Определение № 5149 от 12.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4147/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. С. С., чрез адв. Л. против определение № 4169/20.09.2024 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение по гр.д.№ 1581/2023 г. в частта, с която е оставено без разглеждане искането на К. С. по чл.248 ГПК за изменение на решението на ВКС в частта за разноските, присъдени от въззивния съд за въззивното производство. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт на ВКС, като поддържа че молбата по чл.248 ГПК касае присъдените разноски на другата страна – ответник във въззивното производство, съобразно изхода на спора пред ВКС, а не е искане за изменение на разноските, сторени от молителя – ищец и касатор във въззивното производство, каквито самият той не твърди да е направил и не е претендирал във въззивната инстанция. Ответната страна по частната жалба – „Хьодлмайер Лоджистик България“ ЕООД, чред адв. В. оспорва частната жалба, като поддържа, че обжалваното определение е правилно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение прегражда по-нататъшното развитие на делото и е постановено от състав на Върховния касационен съд, намира че то подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. С решение № 249 от 23.04.2024 г. по гр.д. № 1581/2023 г., съставът на Трето гражданско отделение на ВКС е отменил въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. № 1467/2022 г. в частта, с което искът на К. С. С. срещу „Хьодлмайер Лоджистик България“ ЕООД е отхвърлен за сумата от 27 000 лв., представляваща разликата над присъдените от Софийски градски съд 73 000 лв. до 100 000 лв., а искът по чл.86, ал.1 ЗЗД – за сумата от 8 040 лв., представляваща разликата над присъдените от Софийски градски съд 2 978 лв. до 11 018,60 лв. и вместо него е осъдил ответното дружество да заплати на ищеца на основание чл.200 КТ още 27 000 лв., ведно със законната лихва от 15.01.2021 г. до окончателното изплащане и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД още 8 040,60 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 9.02.2018 г. до 15.01.2021 г., както и разноски за касационната инстанция в размер на 297,60 лв. съобразно уважената част на исковете. Съставът на ВКС не се е произнесъл в мотивите и в диспозитива на решението си как се разпределя отговорността за сторените от страните разноски за първата и за въззивната инстанции, съобразно крайния изход на спора, постановен от касационната инстанция. С молба, депозирана в срока по чл.248, ал.1 ГПК касаторът – ищец е поискал постановеното от ВКС решение да бъде допълнено в частта за разноските, като се намалят дължимите такива на ответника за производството пред първата и въззивната инстанции съобразно крайният изход на спора, съответно до 561,38 лв. за първата инстанция и до 314,64 лв. за въззивната инстанция. С обжалваното определение, съставът на ВКС е констатирал, че е пропуснал да се произнесе за разноските пред първата и въззивната инстанция, съобразно уважената с касационното решение част от исковете. Доколкото обаче списък на разноските е представен от ищеца - касатор само пред първата инстанция, но не и пред въззивната, и доколкото последният е абсолютна процесуална предпоставка за развитие на производството по чл.248 ГПК, съставът на ВКС е приел, че искането за допълване на касационното решение с намаляване на разноските, присъдени на ответника във въззивната инстанция, не следва да се разглежда, като се е позовал на т.2 и т.9 от ТР № 6/26.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият състав на Четвърто гражданско отделение приема, че искането на молителя – касатор да бъде допълнено постановеното по реда на чл.290 ГПК решение на ВКС в частта за разноските, като се намалят дължимите такива на ответника за производството пред въззивната инстанция съобразно крайният изход на спора, е допустимо. В чл.80 ГПК е въведено изискване за представяне на списък на разноските от страната, която е поискала присъждането им, като последицата от неизпълнение на това задължение е лишаването на тази страна от правото да иска изменение на решението в частта за разноските. Представянето на списък на претендираните разноски има значение само за правото на страната да иска изменение на решението в частта за присъдените й разноски, но не и за правото й да иска изменение на решението в частта, в която са присъдени разноски на противната страна. Този извод следва от обстоятелството, че списъкът по чл.80 ГПК е предназначен да информира съда за разноските, които страната е направила в хода на делото и претендира да й бъдат присъдени по правилата за разпределяне на отговорността за разноски – чл.78 ГПК. С оглед тази цел на списъка, непредставянето на такъв няма отношение към обема на отговорността спрямо противната страна за направените от нея разноски, поради което не лишава страната от правото да иска изменение на решението в частта за възложените в нейна тежест разноски, присъдени на противната страна. Представянето или не на списък е ирелевантно за правото на ищеца да иска допълване на окончателното решение на ВКС, с което на основание чл.293, ал.1 ГПК след частична отмяна на въззивното решение, исковете му са уважени, в частта за разноските чрез намаляване на възложените в негова тежест на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски, присъдени на противната страна за производството пред предходните инстанции. Гореизложеното налага отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на състава на Трето гражданско отделение за произнасяне по същество по молбата с правно основание чл.248 ГПК. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение