Решение № 3464 от 16.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13383/2009 г.

Решение № 3464 от 16.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13383/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Кирил Траянов - Еко - щит" - гр. Петрич против решение № 58/20.07.2009 г. на Административен съд София - Град (АДмС София - Град), I отделение, 6 състав, постановено по адм. д. № 2453 по описа за 2009 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на търговеца срещу РА № 800587/29.12.2008 г., издаден от ст. инспектор по приходите в ТД на НАП - Благоевград, в частта, потвърдена с решение № 274/27.02.2009 г., издадено от Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП. От съдържанието на касационната жалба могат да се извлекат отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Първоинстанционният съд изместил доказателствената тежест, тъй като приходният орган трябва да докаже наличието на материалните предпоставки за преобразуване на данъчната основа. Основанието по чл. 122, ал. 1 от ДОПК следва да бъде подкрепено със събраните доказателства. Сумите са дадени в заем, независимо дали това е обективирано в счетоводните регистри. Незаконосъобразно било отхвърлено доказателственото искане на едноличния търговец за допускане на съдебно - счетоводна експертиза. Относно процесните 2004 и 2007 г. липсвали фактически констатации, а има само съждения. Размерът на разходите е неточно определен, не са признати наличните оборотни средства от предходни финансови години. Ревизионният акт е нищожен в едната си част, тъй като са ревизирани периоди преди 2003 г. Приходният орган смесил режимите за облагане по ЗОДФЛ (отм.) и по ЗКПО (отм.). Недекларираните доходи от селскостопанска дейност са предпоставка за административнонаказателна отговорност, а не за издаване на ревизионен акт. Не е изяснено в чия правна сфера са извършени СМР. Едноличният търговец е пледирал чрез пълномощника си адв. Гаргова за уважаване на касационната жалба и присъждане направените разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, редовно призован, не е изразил становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, подробно отразено в съдебния протокол. Не са допуснати отменителни основания по чл. 209 от АПК, обсъдени са доказателствата и доводите на страните и въз основа на това са формулирани правилни изводи. Обосновано е прието, че за ревизираните периоди декларираните и/или получени приходи, доходи не съответстват на имущественото и финансово състояние, което несъответствие представлява обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Оплакванията от касационната жалба са идентични, с направените в производството пред АДмС София - Град. Не е доказано предоставянето в заем на суми, законосъобразно е определена данъчната основа. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК фактическите констатации се считат за верни до доказване на противното. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения: В производството пред административния съд е установено, че за 2004 и за 2007 г. е констатирано несъответствие между декларираните от ДЗЛ доходи и имущественото състояние на лицето, вкл. направените от него разходи. Ревизиращият орган е определил процесните суми, като недеклариран доход, подлежащ на облагане с данък по реда на чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. и по реда на чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. Посочените от търговеца суми не са признати, като предоставени му чрез дарение или заем, тъй като не са посочени в декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Договорът за заем и разписките са квалифицирани като частни диспозитивни документи, без материална доказателствена сила. Обсъдени са и гласните доказателства. Съдът не е дал вяра на данните, съдържащи се в книгите за разходите, фактурите, договорите за депозит, МО, разписка, справка са сметки, разрешително, тъй като са твърде отдалечени от ревизираните периоди. Доказано е наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, ревизираното лице е уведомено и са налице условията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Първоинстанционното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Оплакванията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, е неоснователно. Първоинстанционното решение е достатъчно подробно и в него са обсъдени направените от търговеца възражения. Обстоятелството, че решаващият съд е формулирал изводи, съответстващи на тези на приходният орган, не означава допускането на процесуално нарушение. Изводите са направени от АДмС София - Град след анализ на доказателствата, въз основа на действащата за периодите нормативна уредба. Неоснователно е твърдението на касатора за разместване на доказателствената тежест. Основанието за извършване на ревизия по особения ред на чл. 122 от ДОПК, е несъответствието между доходите и имуществото на търговеца. За това, че основата ще бъде определена по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, ревизираното лице е надлежно уведомено. Съществуването на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК е установено чрез събраните доказателства. Недопускането на ССчЕ е надлежно мотивирано, като настоящият касационен състав споделя изцяло съображенията на първоинстанционния съд. Експертизата е поискана във връзка с доходи от периоди, които са много отдалечени във времето от процесните. Поради това е неправилно оплакването на касатора за несъобразяване със средствата, реализирани през предишни отчетни финансови години. Очевидно е, че средствата от 1991 - 96 г. не са използвани от ЕТ през 2004 и през 2007 г. Обосновани са първоинстанционните мотиви относно показанията на св. Огнян Николов. Тези показания са доста общи, не кореспондират с договора от 05.01.07 г. Освен това е правилен и мотива според който плащането на сумата не може да се докаже по този начин, по аргумент, изведен от нормата на чл. 57, ал. 2 от ДОПК. Договорът за заем и разписките са частни свидетелстващи документи, които не се ползват с материална доказателствена сила. Квалифицирането на договора като реален предполага ДЗЛ да докаже предаването на сумите, което в случая не е направено с надлежни доказателства - преки или косвени. Поради това и не са опровергани фактическите констатации, които се считат за верни. Ако според търговеца са съобразени неправилно обстоятелства при определяне на данъчната основа, той е могъл да възрази и да подкрепи твърдението си със съответните доказателства. Още повече, че ревизията е извършена по особения ред на чл. 122 от ДОПК при който винаги е възможно отклонение на определената основа от действителните обстоятелства. В случая причината за извършване на ревизията по този ред е поведението на ДЗЛ, от което същото не трябва да черпи неправомерно права. Оплакването за частична нищожност на РА освен, че е релевирано за пръв път в касационното производство което е недопустимо, се явява и неоснователно, защото процесните данъчни задължения са за периоди 2004 и 2007 г. Спрямо тях не е изтекъл погасителния давностен срок, в който смисъл АДмС София - Град е направил обосновани изводи. Констатираното несъответствие между доходи, приходи и имущество/разходи, е обстоятелство изрично, регламентирано в закона, при чието наличие се извършва ревизия по чл. 122 от ДОПК. По време на нея се анализират обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, респективно недекларирането на доходи (т. 8,) не е релевантно само във връзка с административно - наказателната отговорност на търговеца. Липсват отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение