Определение № 10872 от 04.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10316/2025 г.

Производството е по р еда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Е. К. К. от гр. Долна Оряховица, обл. Велико Търново, против Определение № 2739/20.08.2025 г., постановено по адм. дело № 662/2025 г., по описа на Административен съд Велико Търново, с което е върната исковата му молба, с която се иска Министерството на труда и социалната политика да му заплати обезщетение за твърдени имуществени вреди в размер на 6285,60 лева и неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, настъпили във връзка с издадена Заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВТ-ГО/397/ФП от 16.05.2025 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Горна Оряховица и е прекратено производството по делото. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по ч. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и връщане на делото на същия съд за продължаване на процесуалните действия. В законоустановения срок възражение по частната жалба е постъпило от Агенция за социално подпомагане, която чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на частната жалба. След като прецени доказателствата по делото във вразка с доводите и съоображенията в частната жалба, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение Административен съд Велико Търново е върнал исковата му молба, с която се иска Министерството на труда и социалната политика да му заплати обезщетение за твърдени имуществени вреди в размер на 6285,60 лева и неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, настъпили във връзка с издадена Заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВТ-ГО/397/ФП от 16.05.2025 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Горна Оряховица и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че претенцията за обезщетение е насочена срещу ненадлежен по смисъла на чл. 205, ал. 1 АПК ответник, като на основание чл. 205, ал. 2 АПК е указал на ищцовата страна в 7 - дневен срок от получаване на съобщението да заяви изрично коя е ответната страна по предявения иск – Агенцията за социално подпомагане или Министерството на труда и социалната политика. В указания срок ищецът не е изпълнил дадените от съда указания. При тези доказателства съдът е приел, че искът е предявен срещу ненадлежен ответник и са налице предпоставките на чл. 205, ал. 2 изр. 2- ро АПК, поради което е постановил обжалваното определение. Определението е правилно. Разпоредбата на чл.205 ал.1 от АПК предвижда, че искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Според ал.2 на същия текст от закона, когато посоченият в исковата молба ответник не отговаря на изискванията на ал.1, съдът указва на ищеца срещу кого следва да насочи иска, като му предоставя възможност в 7-дневен срок от съобщаването да отстрани нередовността и да заяви дали поддържа иска срещу първоначално сочения ответник. При неизпълнение указанията на съда в срока, исковата молба се връща на ищеца и производството по делото се прекратява. В случая ищецът в предоставения му от съда законов срок не е отстранил допуснатите в исковата молба нередовности да насочи иска си срещу надлежния ответник, с оглед на което съдът правилно е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото. Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че съдът погрешно е възприел кой е соченият като ответник административен орган. Видно от съдържанието на исковата молба /именувана като „жалба“/ с вх.04-94Е-00-1039 от 29.07.2025 г., на третата страница от същата /стр. 6 от делото пред АС ВТ/ ищецът ясно сочи, че търси обезщетение от Министерството на труда и социалната политика „заради упражнявания от директорите на Д „СП“ ГО и РД „СП“ ВТ психострес…“. С Разпореждане № 2594 от 01.08.2025 г. решаващият състав на АС Велико Търново е указал на ищеца, че следва да опише точния характер на неимуществените вреди, както и периодът, през който са търпени. Съдът е посочил също, че исковата претенция е насочена срещу ненадлежен ответник по смисъла на чл. 205, ал.1 от АПК, с оглед на което оставил без движение исковата молба и указал, че при неотстраняване на нередовностите, ИМ ще бъде върната, а производството ще бъде прекратено. В отговор ищецът е депозирал молба с вх.№ 3788 от 14.08.2025 г., като е посочил, че конкретна представа за неимуществените вреди „съдът може да придобие от приложените…документи“, като изброил 8 писмени документа. Настоящата инстанция намира, че подобно „конкретизиране“ на неимуществените вреди е недопустимо и не изпълнява дадените от съда указания. С подобен подход ищецът кара съдът да прави свободна интерпретация на вътрешните преживявания на частния жалбоподател, което е недопустимо. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са конкретни и се преживяват от конкретно лице. Няма как решаващият съд да знае как да дефинира вместо лицето тези вреди и отражения във вътрешния му свят. Освен това настоящата инстанция намира, че действително ищецът не е посочил категорично надлежния ответник. В допълнителната молба само се посочва, че се предоставя „препис от АД 662/2025 Г. на АСВТ за ответника Агенция за Социално подпомагане“ и за наблюдаващия прокурор, което е изрично конкретно посочване на ответника. С оглед на изложеното, настоящата инстанция намира, че при постановяване на обжалваното определение не са допуснати нарушения налагащи неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,