Определение № 5695 от 08.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2264/2025 г.

Производството е по чл. 7, ал. 5 Закона за адвокатурата (ЗА). Образувано е по жалба на Л. А. Б. срещу мълчалив отказ на Висш адвокатски съвет (ВАдС) да се произнесе по негова жалба от 26.03.2025 г. срещу мълчалив отказ на Адвокатския съвет при Адвокатска колегия – Пазарджик (АдС – Пазарджик) по молбата му от 21.02.2025 г. за повторно вписване като адвокат след изтекъл срок на наложено наказание „лишаване от упражняване на професията на адвокат“. Жалбоподателят поддържа, че след изтичане на срока на намаленото на основание чл. 70, ал. 4 НК с влязло в сила на 11.10.2023 г. определение по ч. н. д. № 831/2023 г. на Пазарджишки окръжен съд наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия“, е подал молба за повторно вписване пред АдС - Пазарджик, по която последният не се е произнесъл в едномесечния срок по чл. 6, ал. 2 ЗА. Счита, че е налице мълчалив отказ, срещу който е подал жалба до ВАдС с вх. № 681 от 27.03.2025 г., но и ВАдС не се е произнесъл в едномесечния срок по чл. 7, ал. 4 ЗА, а и след това – до настоящия момент. Поради това твърди, че е осъществена хипотезата на чл. 7, ал. 4, изр. 2 ЗА, т.е. мълчалив отказ и на ВАдС, който обжалва пред ВКС по настоящото дело. Поддържа, че ВАдС като контролен орган, натоварен със задължението за контрол за законосъобразност на решенията на адвокатските колективи, не е взел конкретно решение, с което да замести липсващото произнасяне, нито е отложил вземането на такова. Моли жалбата по настоящото дело от 13.05.2025 г. да бъде приета за допустима и да бъде разгледана по същество, като ВКС отмени обжалвания мълчалив отказ и вместо него се произнесе по молбата му за възстановяване на вписването му в АК-Пазарджик, без изискване за заплащане на встъпителна вноска. Ответникът по жалбата – ВАдС не подава отговор и не взема становище в проведеното о.с.з. от 18.09.2025 г.. Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение, в изпълнение на правомощията си по чл. 7, ал. 7 ЗА намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 7, ал. 5 ЗА, от легитимирана страна, но няма за предмет подлежащ на обжалване пред ВКС акт по смисъла на чл. 7, ал. 5 ЗА, поради което тя е недопустима. С влязло в сила на 11.10.2023 г. определение от 13.09.2023 г. по ч. н. д. № 831/2023 г. на Пазарджишки окръжен съд жалбоподателят Б. е освободен условно, с изпитателен срок, предсрочно от изтърпяване на остатъка на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година, 3 месеца и 26 дни, като наложеното му наказание „лишаване от свобода“ с присъда от 05.03.2019 г. по НОХД № 539/2016 г. на Пазарджишки окръжен съд е в размер на 4 години. Със същото горепосочено определение, влязло в сила на 11.10.2023 г., е намалено на основание чл. 70, ал. 4 НК наказанието „лишаване от право да упражнява адвокатска професия“ за срок от 5 години, наложено с горепосочената присъда, със срока, съответстващ на неизтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“, а именно 1 година, 3 месеца и 26 дни. От удостоверение с рег. № 170 от 17.01.2025 г. на МП, ГДИН – София, ОСИН – Пловдив, РСИН – Пазарджик, издадено на основание чл. 231, ал. 3 ЗИНЗС, се установява, че Л. А. Б., за периода: 21.09.2023 г. – 17.01.2025 г. е бил условно предсрочно освободен от Пазарджишкия затвор, с наложена пробационна мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител“. С молба, входирана пред АдС – Пазарджик с № 88 от 24.02.2025 г. (според признанието на Б. в негова жалба с вх. № 681 от 27.03.2025 г. до ВАдС), жалбоподателят е поискал повторно вписване в адвокатските регистри, поради това, че срокът на наложеното му наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия“, намалено на основание чл. 70, ал. 4 НК, е изтекъл към 24.02.2025 г.. В рамките на едномесечния срок по чл. 6, ал. 2 ЗА, изтекъл на 25.03.2025 г., АдС - Пазарджик не е произнесъл негативно или позитивно изрично решение по молбата от 24.02.2025 г.. Според удостовереното в протокол № 22 от 12.05.2025 г. за проведено присъствено заседание на АдС - Пазарджик, с протоколно решение № 20 от 25.03.2025 г. на АдС - Пазарджик на Б. са дадени указания за представяне на документи за завършване на процедурата по повторното му вписване като адвокат (свидетелство за съдимост с оглед изпълнение на условията по чл. 5 ЗА; удостоверение от ОП - Пазарджик за липса на образувани досъдебни производства; удостоверение за трудов стаж; декларация по чл. 5; декларация за кантора на територията на обл. Пазарджик; заявление по образец и заверено копие на присъдата за установяване на началната дата за лишаване от права и техния размер). В горепосочения протокол е удостоверено обстоятелството, че АдС -Пазарджик е направил многократни опити да се свърже с Б., но на посочения телефон за връзка не отговаря, при опит да му бъде връчен препис от протоколно решение на посочените от него адреси за кореспонденция не е могъл да бъде открит от различни куриерски фирми и от българските пощи. Протокол № 22 от 12.05.2025 г. на АдС -Пазарджик обективира единодушно взето решение на АдС - Пазарджик, че вписване на лицето Л. А. Б. като адвокат при АК – Пазарджик ще бъде извършено след представяне на необходимите за това документи и преценяване на необходимите качества на лицето да бъде вписано като адвокат. В това решение е посочено, че на този етап няма произнасяне по съществото на молбата за възстановяване на адвокатските права, доколкото същата е в процедура по отстраняване на нередовности и по събиране на доказателства касателно обстоятелства по чл. 5 ЗА, поради което не е налице хипотеза на мълчалив отказ на АдС - Пазарджик да се произнесе по нея. На 27.03.2025 г., Б. е подал до ВАдС жалба с вх. № 681 срещу осъществен според него мълчалив отказ по чл. 6, ал. 2 ЗА на АдС -Пазарджик по молбата му от 24.02.2025 г. за повторно вписване в адвокатската колегия. След постъпване на тази жалба, с писмо с изх. № 360 от 02.05.2025 г., ВАдС е изискал цялата преписка с решението по нея. Тя е постъпила при ВАдС с писмо с вх. № 990 от 21.05.2025 г., към което е приложен и протокол № 22 от 12.05.2025 г. от присъствено заседание на АдС - Пазарджик. Към 13.05.2025 г. (датата, на която е депозирана настоящата жалба пред ВКС) и към настоящия момент няма изрично произнасяне на ВАдС по мълчалив отказ на АдС – Пазарджик по молбата на Б. от 24.02.2025 г.. При тази хронология на гореосъществените факти, настоящият съдебен състав приема, че не е налице мълчалив отказ на АдС – Пазарджик по молбата на Л. А. Б. от 24.02.2025 г. за възстановяване на адвокатските му права след изтичане на срока на наложеното му наказание. Макар в рамките на срока по чл. 6, ал. 2 ЗА, АдС – Пазарджик да не е постановил изричен акт по тази молба от 24.02.2025 г., на 25.03.2025 г. (в първия ден след срока) e произнесъл протоколно решение № 20 от 25.03.2025 г., с което е приел да я разгледа по същество, но като е намерил, че не е придружена с доказателства досежно регламентираните в чл. 5 ЗА несъвместимости, е дал указания на молителя да представи конкретни документи, които са необходими за завършване на процедурата по повторното му вписване като адвокат. В тази хипотеза, отсъствието на изрично произнасяне на АдС – Пазарджик през течението на срока по чл. 6, ал. 2 ЗА, не може да бъде приравнено на мълчалив отказ, тъй като единствено изтичането на едномесечния срок не преклудира правомощията на органа да разгледа молбата на адвоката за възстановяване на адвокатските му права по същество. Още повече, когато в първия ден сред срока е задвижена процедура по отстраняване на нейни нередовности и по събиране на законово изискуеми доказателства, необходими за завършване на производството пред адвокатския съвет с решение по основателността на молбата. В този смисъл е решение № 48 от 29.01.2024 г. по гр.д. № 1975/2023 г. на ВКС, Трето г.о.. В случай като настоящия, в който органът на адвокатурата е приел да разгледа молбата на адвоката за възстановяване на неговите права и е започнал производство по отстраняване на нейни нередовности и по събиране на доказателства за произнасянето си по нейната основателност, е налице изрично упражняване на правомощия от органа с цел постановяване на позитивен резултат по молбата на адвоката. Затова липсата на произнасяне в рамките на срока по чл. 6, ал. 2 ЗА не съставлява мълчалив отказ по смисъла на същата правна норма. Такъв би бил налице само, когато органът продължава да бездейства или е постановил след срока изричен негативен за молителя резултат. Последният извод би могъл да бъде изведен от ТР № 6 от 30.06.2015 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСС на Първа и Втора колегии на ВАС по въпроси, свързани с тълкуване на норми на АПК, на което се позовава жалбоподателят Б., дори да беше приложимо по настоящия случай. То обаче е неотносимо към настоящото производство, в което при липса на изрична регламентация в ЗА относно производството пред ВАдС и пред ВКС по чл. 6 и чл. 7 ЗА, приложими са общите правила на ГПК (решение № 287 от 08.01.2020 г. по гр. д. № 3456/2019 г. на ВКС, Четвърто г. о.). По нередовна молба за възстановяване на адвокатски права не може да има мълчалив отказ по смисъла на чл. 6, ал. 2 ЗА. Доколкото по правни последици той се приравнява на изричен отказ, за да започне да тече срокът по чл. 6, ал. 2 ЗА, следва да са били добросъвестно осъществени от молителя и налице всички предпоставки за постановяване от органа на адвокатурата на акт по същество. Молбата на жалбоподателя от 24.02.2025 г. до АдС – Пазарджик, при самото й подаване, е нередовна и такава продължава да бъде до настоящия момент. Затова непроизнасянето по нея с изричен акт не съставлява мълчалив отказ. Жалбата на Б. от 27.03.2025 г. до ВАдС срещу несъществуващ мълчалив отказ на АдС - Пазарджик е лишена от предмет. Тя следва да се възприеме като искане до ВАдС да задължи АдС – Пазарджик да предприеме действия по движението и произнасянето по същество по молбата от 24.02.2025 г. за възстановяване на адвокатските права, доколкото към депозирането й може да се приеме, че адвокат Б. не е бил уведомен за указанията по отстраняване на нередовностите на тази молба, дадени с протоколно решение № 20 от 25.03.2025 г. на АдС – Пазарджик. ВАдС е изпълнил правомощията си по това искане, като е изискал цялата преписка от АдС – Пазарджик и я е получил, ведно с протокол № 22 от 12.05.2025 г. от присъствено заседание на АдС – Пазарджик, удостоверяващ започналата на 25.03.2025 г. процедура по отстраняване нередовностите на молбата от 24.02.2025 г. и по събиране на изискуемите от чл. 5 ЗА доказателства. Следователно не е налице и мълчалив отказ на ВАдС да се произнесе по жалбата на Б. с вх. № 681 от 27.03.2025 г., при което положение лишена от предмет и недопустима на това основание се явява и настоящата жалба пред ВКС. Като такава тя следва да бъде оставена без разглеждане, а даденият ход по същество на делото следва да бъде отменен. В конкретния случай, в инициираната от АдС – Пазарджик процедура по отстраняване на нередовностите на молбата от 24.02.2025 г. на Б., последният не е съдействал за изпълнение на дадените указания, а вместо това е депозирал жалби срещу съществуващи според него поредица от мълчаливи откази. В този смисъл липсата на произнасяне по същество по молбата му от 24. 02.2025 г. е породена от собственото му поведение и би била отстранена при изпълнение на дадените от АдС – Пазарджик указания с протоколно решение № 20 от 25.03.2025 г.. След това органът на адвокатурата ще следва да спази срока за произнасяне по чл. 6, ал. 2 ЗА и неговият изричен акт или мълчалив отказ ще подлежат на обжалване по реда на чл. 7, ал. 2 ЗА. При това свое произнасяне АдС – Пазарджик следва да съобрази практиката на ВКС, обективирана в решение № 39 от 26.02.2021 г. по гр. д. № 3860/2020 г. на ВКС, Четвърто г. о., според която при искане за възстановяване на адвокатски права поради изтекъл срок на наказание „лишаване от право да се упражнява адвокатска дейност“, адвокатският съвет може да преценява само изтекъл ли е срокът на наказанието и наличието на несъвместимост за упражняване на адвокатската професия. Нравствените и професионални качества на изтърпелия наказанието не могат да бъдат преценявани. АдС – Пазарджик следва да съобрази и действащите актове на ВАдС относно дължимостта или недължимостта на вноска за повторното вписване в адвокатските регистри. На основание изложеното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение