен акт по преюдициален въпрос или издаден индивидуален административен акт, които впоследствие са били отменени. В случая, обаче, молителят се позовава на отмяна на методика в подзаконов нормативен акт, което е извън приложното поле на основанието по чл.303, ал.1, т.3 ГПК. Не е налице и основанието по чл.303, ал.1, т.7 ГПК поради следното: Молителите са поискали отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл.303, ал.1, т.7 ГПК поради нарушение на Директива 2011/83 ЕС – чл.27 и практиката на СЕС по отношение на правата й на потребител. Основанието по чл.303, ал.1, т.7 ГПК предвижда възможност за отмяна на влязло в сила решение на националния съд по гражданско дело, по отношение на което Европейският съд по правата на човека с окончателно решение е установил нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм. с Протокол № 11 от 1994 г.), или на протоколите към нея. Целта на производството по отмяна, в този случай, е да бъдат отстранени последиците от нарушението, което ЕСПЧ е установил в своето решение. Следователно, за да е осъществен фактическия състав на чл.303, ал.1, т.7 ГПК е необходимо Европейският съд по правата на човека да е установил допуснато нарушение на ЕКЗПЧОС, във връзка с решаването на конкретното дело, чието влязло в сила решение се иска да бъде отменено. Молителката не представя решение на ЕСПЧ, в което да е установено нарушение на Конвенцията, а единствено твърди, че е признато нарушение на европейското право от съдиите на ВАС. Тези съображения не могат да бъдат основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.7 ГПК, тъй като доводите са по съществото на правния спор, които не могат да бъдат преценявани в настоящото производство по отмяна на влезли в сила съдебни актове, освен в хипотезите изрично предвидени в закона, които в случая не са налице. От данните по делото е видно, че решение № № 88967/09.04.2019 г. по гр.д.№ 4320/2018 г. на Софийски районен съд и решение № 260424/08.10.2020 г. по в. гр.д.№ 11569/2019 г. на Софийския градски съд е влязло в сила на 08.10.2020 г., съгласно чл.296, т.1 ГПК. Молителите не се позовават на ново, а нововъзникнало обстоятелство. Постановеното решение не се основава на постановление на съд или друго държавно учреждение, по смисъла на чл.303, ал.1, т.3 ГПК, а на действащата към приключване на устните състезания правна уредба, поради което нейното изменение или отмяна впоследствие не попада в хипотезата на соченото от молителя основание. Отделно от изложеното, липсват твърдения, които да обосновават основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.7 ГПК, доколкото молителите се позовават на решение на Съда на Европейския съд от 05.12.2019 г., а не на решение на ЕСПЧ. Предвид изложените съображения, настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че молбата за отмяна не съдържа надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по чл.303, ал.1 и чл.304 ГПК и следва да се остави без разглеждане. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение