Определение № 99 от 29.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 1621/2013 г.

Производството е по реда на чл.307,ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Д. Е.-С. и Р. Е.-С. за отмяна на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 52/3.11.2011 г. по т.д. № 325/2009 г. на ВКС-ІІ т.о., с което се оставя в сила решение № 349/3.11.2008 г. по гр.д. № 2461/2008 г. на СГС, с което се оставя в сила решение от 16.02.2007 г. по гр.д. № 10810/2004 г. на СРС, с което е уважен предявеният от Р. О.-С. иск по чл.108 ЗС срещу Р. Е.. Ответното по молбата за отмяна Р. О. е подало отговор, че първият молител не е бил страна в процеса и затова молбата му е недопустима, а молбата на Р. Е. е просрочена, а и неоснователна, като претендира за разноски, но няма доказателства за платени такива по това производство. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: І. Легитимирана да започне производство за отмяна е заинтересована страна, която е обвързана от неизгодно за нея решение. В случая, молителят Д. Е. няма качеството на страна по делото по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК, нито на необходим другар по смисъла на чл.304 ГПК. Затова, молбата на този молител е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. ІІ. Молбата на другия молител Р. Е. е просрочена, съгласно чл.305,т.1 ГПК. Представена е, като ново писмено доказателство, заповед № РД-09-1-29/25.08.93 г. на ТОА Т.. С писмо от 22.01.2013 г. Р. Т. изпраща копие от тази заповед на А.-Б. АД, а последното я предоставила на молителя. Основният довод на молителя е, че не е знаел за тази заповед, като се позовава на писмо на Р. Т. от 18.02.2005 г. до С. Е., че в отдел Общинска собственост не са намерени данни удостоверяващи основанието на което Р. Е. е ползвало магазина на В. 52. Затова, молителят не бил поискал издаването на съдебни удостоверения. Случайното намиране на достъпни писмени доказателства, представянето на които е било възможно при полагане на дължимата грижа за добро водене на делото, не обосновава допускане за разглеждане по същество на молбата за отмяна по чл.303,ал.1,т.1 ГПК-опр. 506/14.09.2011 по ч.гр.д. 386/2011 на ІV г.о. Срокът не е спазен, когато както узнаването на новото обстоятелство, така и снабдяването с доказателството, е въпрос на справка, която молителят може да извърши. В случая Р. Е. не е положило лично дължимата грижа да издири съществуващото доказателство. Както сам признава, молителят не е поискал от съда издаване на съдебни удостоверения или пък съдът да задължи район Т. да представи документи относно “ползването” на процесния имот. Отмяната не е средство, с което страната може да поправи собствените си грешки, при попълване на делото с факти и доказателства, в резултат на неположени грижи за набавяне на необходимите доказателства. По изложените съображения, молбата за отмяна на този молител е просрочена и следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното, ВКС-І т.о.