Определение № 10971 от 05.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10839/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. във връзка с чл.213а, ал.7 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Д. А. М., гражданин на Сирия, с адрес в гр.София. Жалбата е против определение № 26511 от 05.08.2025г., постановено по административно дело №12667/2024г. на Административен съд София - град. В частната жалба са релевирани по същество доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 във вр. с чл.236 АПК. Претендира се отмяната му и връщане на делото за продължаване съдопроизводствените действия. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при МС, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл.230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения: С обжалваното определение № 26511 от 05.08.2025г. по адм. дело №12667/2024г. на Административен съд София - град на основание чл.213а, ал.1 от АПК е оставена без разглеждане и е върната касационната жалба на Д. А. М. против решение на Административен съд София - град, постановено по адм. дело №12667/2024г. В мотивите към обжалваното определение е посочено, че Д. А. М. не е изпълнил в срок дадените от съда указания за приподписване от адвоката – пълномощник, на касационната жалба. Обжалваното определение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Установява се, че касационната жалба на Д. А. М. е подадена срещу решение №15057 от 02.05.2025г. по адм. дело №12667/2024г., с което е отхвърлена жалбата му срещу решение на председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съгласно чл.92 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), производствата за съдебен контрол на актовете по този закон се освобождават от държавни такси и заплащане на други разноски, с изключение на разноските за експертиза. А според чл.212, ал.2 от АПК касационната жалба, с изключение на дела по ЗАНН, дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане, дела, по които жалбоподателят е освободен от държавна такса или е лице, лишено от свобода с влязла в сила присъда, се приподписват от адвокат или юрисконсулт, освен когато жалбопоадтелят или неговият представител има юридическа правоспособност. Следователно едно от изключенията от изискването на чл.212, ал.2 от АПК за приподписване на касационната жалба от адвокат, е жалбоподателят да е освободен от държавна такса. В случая подадената касационна жалба от Д. А. М. не е следвало да бъде приподписвана от адвокат, доколкото жалбоподателят е освободен по закон от заплащането на държавна такса за съдебните производства по ЗУБ. Затова като е дал указания за приподписване на касационната жалба от адвокат и е приел, че не са изпълнени в определените срокове тези указания, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по касационната жалба. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл. второ, във вр. с чл.236 и чл.235, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,