Определение № 177 от 27.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 950/2019 г.

Производството е по чл.253 ГПК. Образувано е по подадена от „Ви-Веста Холдинг” ЕАД молба с вх. № 4495/17.05.2019 г. с искане за отмяна, евентуално за изменение на постановеното по делото определение № 4 от 17.04.2019 г., с което на основание чл.48, ал.2 ЗМТА е спряно изпълнението на арбитражно решение от 01.03.2019 г. на АС при Европейска юридическа палата по ВАД № 004/2018 г. В молбата се поддържа, че присъдените с арб.решение суми са по-големи от внесената парична гаранция в размер на 2 400 000 лева, т.к. освен главницата в този размер, са присъдени и разноски за арб.производство в размер на 45 940 лв., които не са обезпечени. Освен това, в производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на арб.решение са сторени съдебни разноски в размер на 4 891.90 лв., присъдени с издадения изп.лист. Молителят, позовавайки се на чл.282, ал.2, т.1 ГПК и на ТР № 2/2012 г. и ТР № 6/2015 г. ОСГТК на ВКС, моли да бъде отменено определението по чл.48, ал.2 ЗМТА, евентуално да бъде изменено. Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за изменение на определение № 4/17.04.2019 г., независимо от неоснователността на доводите на молителя за приложение на чл.282, ал.2, т.1 ГПК. В производството по чл.48, ал.2 ЗМТА не се прилага по аналогия чл.282 ГПК, а то се развива по реда на обезпечителния процес. В постановеното по делото определение не е отразено изрично, че се спира изпълнението на посоченото арбитражно решение само в частта, с която „Застрахователна компания „Надежда” АД е осъдена да заплати на „Ви-Веста Холдинг” ЕАД сума в размер на 2 400 000 лв. по договор за паричен заем от 04.04.2017 г., прекратен със споразумение от 01.06.2017 г./ в каквато насока е и искането на застрахователната компания – ищец в молба вх. № 3632 от 16.04.2019 г./, но не и в частта за присъдените от АС разноски в размер на 45 940 лв. Последните следва да се включат при определяне на размера на интереса от отмяна на арб.решение, т.к. то е окончателно, вкл. и в частта, имаща характер на определение. След като ищецът не е поискал спиране и в частта за разноските и не е внесъл съответното обезпечение по сметка на ВКС, необходимо е това да се отрази изрично в съдебния акт за спиране изпълнението на арб.решение, чрез неговото изменение по реда на чл.253 ГПК. Доводите на молителя във връзка с направените разноски в производството по издаване на изпълнителен лист са изцяло неоснователни, предвид изричната разпоредба на чл. 48, ал.2 ЗМТА. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение