Определение № 794 от 13.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1605/2023 г.

Производството по делото е образувано по искова молба на Р. Т. П. за отмяна на арбитражно решение № 29/29.08.2023г. по абр.дело № 346/2022 г. на АС София при Сдружение „Правна помощ и медиация“ в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на „Етажна собственост на комплекс от затворен тип „А.“, с адрес: [населено място], р-н „В.“, [улица], представлявана от „Р.“ЕООД, сумата от 3032,17лв. – дължими и неплатени годишни вноски за основен ремонт, дължими за 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2020 г., съобразно чл.6 и чл.7 от „Клаузи на договор за управление на общите части в жилищен комплекс от затворен тип „А.“ от 04.08.2016 г., ведно със законната лихва върху посочената главница от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Към исковата молба е подадена молба с искане за спиране на изпълнението на арбитражното решение. След указания са представени доказателства за внесено по сметка на ВКС обезпечение в размер на 3032,17 лв., която сума е постъпила по набирателната сметка на ВКС съобразно удостоверение от 13.10.2023 г. от счетоводител при ВКС. Исковата молба по чл.47 ЗМТА предвид датата на решението на АС е подадена в срока по чл.48, ал.1 ЗМТА, поради което се дължи произнасяне по искането за спиране изпълнението на арбитражното решение. С оглед на писмените доказателства е изпълнено изискването по чл.48, ал.2 ЗМТА за представяне на обезпечение в размер на интереса от отмяна на арбитражното решение. Налага се извод за основателност на молбата за спиране изпълнението на арбитражното решение. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд