Решение № 8446 от 31.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4060/2025 г.

Производството е касационно, по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Еко Енерджи мениджмънт“ ООД, против Решение № 3116/30.01.2025 г. по адм. д. № 7015/23 г., постановено от Административния съд- София-град /АССГ/. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения и необоснованост – чл.209, т.3 АПК. Касаторът иска отмяна на решението, отмяна на оспорения акт в оспорената му част, приет от Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ и връщане на преписката на Комисията със задължителни указания. Конкретните оплаквания в жалбата ще бъдат обсъдени по –долу в мотивите на настоящото решение. Ответникът – Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез своя процесуален представител оспорва жалбата по съображения, изложени в проведеното по делото заседание и в писмени бележки. Иска отхвърляне на жалбата, присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Ответникът - Фонд "Сигурност на електроенергийната система" не изразява становище по касационната жалба. Върховната касационна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд преценява касационната жалба като допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. По основателността й приема следното: Производството пред административния съд е образувано по жалба на дружеството срещу Решение № Ц-13 от 30.06.2023 г. на КЕВР, в частта му по т. IX.2, с което се определят, считано от 01.07.2023 г. актуализация на преференциална цена, без ДДС, на електрическа енергия, произведена от електрически централи, работещи с биомаса, получена от дървесни остатъци, прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци /комбинирано производство/ с инсталирана мощност до 5MW в размер на 306,31 лв/MWh и премия за тази цена в размер на 46,19 лв./MWh, без ДДС. Административният съд е преценил допустимост на жалбата. Позовал се е на практика на Върховния административен съд, за да приеме, че обжалваното решение на КЕВР е индивидуален административен акт. Приел е, че жалбоподателят има правен интерес от оспорването, предвид представеното разрешение за ползване на електрическа централа, договор за изкупуване на ел. енергия, договор за достъп до електроразпределителната мрежа на производител на ел. енергия от ВИ при общи условия, както и на договор за присъединяване на електрическа централа към електроразпределителната мрежа. От фактическа страна, съдът е установил следното: Към датата на сключване на договора за изкупуване на ел. енергия е било в сила решение на КЕВР № Ц-19 от 28.06.2013 г., съгласно което приложима цена е била 277,39 лева /МВтч. Председателят на КЕВР е сформирала работна група за проучване и предлагане на актуализирана цена. Изискана е информация от НСИ, Министерство на земеделието относно годишните индекси за изменение на цените на дървесината, царевица за силаж и оборски тор, информация от Агенцията за устойчиво енергийно развитие относно данни за средногодишната продължителност на работа на ФЕЦ. Проведено е закрито заседание на състав Енергетика на 26.05.23 г., на което е обсъден и приет доклада на комисията. На 31.05.23 г. е проведено обществено обсъждане на проекта на решение на КЕВР относно определяне на преференциални цени на ел. енергия от ВИ, съобщението за което е публикувано на интернет страницата на КЕВР. Решението на КЕВР е прието на 30.06.23 г. след подробно обсъждане на постъпилите становища на заинтересованите лица, едно от които е било и жалбоподателя. Въз основа на писмо на Фонд Сигурност на електроенергийната система, съдът е установил, че сключеният межди Фонда и жалбоподателя договор от 31.07.2019 г. за компенсиране с премия, е действащ към 17.10.2023 година. Съдът е посочил в решението си приетите заключения на допуснатите съдебно-икономически експертизи /първоначално и повторно/, оспорени от жалбоподателя, както и че допуснатата тройна експертиза е заличена, поради невнасяне на определения депозит за нея, от жалбоподателя. От правна страна, административният съд е приел следното: Решението на КЕВР в оспорената част е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, съдържа мотиви и е спазено изискването за форма. Съдът е определил спорният въпрос като този, дали КЕВР законосъобразно е актуализирала преференциалната цена и е определила премия. След като е посочил приложимите разпоредби от ЗЕВИ – чл. 32, ал.4 и чл. 32, ал.5 за актуализация на преференциалната цена на ел. енергия от биомаса, съдът въз основа и на заключенията на вещите лица е приел, че Комисията е приложила законосъобразно формулата за изчисленията, като и че последните са законосъобразни. Съдът е преценил като правилно изчисленият от КЕВР коефициент като сбор на произведенията на процесното изменение на всеки от отделните ценообразуващи елементи/суровини, горива, труд/ и неговия относителен дял в общите разходи. Съдът е отхвърлил възражението на жалбоподателя за изчисляване на коефициента единствено посредством умножения, позовавайки се на разсъжденията на вещите лица и на чл. 10 от Наредба №1 от 14.03.2017 за регулиране на цените на електрическата енергия. Съдът е преценил като неоснователни възраженията на жалбоподателя относно използваната от КЕВР формула. Въз основа на заключенията на вещите лица, съдът е преценил като неоснователно възражението на жалбоподателя за неправилност на изчисленията в решението на КЕВР, за невярност на сметките й. Съдът изцяло е кредитирал заключението на в.л. Кичева, като с оглед чл. 32, ал. 4 ЗЕВИ е приел, че по начина, по който е процедирало вещото лице следва да бъде приложен въпросният коефициент, а не спрямо цялата преференциална цена. За този свой извод, съдът се е позовал и на съдебна практика на Върховния административен съд. Съдът подробно е обосновал извода си, защо приема, че изчисленията, касаещи централите по решение № Ц-11 от 14.06.2017 г. и процента 16,32% се явяват неотносими. Посочил е, че относима за жалбоподателя е т.28 от Решение № Ц-19/2013 г. с оглед датата на която е въведена в експлоатация централата му, както правилно е преценил и КЕВР, като изчисленият за жалбоподателят коефициент е 16,81%. Прието е от съда, че формулата, по която КЕВР е изчислила цената е правилната. Позовал се е на съдебна практика по този въпрос. Посочил е, че обстоятелството, че формулата не е изрично записана математически в ЗЕВИ или в Наредба №1/14.03.2017 г., не е предпоставка за отмяна на решението на КЕВР, тъй като същата е в съответствие с чл.32, ал.4-8 ЗЕВИ. Съдът е посочил, че ценообразуващите елементи, приети с Решение Ц-19/2013 г. на КЕВР не подлежат на промяна, те са влезли в сила, а КЕВР може да измени единствено стойностите на ценообразуващите елементи по чл. 32, ал.2 т.6-8 ЗЕВИ според представената актуална информация от НСИ и министъра на земеделието. Въз основа на заключението на вещото лице, съдът е приел, че използваните изходни данни по чл.32, ал.2, т.6-8 са верни. Въз основа на заключенията на СИЕ, съдът е приел, че законосъобразно са изчислени разходите за суровини съгласно чл. 32, ал. 6 ЗЕВИ на база определените от министъра на земеделието годишни индекси за изменение на цените на тези суровини. Посочил е, че за КЕВР не е налице задължение да взема предвид индивидуалните разходи на жалбоподателя при определяне на преференциалната цена, както и че, ако дружеството купува неизгодна по цена и калоричност суровина, това не може да бъде в тежест за потребителите, които са реалните платци на преференциалната цена на тази енергия. Съдът е посочил също така, че цената по чл. 32, ал. 1 ЗЕВИ се определя за цялата група производители, а не за отделните централи, поради което е отхвърлил възражението на жалбоподателя, че конкретно, по отношение на електроцентралата му били необходими повече суровини за производство на 1 МВ електрическа енергия. В допълнение, съдът е посочил, че индивидуалните нужди на жалбоподателя не могат да са основание за незаконосъобразност на решението на КЕВР. Съдът е преценил като неоснователни възраженията на жалбоподателя и относно начина на определяне на премията. След като е анализирал разпоредбите, регламентиращи тези премии, целта им и начина на изчисляването им според нормативната уредба, съдът е посочил, че в решението на КЕВР има подробен анализ на прогнозната пазарна цена за периода 01.07.23 г. – 30.06.24 г. След като подробно е посочил в решението си начина на определяне на прогнозната пазарна цена, съдът е приел, че действително по отношение на групата производители, в която попада и жалбоподателят, е извършена симулация само с „Монди Стамболийски“ ЕАД, но това е подборно аргументирано от КЕВР, които аргументи съдът е споделил. Съдът е преценил за необходимо да посочи, че вследствие на всички симулации, касаещи отделните групи производители, прогнозната пазарна цена от 256,37 лв./МВтч за периода от 01.07.23 г. – 30.06.24 г. при прилагане на груповия коефициент, не се е изменила съществено, като за групата на жалбоподателя е определена една от най-високите цени. Съдът е формирал краен извод, че премията е определена законосъобразно и при стриктно спазване на разпоредбите от наредбата. Решението е правилно. Съдът е обсъдил и анализирал подробно всички събрани данни по делото. Тълкувал е правилно приложимия материален закон, в резултат на което е формирал обосновани изводи и е приложил правилно закона. Неоснователни са възраженията на касатора за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение. КЕВР определя преференциални цени за изкупуване на ел. енергия, на осн. чл. 32, ал. 1 ЗЕВИ, което прави ежегодно в срок до 30 юни или когато в резултат на извършен анализ на ценообразуващите елементи констатира съществено изменение на някой от тях. Реда за определянето й е регламентиран в наредба. При определяне на преференциалната цена се съобразяват редица обстоятелства, посочени в нормативната уредба, като вида на ВИ, видовете технологии, инсталираната мощност на обекта, мястото и начина на монтиране на съоръженията, различните разходи по отделни пера и др. В конкретния случай, КЕВР е определила преференциалната цена в първата хипотеза на чл. 32, ал. 1 ЗЕВИ - ежегодно до 30 юни актуализира преференциалната цена на ел. енергия, произведена от биомаса, с коефициент, отразяващ изменението на стойността на ценообразуващите елементи по ал.2, т.6, 7, 8 – разходите за суровини за производство на енергия, разходите за горива за транспорта, разходите за труд и работна заплата. Обосновано, въз основа на заключението на вещото лице, съдът е преценил, че КЕВР е определила правилно коефициента, съобразно изискванията на чл. 32, ал. 5 ЗЕВИ. Процентите на изменение на разходите по чл. 32, ал. 2, т. 6, 7, 8 са съобразени с данните от министъра на земеделието, НСИ и средната пазарна цена на ценообразуващия елемент за предходната отчетна година по отношение на разходите за горива за транспорта. Не се споделя възражението на касатора за неправилно приложение на коефициента, тъй като не намира опора в закона. Съгласно чл. 32, ал. 4 ЗЕВИ коефициентът отразява изменението на стойността на ценообразуващите елементи по ал. 2, т.6, 7 и 8, но не и на останалите елементи по ал.2 от същия член. Касационната инстанция споделя напълно съображенията на първоинстанционния съд относно възражението на жалбоподателя за неправилно изчисление на коефициента от КЕВР, което прави ненужно повтарянето им. Правилно съдът е формирал извода си за неоснователност на възражението на жалбоподателя за неправилност в изчисленията на КЕВР и за вярност на математическото определяне, въз основа на експертните знания на вещото лице Кичева, дала заключение по делото. Неотносимо към конкретния спор е възражението на касатора, че в математическия модел, използван при процесното решение е заложил параметър – годишната часова работа на централата с различна величина от величината на същия параметър в Решение Ц-19/13 г. Както правилно е посочил първоинстанционния съд, актуализацията на преференциалната цена на електрическата енергия, произведена от биомаса, извършвана по реда на чл. 32, ал. 4 ЗЕВИ се прави чрез изменение не на всички стойности на ценообразуващите елементи, а само на тези по чл. 32, ал. 2, т. 6-7 ЗЕВИ. От друга страна, от данните по делото не следва, че средната годишна работа от 7000 часа на съответните централи, е заложен като параметър за първи път с процесното решение. Това възражение на жалбоподателя би било относимо в хипотезата на чл. 32, ал.1, т. 2 ЗЕВИ. Касаторът не сочи конкретни възражения срещу обжалваното решение, в частта му, в която съдът е преценил, че и премията е законосъобразно определена. Касационната инстанция преценява, че съдът е формирал обосновани и верни изводи, които са подробно обосновани. Приложил е правилно материалния закон и по отношение на тази част от спора. По гореизложените съображения, касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно и следва да го остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд