Определение № 60260 от 20.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1401/2021 г.

Производство по чл.248 ГПК. С молба вх.№ 65600/7.07.2021 г. /пощенско клеймо от 05.07.2021г./, А. Е. В. чрез адвокат М. Е.-Т. от САК, е поискал да бъде изменено определение № 60457/04.06.2021 г. по делото в частта за разноските, с доводи за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК и искане да бъде намалено до посочения по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. От „МЕЛЕКСИС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД чрез адвокат С. Д. е постъпило становище за неоснователност на молбата по чл.248 ГПК. Настоящият състав на Върховния касационен съд констатира, че молбата за изменение на постановеното решение в частта му за разноските е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, с оглед на което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.81 ГПК, съдът се произнася по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Страната има право на разноски и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска, когато съдебният акт е постановен в нейна полза, включително при обжалването му. Съдът присъжда само онези разноски на спечелилата страна по делото, които е доказала, че са били извършени с надлежни писмени доказателства, според разясненията в т.1 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Възражението по чл.78, ал.5 ГПК, за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от насрещната страна по делото е неоснователно поради следното: С указанията в т.3 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК приема, че намаляването на адвокатското възнаграждение при направено възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК не рефлектира в отношенията между адвокат и клиент, които са сключили конкретен договор и са поели задължения по него. Основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, тъй като уговарянето и изплащането на възнаграждение за адвокатска услуга над определените минималните размери в Наредба № 1/2004 г., само по себе си, не е основание да се приеме, че е прекомерно. В този смисъл, настоящият състав на ВКС приема, че с оглед на материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото, направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. В случая, сложността на делото произтича от установяване на фактически обстоятелства, въз основа на които се твърди, че следва да се ангажира дисциплинарната отговорност на служителката, като се отговори на поставените от касатора въпроси. С оглед особеностите на случая в тази връзка, не може да се изведе несъответствие между положените усилия на защитата при упражняване на процесуалните права и определения размер на уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение. Без значение е дали съображенията в отговора на касационната жалба са приети за основателни, тъй като е от значение единствено, че защитата на ответника е взела отношение по всички спорни въпроси и е постигнала изгоден за страната резултат. Отделен е въпросът, че платеното адвокатско възнаграждение в размер на 884 лева по банков път е под определения съгласно чл.7, ал.1, т.1 и ал.2, вр.чл.9, ал.3 от Наредба № 1/08.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 1488 лева, поради което възражението за прекомерност е неоснователно, а молбата за изменение на решението на съда по реда на чл.248, ал.1 ГПК в частта му за разноските, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.