Определение № 290 от 12.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4400/2019 г.

Постъпила е молба с вх.№ 5451 от 7.07.2020г. от Й. С. С. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат С., с искане за изменение на постановения акт в частта за разноските, като се присъдят установените като реално направени такива в касационното производство в размер на 2 500лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 318953 от 17.06.2019г. за „представителство пред ВКС във връзка с решение по в.гр.д.№ 147/2019г.на ВАС. След изпълнение на процедурата по чл.248 ал.2 ГПК, в предоставения срок, е постъпило становище вх.№ 7413 от 30.09.2020г. от Прокуратурата на РБългария, в което е направено възражение за прекомерност на претендираната сума. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед направеното искане и материалите по делото намира следното: Касационното производство е приключило с постановен по реда на чл.290 ГПК съдебен акт, с който при материален интерес от 38 000лв. /касационната жалба по която е допусната касация е срещу отхвърлителната част от въззивния акт за разликата над присъдените 12 000лв. до претендираните 50 000лв./, претенцията е уважена до 10 000лв. В касационната жалба, страна е направила искане за присъждане на направените по делото разноски, по което не е налице произнасяне. Липсата на произнасяне по направено искане е основание за допълване на постановения съдебен акт. Съгласно чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца заплатените от него разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска. В случая е установено с представен договор за правна защита и съдействие № 318953 от 17.06.2019г., че за „представителство пред ВКС“ Й. С. С. е заплатила реално, в брой, адвокатско възнаграждение в размер на 2 500лв. С оглед направеното възражение по чл.78, ал.5 ГПК, съдът следва да извърши преценка дали така заплатеното от нея възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. При съобразяване на изискванията на т.3 от ТР по т.д.№ 6/2013г. на ОСГТК на ВКС, с оглед особеностите на конкретния случай – изготвена самостоятелна касационна жалба, по която е допуснато касационно обжалване, изготвяне на отговор по подадената от Прокуратурата касационна жалба,както и отговор на допълнителните съображения към тази касационна жалба и допълнително изложение, съобразявайки видът, характерът и обемът на осъществената дейност по делото, което е със значителен обем /от повече от един тома/, извършената преценка при осъществяване на представителството настоящият съдебен състав, счита че посочените законови предпоставки не са налице и не следва размерът на платеният адвокатски хонорар да бъде намален до предвиденият в чл.9, ал.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер. При определяне на размера, до които искането се явява основателно, следва да се съобрази горецитираната норма на чл.78, ал.1 ГПК, изискваща присъждането на разноските за адвокатско възнаграждение да е съразмерно с уважената част от иска. Изчислено върху интереса от 38 000лв., съобразно уважената част от 10 000лв., от сумата 2 500лв. следва да се присъдят 658лв. В останалата част искането е неоснователно. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд