Определение № 70 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4671/2014 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от И. К. А. и Б. М. А. срещу решение № 739 от 15.04.2014 г. по гр.д. № 4226/2013г. на АС София, с което е потвърдено решение на ГС София, с което са отхвърлени искове по чл. 49 ЗЗД. С определение от 20.11.2014 г. Върховният касационен съд не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение. С молба от 03.12.2014 г. молителите и ответници в касационното производство Т. А. Р. и И. Р. Р., чрез процесуалния си представител са поискали допълване на определението в частта за разноските по чл. 248 ГПК, като им бъдат присъдени разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК. Ответниците по молбата – И. А. и Б. А., редовно уведомени за молбата по чл. 248 ГПК не подават отговор. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Молбата за допълване на определението в частта за разноските е постъпила в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК от надлежни страни, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна. При постановяване на определението си в производството по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд не се е произнесъл по искане за присъждане на разноски по делото, а такова е било направено от процесуалния представител на ответниците по жалбата в своевременно подадения отговор на същата. По делото са представени списък за разноски и договор за правна защита и съдействие, който има характера на разписка относно заплатените суми за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. С оглед приложението на чл. 78, ал. 3 ГПК правоимаща страна по вземането за разноски е ответникът по касационната жалба, доколкото с определението си по настоящото дело съдът е постановил неблагоприятен за жалбоподателя резултат. Предвид изложените съображения, съдът