Решение № 8453 от 31.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 804/2026 г.

Образувано е по касационна жалба на „Хепинес“ ЕООД, гр. Варна против решение № 11371/21.10.2025 г. по адм. дело № 1811/2024 г. на Административен съд – Варна. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 55 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), необоснованост, обусловена от изводите за наличие на белезите на трудова злополука и съществени нарушения на съдопроизводствени правила, поради неприобщаване на заявени гласни доказателства при разглеждане на спора – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответниците по касационната жалба – Д. З. Т., чрез адвокат Е. Александрова и директорът на ТП на НОИ – Варна, чрез юрисконсулт М. Кръстев изразяват становища за неоснователност на същата. Представят подробни писмени бележки, с които молят първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно и претендират разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК е неоснователна. С решение № 11371/21.10.2025 г. по адм. дело № 1811/2024 г. Административен съд – Варна е отхвърлил жалбата на „Хепинес“ ЕООД, гр. Варна срещу Решение № 2153-03-109/22.07.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Варна и потвърденото с него Разпореждане № 5104-03-103/04.06.2024 г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 КСО при ТП на НОИ, с което на основание чл. 55, ал.2 КСО е приета за трудова, настъпилата на 22.02.2024 г. злополука с Д. З. Т.. Решението е правилно. По делото е установено, че пострадалото лице Д. З. Т. е работил по трудово правоотношение с „Хепинес“ ЕООД, гр. Варна на длъжност „работник, изпълняващ доставки по домовете“, разнос София, считано от 24.10.2022г. На 20.02.2024г. Д. Т. е имал проблем със системата на работа за поръчки, която го е изпращала на „Хепи Буда“ или „Бурата“ без да има реални поръчки, при което е разговарял с И. К. (прекия му ръководител), но проблема не е бил отстранен. При поредният спор, К. е отстранил Т. за деня, при което той се е отчел и е излязъл през служебният вход/изход от към ул. “Стефан Караджа“. В следствие възникналите недоразумения същият е бил изнервен, получил е замайване и е стъпил на криво на тротоара на ул. “Стефан Караджа“, в следствие на което е паднал, травмирайки дясното си коляно. Опитвайки се да стане от тротоара, изпитвал силна болка в коляното и глезена. Свидетели на инцидента са били брат му Б. Т., негов колега – Б. В. Б. и продавачката в отсрещен магазин М. И. Я.. Същите са дали писмени обяснения в образуваното по декларация на вх. № 9021-03-2/30.03.2024 г. и декларация вх. № 9021-03-2-#2/03.04.2024 г. производство по чл. 57 и сл. КСО. В изпълнение на правомощието по чл. 7, ал. 1 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки и чл. 58, ал. 1 от КСО, ръководителят на ТП на НОИ-София-град разпоредил извършването на разследване на декларираната злополука със Заповед № 1015-21-138/29.04.2024г. Заключението на комисията за резултатите от извършеното разследванеа е обективирано в Протокол № 45/16.05.2024г., като в него са посочени място и време на злополуката, начин на увреждането и материалният фактор, причинил увреждането. От членовете на комисията е направен извод, че са обективно възпрепятствани да установят по безспорен начин твърдението на Д. Т. за станала с него злополука на 20.02.2024г. около 20.00 ч. в близост до работното му място след приключване на работното му време за деня по смисъла на чл. 55, ал. 2 от КСО. За резултатите от разследването е съставен протокол, съобразно изискването на чл. 58, ал. 6 от КСО, съдържащ данните по чл. 10, ал. 1 от Наредбата. По делото не е спорно, че към деня на злополуката пострадалото лице е осигурено за всички осигурени социални рискове, съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО (в т. ч. и трудова злополука), като работещо по трудово правоотношение с осигурител „Хепинес“ ЕООД, гр. Варна. Длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е издало разпореждане №5104--03-103 от 04.06.2024г., с което претърпяното от Д. З. Т. увреждане на здравето е било прието за трудова злополука по чл. 55, ал. 2 от КСО. Посочило е, че злополуката е станала по време на придвижване по обичайния път от работното място до основното място на живеене, излизайки от служебния вход/изход на обекта в който работи и тръгвайки към дома си. Позовал се е и на приложения към преписката АЛ за преглед на пациент в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, гр. София от 20.02.2024 г. – 21 часа и издаден БЛ №Е2024-0774379 от 21.02.2024 г., определящ временна нероботоспособност за периода 20.02.2024 г. – 04.03.2024 г. с диагноза – изкълчване, навяхване и разтягане на други неуточнени елементи на дясно коляно, във връзка с който е определена е терапия ортеза за 30 дни. С Решение № 2153-03-109/22.07.2024г. Директорът на ТП на НОИ Варна е потвърдил оспореното пред него разпореждане на длъжностното лице по чл. 60, ал.1 КСО. В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя е допуснато заключение по СМЕ. Вещото лице е установило, че при стъпване накриво стъпалото е нестабилно и поради извиване в глезена се получава остра болка, която рефлекторно мобилизира мускулатурата стабилизираща глезена и стъпалото, за да предотврати счупване. Ако тази сила не е достатъчна да задържи тялото изправено следва рефлекторно отпускане на мускулатурата и падане. Посочено е, че се получава навяхване на стъпалото или глезен и контузия на коляното. Обяснено е, че в конкретния случай падането може да бъде напред, на ляво, или на дясно. За да се получи навяхване на коляното трябва стъпалото да е фиксирано към пода, а силите на усукване да са съсредоточени в колянната става. При стъпване накриво с глезена не може да се получи навяхване на коляното. Вещото лице е посочило, че стъпване накриво е когато стъпалото не се поставя на пода на плантарната повърхност, а на външния или вътрешен ръб. Най-често това става, когато се стъпи на неравна повърхност, но може да се получи и при бързане, залитане, разсейване и др. Доброто физическо състояние обикновено предотвратява падането. Вещото лице е посочило, че не всяко стъпване води до падане, при бързо ходене и бягане почти всяко стъпване накриво води до падане. При бавно ходене тялото може да се задържи в изправено положение с размахване на ръце и бързо преместване на тежестта на другия крак. При това преместване може да се усучи опорния крак в коляното и да се получи навяхване на коляното. Съгласно чл. 55, ал. 1 КСО трудова злополука представлява всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. 3а да бъде приета злополуката за трудова е необходимо едновременното наличие на няколко предпоставки - внезапно увреждане на здравето - внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло, злополуката да е станала с осигурено лице, функционална зависимост между изпълнението на трудовите функции и внезапното увреждане на здравето - това е връзката на увреждането с обичайните обстоятелства и условия, при които протича изпълнението на трудовата функция по трудовото правоотношение с работодателя, неблагоприятен резултат от увреждането - неработоспособност или смърт и причинна връзка - неблагоприятният резултат (неработоспособността, респективно смъртта) да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства, както и при нетравматични увреждания внезапното увреждане на здравето да е настъпило в резултат от извършваната работа. Съгласно чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО трудова е и злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до: 1. основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер; 2. мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден; 3. мястото за получаване на възнаграждение. В закона няма изискване злополуката да е станала преди или след работното време нито в определен темпорален период от началото или края му. Обосновано административният съд е приел, че в случая, от събраните доказателства по делото се установява наличието на всички кумулативно изискуеми признаци за квалифициране на процесната злополука като трудова. Установено е, че същата е настъпила по време на придвижването по обичайния път при връщане от работното място до основното място на живеене на пострадалия. Ирелевантни за квалифицирането на злополуката като трудова са липса на индикации пострадалото лице да е страдало от високо кръвно налягане, причините поради които брат му е бил в близост или как продавачката от отсрещния магазин го е разпознала. Разгледани в своята съвкупност фактите по спора установяват описаната по-горе и обосновано възприета за съществуваща от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Правилно административният съд е ценил като ирелевантни, досежно преценката за наличие на трудова злополука въпросите относно здравословното и психоемоционално състояние на пострадалото лице, към момента на инцидента. Този извод се налага, доколкото, дори и да се приеме, че падането е в резултат от негативни емоционални преживявания, то настъпването на злополуката не може да се приеме като умишлено, в хипотезата на чл. 55, ал. 3 от КСО, с оглед липсата на каквито и да е данни пострадалият работник да е искал или допускал настъпването на вредоносния резултат. Евентуалното съпричиняване на злополуката, в резултат от небрежно поведение на пострадалия работник, в. т. ч. и спрямо собствените си физическо здраве и емоционално състояние, е неотносимо към диспозицията на чл. 55, ал. 1 от КСО, и не дисквалифицират злополуката като трудова. Твърдението, че длъжностното лице по чл.60, ал. 1 от КСО е нарушило чл. 34, ал. 3 от АПК, защото не е предоставило възможност на страните да изразят становище по събраните доказателства, да направят писмени искания и възражения е правилно, но същото не квалифицира тези действия като съществени нарушения на административнопроизводствените правила предвид материалната законосъобразност на акта и възможността възраженията да се заявят пред горестоящия орган, чийто административен акт подлежи на пряк съдебен контрол. Доказана е функционалната връзка между травматичното увреждане и трудовата злополука, станала по време на обичайния път при връщане от работното място до основното място на живеене. Съдът е дал възможност на жалбоподателя да ангажира исканите от него гласни доказателства, но в рамките на три съдебни заседания посочените свидетели не са могли да бъдат призовани на техните адреси. Неполагането на достатъчно усилия от активнолегитимираната страната да реализира призоваване на действително обитаваните от свидетелите адреси или месторабота, включително и използване услугите на съдия-изпълнител не може да бъде вменена като съществено процесуално нарушение на първоинстанционния съдебен състав, който е направил необходимото с процесуалните способи по ГПК и АПК, още повече, че делото е доказателствено обезпечено. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени сторените и заявени от ответниците по касационната жалба разноски, които за Д. З. Т. съгласно приложения списък по чл.80 ГПК вр. с чл.144 АПК и договор за правна защита и съдействие от 16.12.2025 г. възлизат на сумата от 255,65 евро, а за административния орган се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 120,00 евро съгласно чл. 143, ал.3 от АПК във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение