Определение № 4079 от 14.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 467/2026 г.

Производството е по реда на чл. 176а, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две молби изменение на решение № 2835 от 13.03.2026 г., постановено по адм. дело № 467/2026 г. на Върховния административен съд, в частта за разноските, съответно от „ГЛОБАЛ ДРИЙМ“ ЕООД представлявано от управителя К. Х., подадена чрез процесуален представител адв. Т. Файтонджиев, а втората е от „ХУХУЛУ ХУМАЙЛА“ ЕООД представлявано от управителя К. Х., подадена чрез процесуален представител адв. А. Тунчев. В двете молби по аналогични доводи се твърди, че съдът в съдебното решение се е произнесъл по част от претендираните разноски, но е пропуснал да се произнесе по претендираните от двете дружества разноски за заплатени държавни такси за касационното производство в размер на 189,18 евро /равностойност на внесените 370 лева/ за всяко от двете дружества, а отделно от твърди, че решението следва да се допълни, като с оглед изхода на спора следва да им се присъдят и с направените в първоинстаннционното производство пред АССГ разноски, където са претендирани и доказани. Молителите поотделно изразяват становище за основателност на претенцията на другото дружество. Ответникът – Директор на Национална библиотека "Свети Свети Кирил и Методий" в писмен отговор изразява становище за неоснователност на молбите за изменение на съдебното решение, в частта за разноските. Изложени са съображения, че възражения за прекомерност на разноските на жалбоподателите са били направени в производството пред АССГ, които се поддържат и е следвало да бъдат съобразени и в касационното производство при определяне на размера им. Ответникът – "Виртус Мениджмънт Сървисис" ЕООД не изразява становище по молбите. За да се произнесе по исканията, с които е сезиран, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, взе предвид следното: Исканията са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 176а, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са частично основателни, като изводите ще бъдат изложени общо за двете молби, тъй като доводите в тях са аналогични. По молбите за допълване в частта за разноските по отношение неприсъдените разноски за държавни такси молбите са основателни. Видно от приложените списъци по чл. 80 ГПК във вр.чл.144 АПК и двете дружества поотделно са претендирали разноски за адвокатски хонорар в размер на 1380,49 евро /словом хиляда триста и осемдесет евро и 49 цента/ за всяко от тях, и отделно разноски за заплатени държавни такси за касационното производство в размер на 189,18 евро /равностойност на внесените 370 лева/ за всяко от двете дружества. Съдът е осъдил ответника да им заплати само сумата от 1380,49 евро, но е пропуснал да се произнесе по сумите от 189,18 евро за направените разноски за държавни такси. Поради това съдебното решение следва да се допълни, като ответника Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ следва да бъде осъдена да заплати на всяко от дружествата-касатори допълнително сумата от 189,18 евро /равностойност на внесените 370 лева/. По молбите за допълване в частта за разноските по отношение неприсъдените разноски за първоинстанционното производство, молбите са неоснователни. В двата приложени списъка по чл. 80 ГПК във вр.чл.144 АПК в касационното производство, двете дружества – касатори са посочили направени разноски единствено по 1380,49 евро за адвокатски хонорари и по 189,18 евро за държавни такси. Други разноски не са посочени в касационните жалби, в становищата на процесуалните им представители до приключване на устните състезания в съдебно заседание или в писмени молби по делото пред Върховен административен съд. Поради това претенцията за разноски е разгледана във вида и размера така, както е претендирана и доказана, с изключение претенцията за държавните такси, по които съдът ще се произнесе понастоящем. Ако касаторите са имали други претенции за разноски, включително и тези, направени пред първата инстанция, е следвало да ги обективират своевременно, а именно до приключване на устните състезания в съдебно заседание в касационното производство с приложен списък по чл. 80 ГПК във вр.чл.144 АПК, което не е сторено, като в противен случай страната няма право да иска изменение на решението в частта за разноските съгласно императивната норма в изречение второ на чл.80 ГПК. По този начин съдът не само не следва, но е и в обективна невъзможност да се произнесе по непредявени претенции, поради което искането за допълване в тази част е недопустимо, но и неоснователно и не следва да бъде уважено.В този смисъл е и Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Възражението на ответника за прекомерност на претендираните разноски също е неоснователно, тъй като от една страна е направено несвоевременно / в касационното производство становище в този смисъл не е изразено/, и второ- при горните доводи разноските на жалбоподателите в първоинстанционното производство и настоящи касатори не следва да се присъждат като непредявени своевременно и поради това възражението е и неотонсимо понастоящем. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Четвърто отделение,