Определение № 437 от 06.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 195/2012 г.

Производството е по чл.248 ал. 1 и 3 ГПК. Oбразувано молба от 27.06.2012 година на адв. С. В.-САК като пълномощник на О. Д. С. за допълнително присъждане на разноските за касационната инстанция в размер на 400 лв. по производството по ч. гр.д. Nо 195/2012 година на ВКС-II отд. Поддържа се, че присъждането на разноски е поискано своевременно с отговора по чл. 276 ал.1 ГПК, без съдът да се произнесе в производството по чл. 274 ал.2 ГПК срещу определение за оставяне без разглеждане на частни жалби на С. Д. С. срещу необжалваеми определения на съда по движение на делото. В срока по чл. 248 ал.2 ГПК не е постъпил отговор от С. Д. С. -частен жалбоподател по цитираното частно производство пред касационния съд. След преценка на данните по делото и в рамките на заявеното искане, ВКС намира: Молбата е основателна и следва да бъде уважена. С Определение Nо 209 от 29.05.2012 година по ч.гр.д. Nо 195/2012 година на ВКС-II отд. е потвърдено Определение Nо 14 054 от 03.10.2011 год. по ч.гр.д. Nо 12436 / 2011 година на Софийския градски съд-I. отд., с което е прието, че подадените от С. Д. С. частни жалби: срещу Определение от 28.10.2010 година, с което е отказан отвод на съдебния състав и срещу Разпореждане от 19.01.2011 година, с което се дата указания за отстраняване на недостатъци на въззивна жалба- внасяне на ДТ, са процесуално недопустими и като такива са оставени без разглеждане. Няма спор, че по делото, в срока по чл.276 ГПК е било подадено писмено становище-отговор от ответника в производството О. Д. С. чрез адв. Д. М. – САК, с което се оспорва наличието на основания за отмяна на обжалваното определение / л.14/ .С този писмен отговор е направено искането за присъждане на разноски, в размер на платения адвокатски хонорар за сумата 400 лв./ четиристотин лева/ по Договор за правна защита и съдействие А 0857119/ 10.04.2012 година. Правото на разноски, като акцесорно материално право на страните в процеса, се регламентира с разпоредбата на 81 ГПК във вр. с чл. 78 ГПК и безспорно съставлява едно имуществено субективно право на страната в процеса, което следва да бъде удовлетворено с оглед на крайния правен резултат по делото.Няма спор, че ответникът в производството по частна жалба има право на разноски при неуважаване на частната жалба и потвърждаване обжалваното определение на долната инстанция. Възможността допълнително да се иска присъждане на разноски по делото, за съответната инстанция, при пропуск на съда, следва да бъде упражнено в срок. Съгласно чл. 248 ал.2 ГПК, в хипотезите на необжалваемите съдебни актове, а безспорно за О. Д. С. постановеното определение от ВКС по реда на чл. 274 ал.2 ГПК е от тази категория, е едномесечен от постановяване на съдебния акт т.е. от дата 29.05.2012 година. При данните по делото, че искането е направено с молба от дата 27.06.2012 година следва безусловния извод, че искането е направено в срок, установено е по размер с надлежни писмени доказателства и следва да бъде уважено изцяло. По изложените съображения и на основание чл. чл. 81 ГПК и чл. 78 ал.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия