Решение № 1003 от 25.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1298/2016 г.

Решение № 1003 от 25.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1298/2016 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Б. П. Д. срещу решение № 2133/20.10.2015 г. на Административен съд В. по адм. д. № 2146 по описа за 2015 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт № 031300686/04.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП В. Доводите на касатора са неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди, че в съдебния акт не са обсъдени възраженията срещу ревизионния акт, не са изложени мотиви за законосъобразността на РА и за отказа да се признае получаването на заемни средства. Иска отмяна на обжалваната част от решението и съответната част от РА. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. отрича основателността на касационна жалба. Претендира деловодни разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред АС В. ревизионен акт, при ревизия проведена по правилата на чл. 122 - 124 от ДОПК и обоснована с предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. т. 2 и 7 от ДОПК, в тежест на Б. Д. са установени данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2006 и 2007 г. в общ размер 288 794.59 лева със закъснителна лихва в общ размер 198 209.32 лева. Според приходната администрация в отчетни периоди 2005 г., 2006 и 2007 г. данъчният субект е укрил доходи и имущественото му състояние не съответства на декларираните получени доходи. За всички ревизирани периоди по критериите на чл. 122, ал. 2 ДОПК е определена данъчна основа за доходи с недоказан произход. Като такива са квалифицирани отрицателните разлики при съпоставката на получените и разходваните парични средства в брой. Към приходите са отнесени получените заеми и върнатите суми по предоставени заеми, изтеглени суми от банкови сметки, получени суми от продажба на дружествени дялове и на недвижим имот, а към разходите - средствата за финансиране на търговски дружества, внесени суми по банкови сметки, разходи за задгранични пътувания, разходи за издръжка и живот по данни от НСИ, разходи за охрана, трезор, плащания към "А. В." АД, такси за обучение на дете; покупка на недвижим имот и МПС; предоставени заеми и върнати суми по получени заеми. Началното салдо към 01.01.2005 г. в размер 72 778.99 лева е възприето от крайното салдо за 2004 г. по ревизионен акт № 0300494/14.03.2006 г. с обхват 01.01.2000 г. - 31.12.2004 г. Паричният недостиг по данъчни периоди е съответно 146 485 лева, 417 298.97 лева и 455 371.91 лева. За 2006 г. в общата годишна данъчна основа е включена и определена по правилата на материалния закон данъчна основа на доход от продажба на недвижимо имущество в размер 191 904.10 лева /ДО е коригирана от решаващия орган при оспорването по административен ред/. В първоинстанционното решение е съобразен годишният характер на подоходния данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 ЗДДФЛ, поради което е изправен подходът на органите по приходите за определяне на годишният недостиг на парични средства като сбор от моментни несъответствия. Изчислено е отрицателно салдо в края на всеки от спорните отчетните периоди, както следва 40 846.58 лева, 522 938.28 лева и 449 535.35 лева. При съобразяване на новоустановената ДО на доходите с недоказан произход е определен нов по-малък размер на данъка за 2005 и 2007 г., съответно 9 167.18 лева и 107 204.48 лева и е разпоредена отмяна на РА за разликата над тези суми. За 2006 г. пресметнатият от съда недостиг е по-голям от този по РА, поради което е зачетена забраната по чл. 160, ал. 5 ДОПК. Отхвърлено е оспорването срещу РА в частта за новоопределените размери на данъка и лихвите за 2005 и 2007 г., както и изцяло за 2006 г. За да отхвърли оспорването, първостепенният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган при съобразяване на административнопроизводствените правила. Според него са доказани основанията на чл. 122, ал. 1, т. т. 2 и 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК. Зачел е презумптивната доказателствена сила на констатациите в РА. Отчел е пасивното процесуално поведение на жалбоподателя - липсата на участие в съдебните заседания, непредставянето на доказателства и отсъствието на доказателствени искания. Значителна част от мотивите на съдебния акт съдържа обсъждане на включените в баланса на приходите и разходите елементи, включително непризнатите в ревизионното производство получени заеми в общ размер 680 000 лева по 5 договора за заем от 2006 и 2007 г. със заемодател В. Г. А. Прието е, че договорите за заем притежават единствено формалната доказателствена сила на подписаните частни документи, а убеждаващото им въздействие е разколебано от резултатите от ревизията на заемодателя, изключващи произхода на средствата у него. Съпоставени са договорите за предоставяне на заеми на Е. Н. и на М. Р. с информацията в справка от МВР за отсъствието на Д. от страната на датите на договорите /09.04.2007 г. и 03.09.2007 г./, за да се дискредитират договорите. Решението е правилно. Първоинстанционният съдебен акт притежава съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК. Освен становищата на страните в началото на мотивите, съдът е обсъдил и доводите им на съответното систематично място. Ако касаторът не е разпознал във фактическите и правните изводи на съда отговор на фактическите и правните си доводи, то причините не са у процесуалната дейност на съда. Съответна на процесуалния закон - чл. 236, ал. 2 и чл. 12 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и на логическите и опитните правила е преценката на доказателствените средства, извършена от първостепенния съд. Отчетена е спецификата на доказването при оспорване на РА, издаден в производство по чл. 122 - 124 от ДОПК, изразяваща се в презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК за достоверност на констатациите в административния акт. Особеност при обосноваването на основанията по чл. 122, ал. 1, т. т. 2 и 7 от ДОПК е значението на факта на укрития доход за наличието на презюмиран доход по чл. 123, ал. 1 от ДОПК. Съществуването на такъв източник на доходи е допустимо при действието на чл. 10, т. 18 и чл. 26, т. 7 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. При действието на чл. 124, ал. 2 от ДОПК доказването на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от кодекса е в тежест на администрацията. В конкретното ревизионно производство органите по приходите обосновават основанията по чл. 122, ал. 1, т. т. 2 и 7 от ДОПК, т. е. наличие на данни за укрити доходи и несъответствие на имущественото състояние на РЛ с декларираните и/или получени доходи за ревизирания период. От касационната жалба може да се изведе несъгласие на касатора с изводите на съда за съществуването и размера на отрицателно парично салдо за процесните данъчни периоди, което да сочи на укриване на доходи и имуществени несъответствия, осъществяващи на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. т. 2 и 7 от ДОПК. Ползващите задълженото лице доказателствени източници са договорите за заем от 2006 и 2007 г. със заемодател В. А. Включването в приходната част на паричния поток на заемните средства, от които 50 000 лева за 2006 г. и 630 000 лева за 2007 г. би редуцирало размера на доходите с недоказан произход за 2006 г. и изключило наличието на такива за 2007 г. Доказателствената стойност на договорите за заем и разписките към тях е разколебана от установяванията при ревизията на заемодателя. На метода на дедукцията е основано заключението, че не е логично заемодателят да вземе на заем голяма сума, та да я предостави на РЛ. Затова и основателно са приети за неосъществени както получаването на сумите от заемодателя, така и предаването им на Д. Към укритите доходи следва да се отнесат и тези от продажбата на недвижимо имущество през 2006 г. Не са инвокирани оплаквания срещу частта от първоинстанционното решение, разрешаваща спора за размера на данъка за 2006 г., обвързан с тези доходи. При проверката по чл. 218, ал. 2 АПК са споделими изводите на административния съд за съобразено с материалния закон определяне на данъчната основа като разлика между продажната и актуализираната цена на придобиване (чл. 24, ал. 1 и 3 ЗОДФЛ (отм.). Правилното първоинстанционно решение следва да оставено в сила в обжалваната част. При този изход на спора на приходната администрация се следват деловодни разноски за касационната инстанция на основание чл. 161, ал. 1, изр. ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 5 и по аналогия от чл. 9, ал. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер 5 176.92 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение