Определение № 9618 от 13.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9548/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от кмета на район „Приморски“ при Община Варна, с адрес в гр. Варна, бул. „Генерал Колев“ № 92, против Протоколно определение от 07.07.2025 г., постановено по адм. дело № 1124 по описа на Административния съд – Варна за 2025 г. в частта, в която Община Варна е осъдена да заплати на М. Ж. Ж. сума в размер на 800, 00 лв., представляваща заплатено по делото адвокатско възнаграждение. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалвания съдебен акт, навеждайки като порок - нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Оплаква се също от размера на присъдените в полза на ответника по частната жалба разноски, излагайки съображения, че първоинстанционното дело, по което е постановено обжалваното определение, не се характеризира с фактическа и правна сложност. Ответникът – М. Ж. Ж. с [ЕГН] и с адрес в гр. Варна, [адрес], оспорва частната жалба като неоснователна в писмен отговор, представен в срока по чл. 232 АПК. Изразява становище, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, обема от работа, извършена от процесуалния му представител и при отчитане на обстоятелството, че договореният и заплатен адвокатски хонорар е под размера, предвиден в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, не е налице прекомерност. Върховният административен съд преценява, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, по същество е неоснователна. Производството по адм. дело № 1124/2025 г. по описа на Административния съд – Варна е образувано по жалба на М. Ж. против мълчалив отказ на кмета на район „Приморски“ при Община Варна за извършване на административна услуга, изразяваща се в заверка на молба-декларация по заявление на Ж. във връзка с обстоятелствена проверка по чл. 587 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за поземлен имот (ПИ) с идентификатор 10135.2723.351 и площ от 653 кв. м. и трайно предназначение на територията – урбанизирана, находящ се в гр. Варна, район „Приморски“, местност „Траката“. С частично обжалваното в настоящото производство определение, жалбата на Ж. е оставена без разглеждане на основание чл. 159, т. 3 АПК и Община Варна е осъдена да му заплати 810, 00 лв. разноски по делото, от които 10, 00 лв. за държавна такса и 800, 00 лв. за адвокатско възнаграждение. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в хода на образуваното пред него производство и след датата на изтичане на законовия срок за предоставяне на исканата услуга, е издадена Заповед № 234/27.06.2025 г. на кмета на район „Приморски“ (л. 28 от първоинстанционното дело), с която органът е посочил три лица, като свидетели по обстоятелствената проверка. Приел е, че това действие изпълнява хипотезата на чл. 156, ал. 1, предл. второ АПК – издаване на мълчаливо отказания акт, във връзка с който е образувано съдебното производство. Счел е, че след постигането на тази процесуална и материална цел за жалбоподателя, той вече няма правен интерес от оспорване на мълчаливия отказ за извършване на услугата, а подадената от него жалба се явява, без предмет. Посочил е, че искането за прекратяване на производството се поддържа в молба от ответника, рег. № АУ029222ПР_007ПР/02.07.2025 г., вх. № С.д. 11321/02.07.2025 г. по описа на Административния съд – Варна (л. 27, пак там). Мотивиран така, е постановил прекратителното определение, като на основание чл. 143, ал. 2 АПК, е присъдил разноски в полза на Ж.. Определението е правилно. При касационната проверка по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, не се установява соченото от частния жалбоподател нарушение на материалния закон. В конкретния случай не се е стигнало да разрешаване на правния спор със съдебно решение, тъй като в хода на производството ответникът е извършил поисканата от него услуга. При правилно тълкуване и прилагане на закона, административният съд е приел, че жалбоподателя има право на разноски, тъй като ответникът е дал повод за завеждане на делото, респ. следва да понесе разноските, направени от Ж. във връзка с иницииране на съдебното производство. Възражението в частната жалба за прекомерност на присъдения в полза на ответника по частната жалба адвокатски хонорар не се обсъжда, тъй като процесуалната възможност за заявяването му е преклудирана. Същото се счита за валидно заявено, само ако е направено до приключване на устните състезания в съответната инстанция, а при закрити производства – до постановяване на съдебния акт. Конкретният случай не е такъв, видно от данните по първоинстанционното дело. По изложените съображения, обжалваното определение на Административния съд – Варна, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия